Решение № 2589 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на А. П. И. следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура (ОСлО при ОП) Варна, чрез процесуален представител адвокат Е. Йорданов, срещу решение т.2.1 от Протокол 32 от заседание на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.09.2024 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ дисциплинарно освобождаване от длъжност , за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ действие, което е в нарушение на принципите, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.) и накърнява престижа на съдебната власт. Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т.3 и 4 АПК. Развити са съображения, че при определяне на наказанието не са съобразени тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Сочи се, че не са взети предвид противоправни действия на трето лице, извършени спрямо привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат. Релевирани са доводи за липса на изложени в решението на ПК на ВСС мотиви, включително и относно възможността за налагане на по-леко наказание по реда на чл. 320, ал. 3, т. 2, б. б ЗСВ. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител С. Михайлов, оспорва основателността на жалбата. Развива съображения за законосъобразност на оспореното решение, като прието от компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и в съответствие с целта на закона. Иска се отхвърляне на оспорването. Заинтересованата страна административният ръководител окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Варна оспорва основателността на подадената жалба. Намира, че в проведеното дисциплинарно производство правилно са кредитирани показанията на свидетелите. Поддържа, че доказателствата са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, като са изложени мотиви, обуславящи налагане на дисциплинарното наказание по чл.308, ал.1, т.6 ЗСВ. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Намира, че обжалваното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет отговаря в пълна степен на изискванията на ЗСВ и АПК. Поддържа становище за липса на допуснати нарушения в процесуалния ред, по който е разгледано дисциплинарното производство. Намира, че при правилно приложение на материалния закон е квалифицирано деянието на магистрата и определено съответното наказание. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК, приема жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното производство срещу А. П. И. следовател в Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура Варна за допуснати нарушения на чл. 307, ал.3, т.3 ЗСВ, изразяващи се в извършване на действия на 26.06.2021 г., нарушаващи Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.), с което накърнил престижа на съдебна власт раздел Втори т.4.1; т.4.2;т.5.3, т.5.4, т.5.5, т.5.6, т.5.7, заведено под 3/2021 г. по описа на Окръжна прокуратура Варна е образувано със Заповед 622/28.06.2021 г. на административния ръководител окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Варна въз основа на постъпила преписка 324000-5491/2021 г. на Районно управление Провадия при ОДМВР Варна, п.пр. 5304/2021 г. на Окръжна прокуратура /ОП/ Варна, приобщена към материалите. В хода на дисциплинарното производство пред ОП Варна са проведени действия, изразяващи се в снемане на обяснения на полицейски служители, и други лица, присъствали на случилото се, изискани и приобщени видеозаписи от камери на полицейски автомобили, дадена е възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да даде обяснения, които са приложени. След анализ на събраните данните, от административния ръководител окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Варна е обоснован извод за допуснато от лицето изключително сериозно нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.). При преценка на нормативно установените правомощия, разписани в разпоредбата на чл. 311, ал.1, т.1 ЗСВ, съгласно която в компетентността на административния ръководител е да наложи единствено наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ, са изложени съображения, че дисциплинарно наказание забележка не отговаря на тежестта на нарушението. Предвид горното, до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/ е изпратено предложение А-202/22.10.2021 г. на административния ръководител окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Варна /с рег. индекс ВСС -15043/02.11.2021 г. по описа на ВСС/, ведно с административна преписка А - 202/2021 г. по описа на ОП Варна, за налагане на дисциплинарно наказание на А. П. И. следовател в Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура - Варна за допуснати нарушения на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, изразяващи се в извършване на действия на 26.06.2021 г., нарушаващи Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.), с което е накърнил престижа на съдебната власт раздел втори, т. 4.1; т. 4.2; т. 5.3; т. 5.5; т. 5.6 и т. 5.7, като е предложено за съответстващо на тежестта на нарушението, да се наложи наказание по чл. 308, ал.1, т.6 ЗСВ. С решение по т.1 от протокол 38 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 10.11.2021 г., на основание чл. 314, ал. 5, във вр. с ал. 2 ЗСВ, дисциплинарно производство 3/2021 г. по адм. преписка А-202/2021 г. по описа на ОП Варна е продължено под дисциплинарно дело 8/2021 г. по описа на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на следовател А. И.. На основание чл. 316, ал. 3, във вр. с ал.1, изр. второ от ЗСВ, чрез жребий, е избран дисциплинарен състав. В съответствие с изискванията на чл. 316, ал. 7 ЗСВ, на привлечения към дисциплинарна отговорност следовател е изпратено копие на предложението за образуване на дисциплинарно производство и приложенията към него, както и извлечение от протокол 38/10.11.2021 г., връчени му с писмо изх. ВСС-15043/21 от 15.11.2021 г., получено от И. на 19.11.2021 г., надлежно удостоверено с подпис от същия върху писмото. От следовател И. е подадено писмено възражение с рег. индекс ВСС-15043/25.11.2021 г. (лист 135 и 136 от дисц. дело 8/21 г.), на основание чл. 316, ал. 8 ЗСВ, в което оспорва предложението и поддържа, че след нанесения му удар от водача на аварийния автомобил С. И. му е причерняло и много неща му се губят . Счита, че окръжният прокурор на гр. Варна не е изяснил от обективна страна последствията от така нанесения му удар и прави доказателствени искания. Съгласно чл. 317, ал.1 ЗСВ, видно от представените уведомителни писма, ведно с известие за доставяне и списък на призованите лица, за заседанията на дисциплинарния състав редовно и надлежно са уведомявани привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението. От представените протоколи се установява, че дисциплинарният състав по дисц. дело 8/21 г. по описа на ВСС е провел при закрити врата заседания на 15.02.2022 г., 23.04.2024 г. и на 29.05.2024 г., спазвайки нормата на чл.318, ал.1 ЗСВ. При разглеждане на делото пред дисциплинарния състав, вносителят на предложението участва лично, поддържа предложението и пледира за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се явява лично и с адвокат Е. Йорданов от САК, като оспорват изцяло предложението и поддържат доказателствените искания. На 23.02.2022 г. е постъпила молба с вх. ВСС - 15043/2021 г. от следовател И. (л. 187), с която уведомява дисциплинарния състав, че за същото деяние е образувано и досъдебно производство 245/2021 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. 13534/2021 г. по описа на СГП, като следовател И. е привлечен като обвиняемо лице за престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК. Във връзка с горното, с решение по т. 1 от протокол 9/09.03.2022 г. (л. 196) на ПК на ВСС е спряно производството по дисциплинарно дело 8/2021 г. по описа на ВСС, образувано срещу А. П. И. - следовател в ОСлО при ОП - Варна, до приключване на наказателното производство по ДП 245/2021 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. 13534/2021г. по описа на СГП. С последващо писмо per. индекс ВСС - 15043/01.11.2023 г. от отдел 06 Специализиран при ВКП (л. 274 от том 2), дисциплинарният състав е уведомен, че с решение 355/12.10.2023 г. по НД 666/2023 г. по описа на ВКС, горепосоченото наказателно производство е приключило с влязла в сила присъда, с която А. П. И. - следовател в ОСлО при ОП - Варна е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 270 НК и му е наложено наказание - глоба, в размер на 1000 лева. С оглед решение 355/12.10.2023 г. по НД 666/2023 г. по описа на ВКС, с решение по т. 2 от протокол 7/21.02.2024 г. на ПК на ВСС (л. 246) е възобновено дисциплинарното производство. Съгласно чл. 318, ал.3 ЗСВ, дисциплинарният състав е изяснил фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като е приел гласни и писмени доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, както следва: представените с предложение per. индекс ВСС - 15043/02.11.2021 г. (л.1-7), ведно с приложения към него (л.8-88), от административния ръководител - окръжен прокурор на ОП - Варна; представеното от пълномощника на дисциплинарно привлеченото лице становище с per. индекс ВСС - 15043/25.11.2021 г. (л.135 - 136); изисканите по искане на дисциплинарния състав писмени материали, приети с протоколно определение от 23.04.2024 г., както следва: писмо per. ВСС-15043 от 01.11.2023 г. от Я. Гочева - прокурор, зав. Отдел 06 Административен към Върховна прокуратура, ведно с приложенията към него (л. 274 - 303 от том 2); писмо per. ВСС-15043/21 от 06.11.2023 г. от Е. А.. И. - съдебен деловодител в Софийски градски съд, НО, 25 състав, ведно с приложенията към него (л. 304 - 320 от т. 2); писмо per. ВСС-15043 от 28.02.2024 г. от К. Конов - административен ръководител на Окръжна прокуратура - Варна документи и приложенията към него (л. 321 - 348 от т. 2); писмо per. ВСС-15043/21 от 07.03.2022 г. от съдия Е. И.. С. от PC - Провадия, ведно с приложенията към него (л. 349-359 от т. 2). С протоколно определение от 15.02.2022 г. по дисциплинарното дело са допуснати до разпит свидетели, посочени от дисциплинарно привлеченото лице и от вносителя на предложението, както следва: С. И., Х. Д., М. Г., С. Р., И. И., Й. И., Л. Л. и Н. Г. Ч.. В заседание на дисциплинарния състав, проведено на 23.04.2024 г. е разпитан свидетелят С. И.. Събраните свидетелски показания са приобщени към доказателствения материал по делото. С протоколно определение от 29.05.2024 г., по искане на страните, са заличени останалите свидетели. В същото заседание са приети, като доказателства по делото, постъпилите с писмо per. ВСС-15043/21 от 08.05.2024 г. от Софийски градски съд протоколи от разпити на свидетели по НОХД 20221100201079/2022 г. на СГС, НО, 25 с-в (л. 377 - 389 от т.'2) и Постановление с изх. 8306/22 от 09.12.2022 г. по описа на Районна прокуратура - Варна (л. 390 от т. 2). След обсъждане на изнесените в предложението факти и обстоятелства, доводите на страните, както и събраните в хода на дисциплинарното дело доказателства, дисциплинарният състав на Прокурорска колегия на ВСС, приема за установено от фактическа и правна страна, че на 26.06.2021 г. следовател А. П. И. е управлявал собствения си л.а. Шевролет Авео с per. [рег. номер] по автомагистрала Хемус , с посока на движение от гр. Шумен към гр. Варна. В автомобила с него са пътували още съпругата му П. К. И., дъщеря му П. И. и Р. В.. Около км. 373, по неизвестни причини, следовател И. изгубил контрол върху управлението на автомобила, вследствие на което последователно е настъпил удар в разделителната мантинела и в автомобил марка Опел Зафира с per. [рег. номер], управляван от Л. Л.. В резултат на настъпилия удар, автомобилът на следовател И. се завъртял неколкократно на пътното платно и се е установил в покой в аварийната лента на пътното платно по посока на движение гр. Варна. Водачът Л. Л. е успял да спре управлявания от него автомобил на около 150 - 200 метра от мястото, където се е установил л.а. Авео . В същото време свидетелят С. И. управлявал автомобил за пътна помощ с посока на движение от гр. Варна към гр. Шумен, като наближавайки пътния участък, в който е настъпило гореописаното произшествие, е възприел авариралите автомобили. С. И. спрял управлявания от него автомобил, пресякъл пеша платната за движение на АМ Хемус и се насочил към Л. Л., от когото разбрал, че водачът на другия автомобил е А. И.. Поради това И. приближил И. и го попитал какво е станало. При приближаването усетил, че И. мирише на алкохол, поради което му взел ключовете за автомобила и му е казал, че ще се обади на тел. 112. Това от своя страна провокирало И., който посегнал на два пъти да удари И., но последният се отдръпнал. А. И. се обърнал към С. И. с думите: Знаеш ли кой съм аз? и му обяснил, че е прокурор от гр. Варна. По време на спречкването И. и И. си разменили обидни реплики, като след поредното трето посягане от страна на И., И. е отвърнал и съборил И. на земята с удар. След това И. се отдалечил към автомобила си и подал сигнал за инцидента чрез обаждане на тел.112. И. впоследствие потеглил с автомобила си и изчакал пристигането на полицаите в намираща се наблизо бензиностанция. След пристигането на служителите на РУ-МВР гр. Провадия, И. се върнал на мястото на произшествието, като им предал ключовете от автомобила на И.. След като С. И. потеглил с автомобила си, А. И. предложил на Л. Л. да му плати щетите по автомобила. Л. отказал, като обяснил, че ще чака пристигането на служителите на МВР. Поради получения отказ, И. ударил с ръка Л. зад врата. В същия момент към мястото на произшествието се приближавали служителите на РУ-МВР гр. Провадия - Н. Б. и Х. Д., които непосредствено възприели нанесения от И. удар с ръка по Л.. Пристигайки до И. и Л., служителите на МВР се представили, като при разговор с двамата установили, че това са водачите на двата автомобила, участници в ПТП. Изискали документи за самоличност и свидетелства за управление на МПС, като Л. представил изисканите за проверката документи, а при отговора на А. И., че документите не са у него и не може да ги представи за проверка, Б. и Д. усетили, че И. мирише на алкохол. Впоследствие на място пристигнали още трима полицейски служители - М. Г., С. Р. и И. И.. За поведението на А. И. по време на извършваната от служителите на МВР проверка, е налице влязла в сила присъда по НОХД 1079/2022 г. по описа на СГС, НО, 25 с-в (л. 275 - 285 от т. 2). С нея А. И. е признат за виновен, че противозаконно е пречил на органите на властта, като на 26.06.2021г., за времето около 19:00 19:30 ч. пречил на мл. автоконтрольор при РУ-Провадия към ОДМВР-Варна - М. Г. да изпълни задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - да осъществи контрол за спазването на правилата за движение от участниците в движението; по чл. 165, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП - да извърши проверка на документите за самоличност и свидетелството за управление на А. И., като водач на МПС; и по чл. 4, ал. 1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози вр. чл. 125, т. 5, пр. 1 от ЗДвП - да извърши проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на А. П. И. като водач на МПС, което е участвало в ПТП, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен ARBB-0090, като извършил следното: При поискване от мл. автоконтрольор М. Г. Г. от РУ- Провадия не предоставил документ за самоличност и свидетелство за управление на МПС, а вместо това многократно отправил искания към мл. автоконтрольор М. Г. Г. и присъстващия на място мл. инспектор Х. И. Д. да се легитимират; Заявил, че няма да даде проба за алкохол, докато не заснеме с мобилния си телефон мл. автоконтрольор М. Г. и присъстващите на място мл. инспектор Х. И. Д. и полицай OOP Н. К. Б., след което извадил мобилния си телефон и опитал да ги заснеме; Приближавал се в непосредствена физическа близост до мл. автоконтрольор М. Г., въпреки отправеното му предупреждение да не прави това; Отправил питане към мл. автоконтрольор М. Г. дали щял да го удари; Отправил думи към мл. автоконтрольор М. Г., че фамилията му се помнела лесно, че бил много лесен и че го бил запомнил; Отправил думи към мл. автоконтрольор М. Г. и присъстващия на място мл. инспектор Х. Д., че щял да прати поздрави на семействата им; Съзнателно дал две невалидни проби за алкохол чрез бързо издишване в недостатъчен обем въздух в предоставения му от мл. автоконтрольор М. Г. Алкотест Дрегер 7510, с фабричен ARBB-0090. За времето около 19:30 ч. - 20:00 ч. пречил на мл. автоконтрольор С. И. Р. при РУ-Провадия към ОДМВР-Варна да изпълни задълженията си по чл. 165, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП - да осъществи контрол за спазването на правилата за движение от участниците в движението и по чл. 4, ал. 1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози във вр. с чл. 125, т. 5, пр. 1 от ЗДвП - да извърши проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на А. П. И. като водач на МПС, което е участвало в ПТП, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен ARBB-0090, като извършил следното: Отдалечавал се от мястото на проверка и съзнателно дал невалидна проба за алкохол чрез бързо издишане на недостатъчен обем от въздух в предоставения му от мл. автоконтрольор С. И. Р. Алкотест Дрегер 7510, с фабричен ARBB-0090. Въз основа на влязлата в сила присъда е прието, че престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл - И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, че възпрепятства орган на власт, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си, че ще попречи на органите закономерно да извършат действия по отношение на него, в случая проверка на самоличността и концентрацията на алкохол в кръвта, и е искал настъпването на този резултат, тъй като е целял да осуети извършването на проверката от двамата мл. автоконтрольори, при което съзнателно е дал три невалидни проби за алкохол с техническо устройство. От събраните по дисциплинарното делото доказателства е прието за установено, че по време на извършената проверка от страна на служителите на МВР, в момента, в който полицейският служител Б. извадил телефона си, за да се обади на дежурен офицер при РУ-МВР гр. Провадия и да докладва за констатираното по повод автопроизшествието, А. И. го приближил и дръпнал за жилетката му. Полицейският служител Б. разпоредил на И. да се отдръпне и да не го докосва. Неколкократно А. И. бил уведомяван от Г. да пристъпи към тестване с техническо средство, включително били повторени указания за начина на самото тестване - чрез равномерно, продължително издишане на въздух в техническото средство. А. И. не изпълнил указанията, а обикалял полицейските служители, правил опити да ги снима с мобилния си телефон, коментирал изписаното в служебните баджове, изисквал непрекъснато да се легитимират, а едновременно с това повтарял, че е запомнил лесно името Г. . Установява се, че И. е бил задържан от служителите на МВР и отведен във филиал на Център за спешна медицинска помощ гр. Провадия за медицинско освидетелстване. По време на транспортирането му до ЦСМП - Провадия, И. заявил към полицейските служители Р., Г. и Д. - Аз вас тримата ще ви запомня. Да сте живи и здрави вие и вашите семейства. Ще разбера къде живеете, ще ви изпратя честитки и ще дойда да ви почерпя . Служителите на МВР възприели тези думи като заплаха, поради което попитали И. дали ги заплашва и той замълчал. В ЦСМП - Провадия, по време на съставянето на протокола за медицинско изследване, Н. Ч. - медицински фелдшер, попитала А. И. дали е употребил алкохол. Последният отрекъл, но Ч. възприела мирис на алкохол и констатирала, че е с нарушена координация. И. отказал да даде кръвна проба. Присъствалите на инцидента Г., Б., Д., Р., И., С. И., И. и Ч. са усетили миризма на алкохол при контакта си с И.. Същото обстоятелство е отбелязано и в представения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества (л. 32). Поради изложеното и с оглед агресивното поведение на И. към свидетеля С. Г., Л. Л. и служителите на МВР, както и предвид действията, с които е пречил на полицаите да изпълнят служебните си задължения по установяване употребата на алкохол, е формиран извод, че А. И. е бил под въздействието на алкохол по време на контакта си с посочените лица. Горната фактическа обстановка е установена, въз основа на приложените към предложението доказателства, дадените пред дисциплинарния състав свидетелски показания на свидетеля С. И., протоколите от разпити на св. М. Г., И. И., Х. Д., Н. Б., С. Р. и Л. Л., представените видеозаписи, както и влязлата в сила присъда по НОХД 1079/2022 г. по описа на СГС, НО, 25 с-в. В допълнение към установеното с присъдата поведение, в дисциплинарното производство е прието, че по време на извършваната му проверка И. се е доближил до полицейския служител Б. и го е дръпнал за жилетката. Осъществените от магистрата множество дейния, изразяващи се в отправянето на обидни изрази и заплахи, двукратния опит да удари св. И. и нанесеният удар с ръка по врата на Л., извършеното престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, както и дърпането на полицейски служител за светлоотразителната му жилетка, са приети от дисциплинарния състав като изключително цинично поведение от страна на И., което не отговаря нито на приетите в обществото етични и морални стандарти, нито на принципите вежливост и толерантност, почтеност и благоприличие, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.). Поведението на И. е станало достояние на широк кръг хора - извършено е на публично място в присъствието на служители на МВР, както и случайни граждани, които са били на мястото на произшествието. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, дисциплинарният състав намира, че са налице признаците на прекия умисъл при извършване на нарушението. Посочено е, че действията на следовател И. не се дължат на недооценка на конкретната ситуация, а са в резултат на тенденциозно поведение, целящо демонстративно пренебрегване на нормите и изискванията за вежливост и толерантност, почтеност и благоприличие, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.). Дисциплинарният състав приема, че И. е инициирал конфликт със св. С. И., след като е разбрал, че И. иска да сигнализира на 112 за настъпилото произшествие. Съгласно представените по делото показания, И. е бил изключително агресивен и започнал да обижда И., като използвал думите Ей боклук какъв си ти. Аз съм прокурор Г. , Не ме интересува на кого се обаждаш, когато дойдат колегите ще разбереш кой съм (л. 13). След размяната на реплики И. на два пъти е замахнал с намерение да удари И.. Дисциплинарният състав счита, че проявената от следовател И. вербална и физическа агресия спрямо св. И. и нанесеният удар на Л., демонстрацията на служебно положение, целяща изискване на определено, неследващо му се отношение, както и осъщественото престъпление по чл. 270, ал. 1 НК е довело до нарушаване на основните принципи за етично поведение на българските магистрати, с което са осъществени признаците на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ. Въз основа на събраните по дисциплинарното дело данни, дисциплинарният състав формира извод, че действията на следовател И. представляват демонстрация на служебно положение, насочена към афиширане на професионалния статус, както и грубо несъобразяване с установените правила и проява на агресивно поведение както към органите на реда, така и към случайни граждани. Налице е деяние, което е противоправно и е свързано с проява на неуважение и пренебрежение към обществените, нравствени норми. Изложени са мотиви, съобразно които негативният обществен отзвук на поведението на магистрата, безспорно е довел до компрометиране честта му в професията и обществото, както и репутацията му, което накърнява престижа на съдебната система. Развити са съображения, че отклонявайки се от дължимото и очаквано поведение, доколкото обществото изисква от всеки магистрат стриктно и неотклонно спазване на моралните норми на приличие, следовател И. е изпълнил фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. На основание чл. 319, ал.1 ЗСВ, дисциплинарният състав е приел решение ВСС-9063/23.08.2024 г. по дисциплинарно дело 8/2021 г. по описа на ВСС (л.406-415 от дисц.дело), с което се установява допуснато от оспорващия дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3, т.3 ЗСВ. Във връзка с горното, дисциплинарният състав е предложил на ПК на ВСС да наложи на А. П. И. - следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ дисциплинарно освобождаване от длъжност . В съответствие с разпоредбата на чл. 320, ал.1 ЗСВ председателят на дисциплинарния състав, с писмо изх. ВСС-15043/13.09.2024 г., е представил преписката по дисциплинарно дело 8/2021 г. по описа на ВСС за внасяне в заседание на ПК на ВСС. Същото е насрочено за 25.09.2024 г. (л.414 от дисц. дело 8/21 г.). С писмо изх. ВСС-15043/21 от 16.09.2024 г. привлеченото към дисциплинарна отговорност лице А. П. И. е уведомен, че на 25.09.2024 г. ще се проведе заседание на ПК на ВСС, на което в 11.00 часа ще се разгледа предложението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 8/2021 г. по описа на ВСС. В същото писмо е указана възможността, предвидена с разпоредбата на чл. 313, ал.1 ЗСВ, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да се яви в заседанието за изслушване или да представи писмени обяснения. Изпратено е копие от решението на дисциплинарния състав по дисциплинарното дело за предварително запознаване. Писмото е получено от адв. Е. Йорданов на 16.09.2024 г. и лично от А. П. И. на 17.09.2024 г. С 8 (осем) гласа за и 0 (нула) против , Прокурорската колегия на ВСС е приела решение, обективирано в т.2.1 от Протокол 32 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 25.09.2024 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, е наложила на А. П. И. - следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна, дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност за допуснато от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира от правна страна следното: Оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС е издадено от компетентния орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия по чл. 311, т. 2 ЗСВ, във връзка с чл. 320, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Същото е прието при наличие на кворум и с необходимото мнозинство, съгласно нормата на чл. 320, ал. 1, т. 6 ЗСВ, във връзка с чл. 33, ал.5 ЗСВ - с 8 (осем) гласа "за" и 0 (нула) гласа против от присъстващите членове на Прокурорската колегия на ВСС. Процесният акт отговаря на нормативноустановените изисквания за форма, като на основание чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарното производство е проведено при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предложението е направено от компетентен орган (административен ръководител окръжен прокурор на ОП-Варна) и по отношение на лице, което може да бъде привлечено към дисциплинарна отговорност по реда на Глава шестнадесета от Закона за съдебната власт. Оспорващият А. И. заема длъжност следовател в Окръжен Следствен отдел към ОП-Варна. Неоснователни са възраженията на оспорващия относно неспазване на нормативноустановения срок за образуване на дисциплинарното производство по чл. 310 ЗСВ. Противно на наведеното в жалбата твърдение, производството по направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание е образувано в преклузивните срокове по чл. 310 ЗСВ, като към датата на образуването му не са изтекли шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1, във връзка с ал. 3, изр. второ ЗСВ и тригодишният срок от извършване на нарушението. Деянието е осъществено от И. на 26.06.2021 г., а дисциплинарното производство 3/2021 г. по адм. преписка А-202/2021 г. по описа на ОП-Варна е образувано със Заповед 622 от 28.06.2021 г., след което е дисциплинарно производство е продължено по дисц. дело 8/2021 г. по описа на ВСС с решение на ПК на ВСС от 10.11.2021 г. Последно заседание по дисц. дело 8/2021 г. е проведено на 29.05.2024 г., като дисциплинарният състав се е произнесъл с решение на 23.08.2024 г. В съдебната практика не е спорен инструктивният характер на 14-дневния срок по чл.319, ал.1 ЗСВ за произнасяне на дисциплинарния състав, считано от последното проведено заседание по дисциплинарното дело. Изтичането на този срок, като отделен юридически факт, не е причина за отпадане на отговорността. Същото се отнася и за характера на срока по чл. 320, ал. 1 ЗСВ, касаещ задължението на дисциплинарния състав в тридневен срок от приемането на решението да го представи на председателстващия съответната колегия на Висшия съдебен съвет за насрочване на разглеждането му. В настоящия случай решението на дисциплинарния състав от 23.08.2024 г. е предоставено на Прокурорската колегия на ВСС на 13.09.2024 г. Предложението на дисциплинарния състав е разгледано на заседание на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 25.09.2024 г., т.е. спазен е предвиденият в чл. 320, ал. 2 ЗСВ 30-дневен срок от внасяне на предложението. В съответствие с разпоредбата на чл. 313, ал. 1 ЗСВ, правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е охранено в пълен обем, като е уведомено и му е дадена възможност да се яви в заседанието за изслушване или да представи писмени обяснения. На заседанието на Прокурорската колегия на ВСС на 25.09.2024 г. се явява адв. Е. Йорданов, надлежо упълномощен от привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, да го представлява и подпомага в дисциплинарното производство, в съответствие с разпоредбата на чл.318, ал.2 ЗСВ. Приетото решение от Прокурорската колегия на ВСС отговаря на нормативно установените изисквания за съдържание на фактическите и правни основания, обосновали издаване на акта. При осъществяване на преценка законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), съдът намира, че същите са обективно установени и съотнесени към правилно приложената правна норма на чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, обуславяща разпоредените правни последици по дисциплинарното освобождаване от длъжност на магистрат. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. С разпоредбата на чл. 307 ЗСВ е дадено легално определение на понятието дисциплинарно нарушение, изброени са дисцплинарноотговорните субекти и основанията за ангажиране на тяхната отговорност. Съгласно новелата на чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. При анализа на горните разпоредби се налага изводът, че дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, за търсенето на която възникват основания след доказано дисциплинарно нарушение при наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки - деяние (действие или бездействие), извършено противоправно и виновно, довело до вредоносен резултат при причинна връзка. Дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, в относимата редакция, са действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати(отм.), което накърнява престижа на съдебната власт. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаване на акта. В съответствие с разпоредбите на раздел Дисциплинарна отговорност при накърняване на престижа на съдебната власт от приетите Вътрешни правила за дисциплинарната дейност на Прокурорската колегия на ВСС (приети с Решение на ПК на ВСС по Протокол 43 от 08.12.2021 г.), дисциплинарно наказващият орган приема, че престижът на съдебната власт намира изражение в доброто име, уважението, авторитетът и общественото доверие, с които се ползва и може да бъде накърнен чрез: поведение, което е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; действия, които компрометират честта на дисциплинарно привлеченото лице в професията и обществото; трайно или особено неприемливо поведение, което нарушава Кодекса за етично поведение на българските магистрати. За да се накърни престижът на съдебната власт е необходимо, деянието да е станало публично достояние или пред трети лица. Дисциплинарната отговорност на привлеченото лице за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ е ангажирана при безспорно доказана причинна връзка между конкретно установено лично действие, което е в нарушение на основните принципи на етично поведение и накърняването престижа на съдебната власт. Дисциплинарно наказващият орган е установил какви фактически действия са извършени от дисциплинарно привлеченото лице; какви са те по характер, съдържание и насоченост; какъв е обектът на въздействие на същите; дали злепоставят пред обществото техния извършител или са насочени срещу честта на други магистрати или други лица; къде са извършени тези действия в месторабота или извън нея; дали са извършени при изпълнение на служебните задължения или извън тях; в присъствието на кои лица са извършени; по какъв повод и с каква цел са извършени. Като доказателство по дисциплинарното дело е приета представената Присъда 111/19.09.2022 г. по НОХД 1079/2022 г. по описа на СГС, НО, 25 състав (лист 275-285 от дисц. дело 8/21 г.), потвърдена с Решение 122/05.04.2023 г. по ВНХОД 124/2023 г. по описа на Софийски апел. съд, оставено в сила с неподлежащ на обжалване съдебен акт Решение 355/12.10.2023 г. по НД 666/2023 г. по описа на ВКС, второ НО. Дисциплинарно наказващият орган обосновано приема, че постановената присъда е задължителна и го обвързва относно извършеното деяние, неговата противоправност и формата на вина на дееца. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя, релевиращи налагане на дисциплинарното наказание в нарушение на процесуалното изискване по чл. 309 ЗСВ, задължаващо съответната колегия на ВСС да определи вида и размера на дисциплинарното наказание предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Неоснователни са възраженията на оспорващия за пренебрегнато спрямо него престъпление. Противно на твърдението в жалбата, в процесното решение са развити мотиви относно необосноваността на възраженията на магистрата, че последният е изгубил съзнание и се е намирал в невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си вследствие удара, нанесен му от свидетеля Св. И.. Тези възражения на И. са опровергани от мотивите на влязлата в сила присъда, като в рамките на дисциплинарното производство, а и пред съда, не са представени доказателства, подкрепящи тезата на А. И. за загуба на съзнание. На лист 66 от дисциплинарното дело се открива становище на оспорващия до окръжния прокурор на гр. Варна, в което същият сам признава, че въпреки че е бил провокиран, това не би следвало да бъде оправдание за поведението му. По делото е представено Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр. 8306/2022 г. на Районна прокуратура Варна, с оглед извършени престъпления по чл. 290, чл. 129 и чл. 143 НК. Дисциплинарно наказващият орган обосновано извежда, че действията на магистрата представляват демонстрация на служебно положение, насочена към афиширане на професионалния статус, както и грубо несъобразяване с установените правила и проява на агресивно поведение, както към органите на реда, така и към случайни граждани, а негативният обществен отзвук на поведението му е довел до накърняване престижа на съдебната власт. В процесното решение, респективно в предложението на дисциплинарния състав, са изложени подробни съображения, че деянията, вкл. тези, необхванати от задължителната сила на присъдата, са извършвани виновно, при форма на вината пряк умисъл. Конкретните факти, установени по дисциплинарното производство са съотнесени към относимите разпоредби по т.4 и т.5 КЕПБМ (отм.), установяващи правилата за поведение, произтичащи от принципите за вежливост и толерантност, почтеност и благоприличие, при което е формиран извода за осъществяване на фактическия състав по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Обосновано е прието, че основните принципи в Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.) установяват стандартите и очертават рамката за регулиране на поведението на магистратите в и извън службата, която изпълняват. Заеманата длъжност, вида и характера на осъществяваните от магистрата функции и по-големите отговорности, пред обществото, въвеждат необходимост от спазване на принципите за вежливост, толерантност, почтеност и благоприличие не само на работно място и през работно време, но и извън тях. Правилата за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност изискват поведението на магистрата в обществото да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той да бъде учтив и любезен, както и да се отнася с уважение към хората. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Не на последно място, магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие. Тези принципи задължават прокурорите и следователите да се въздържат от всякакви действия, които могат да ги компрометират в професионалната и личната сфера и да формират негативно отношение към съдебната власт като цяло и да накърнят престижа на съдебната власт. В контекста на изложеното се налага извода, че проявената от следовател А. И. вербална и физическа агресия спрямо св. И. и нанесеният удар на Л., демонстрацията на служебно положение, целяща изискване на определено, неследващо му се отношение, както и осъщественото престъпление по чл. 270, ал. 1 НК е довело до нарушаване на основните принципи за етично поведение на българските магистрати, с което са осъществени признаците на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ. Фактите по делото по безспорен начин установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението по чл.307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Дисциплинарно наказващият орган обосновано приема, че с действията си А. И. е допринесъл за разрушаване на репутацията си на следовател, противно на предвиденото на чл.5.7 от КЕПБМ (отм.), изискващ магистратът да бъде с безупречна репутация. Той е следвало да спазва общоприетите етични правила, налагайки си ограничения и следвайки поведение, съответно на достойнството на следователската длъжност. Действията на следовател И. не се дължат на недооценка на конкретната ситуация, а са в резултат на тенденциозно поведение, целящо демонстративно пренебрегване на нормите и изискванията за вежливост и толерантност, почтеност и благоприличие, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.). В конкретния случай правилно е отчетено като особено значимо обстоятелството, че поведението на следовател А. И. е станало достояние на широк кръг от хора, тъй като възникналият конфликт между него, служителите на реда и случайни граждани е отразен в средствата за масова информация чрез множество публикации в електронни сайтове и новинарски емисии. По отношение на магистратите обществените очаквания за етично поведение са много по - големи отколкото за други категории длъжности извън съдебната система. Практиката на ВАС вече нееднокрано е изразила становище, че административното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ е резултатно и за да бъде осъществен неговият фактически състав е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт, т.е. да е настъпил този противоправен резултат, и конкретното действие или бездействие, включително нарушаването на КЕПБМ, да бъде извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора (така в Решение 11622/31.07.2019 г. по адм. дело 1860/2019 г. на ВАС, петчленен състав, Решение 17627/20.12.2019 г. по адм. дело 5818/2019 г., VІ отд., Решение 8789/22.07.2021 г. по адм. дело 1527/2021 г., петчленен състав на ВАС). Наличието на данни, че поведението на оспорващия се е осъществило и на публично място автомагистрала (национален обект по смисъла на чл. 3, ал. 7 от Закона за пътищата), полицейски автомобил/управление, медицински център и е станало непосредствено достояние на органи на реда и граждани (на другия участник в ПТП и на свидетеля Св. И.), обосновават противоречие с обществените очаквания за дължимо поведение на лицата, заемащи длъжности в следствените органи, съгласно чл. 148 ЗСВ - окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. Мащабът на уронване на доверието в съдебната система, част от която са прокуратурата и следствените органи, е пряко свързан и с разпространение на данни в медиите и достигането на информация за деянието на магистрата до широката общественост (lex news; https://banker.bg, др.). Неоснователни са възраженията на оспорващия, че при определяне на наказанието не са взети предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на нарушителя. Заключението за наличието на виновно поведение по смисъла на чл. 307, ал. 2 ЗСВ правилно по аргумент от чл. 309 ЗСВ е съобразено с всички форми на вината, преценени съобразно хипотезиса на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, без допуснати очевидни грешки в анализа на доказателствата и при коректно установени факти. При преценката за наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, състоящо се в действие, нарушаващо Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.) и накърняващо престижа на съдебната власт, дисциплинарно наказващият орган правилно е подведел относимите факти към диспозициите на нормите на КЕПБМ (отм). В допълнение към мотивите на решението на дисциплинарния състав, инкорпорирани на основание чл. 320, ал. 7 ЗСВ, към мотивите на оспореното решението, видно от подробния протокол от проведеното на 25.09.2024 г. заседание на ПК на ВСС, становища са изразени от Г. К. и К. Ч. - членове на ПК на ВСС, в подкрепа на решението за налагане на предложеното дисциплинарното наказание. Посочено е, че дисциплинарният състав е отчел трудовите характеристики на следователя, неговия трудов стаж, но извършеното дейния не следва да бъде толерирано по никакъв начин. Развити са съображения, че дисциплинарният състав изцяло се е съобразил с тежестта на нарушението, като са отчетени всички основания, които имат значение за индивидуализацията на наказанието. Горното опровергава наведените от оспорващия оплаквания за липса на изложени от ПК на ВСС мотиви за невъзможността за налагане на по-леко наказание по реда на чл. 320, ал. 3, т. 2, б. б от ЗСВ. В качеството си на следовател оспорващият следва да изпълнява по-високите изисквания към изпълнението на длъжността, поради което, видно от мотивите на ПК на ВСС, по-леко наказание ще е несъответно на стандартите на поведение, съгласно КЕПБМ (отм.) при упражняването на професията. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС от 26.09.2024 г. е прието при ясно формулирано, доказано и правилно квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган нарушение. В съдебната фаза на производството оспорващият не обори съществуването на описаните в обстоятелствената част на акта, релевантни за дисциплинарната му отговорност, юридически факти. Въз основа на данните по преписката, възприетият извод за наличие на дисциплинарно нарушение е обоснован и не е опроверган чрез допустимите от закона процесуални способи и средства. Дисциплинарно наказващият орган при индивидуализацията на дисциплинарното наказание е съобразил изискванията и критериите по чл. 309 ЗСВ за определяне вида на дисциплинарната санкция и в рамките на предоставената му дискреционна власт, е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Спазен е принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушенията без данни, че дисциплинарно наказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона. Предвид изложеното, оспореното решение е издадено от компетентния орган Прокурорската колегия на ВСС, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при обективно установени фактически основания за издаването му, съотнесени към правилно приложените материалноправни норми, и в съответствие с целта на закона. С оглед на развитите мотиви, съдът намира, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на обжалвания административен акт, поради което подадената срещу същия жалба следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото разноски в полза на оспорващия не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответната страна, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,