Решение № 592 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3866/2008 г.

Решение № 592 от 21.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3866/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Г. и М. Й. Х., гр. В., срещу въззивно решение № 302 от 27.03.2008 г. по гр. дело № 2472/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях иск за признаване за установено по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на наследниците на Н. Д. К. на възстановяване на собствеността върху земеделска земя от 13 дка, находяща се в землището на гр. В., м. "А". С определение от 22.01.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК поради наличие на противоречие с практиката на ВКС правен въпрос относно предмета на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а оттук и доказването на предпоставките за успешното му провеждане. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба О. В. не изразява становище. Ответникът по касация О. с. Земеделие и гори - В., счита, че жалбата е основателна, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция да се уважи. Ответниците по касация не изразяват становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение е прието, че макар да съществува в стари реални граници, имотът не може да бъде възстановен по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като едновременно са налице законовите пречки по чл. 2, ал. 1 и по чл. 10, ал. 7 in finе ЗСПЗЗ - а именно местонахождение в рамките на урбанизирана територия, определена с ПУП, и наличие на законно извършено застрояване. При това положение искът е неоснователен, макар ищците да имат право на обезщетение, което е извън предмета на това производство. Решението по въпроса относно предмета на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ не съответства с константната съдебна практика, в т. ч. и с ТР № 2/1996 г., ОСГК. Това е така, защото предметът на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване собствеността върху земеделските земи, относимо към претендирания имот. Въпросите дали са налице пречките по чл. 10, ал. 7 in finе ЗСПЗЗ са релевантни за последващото административно производство пред ОСЗГ след успешното провеждане на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с влязло в сила позитивно съдебно решение. Предметът на доказване на така предявения иск е принадлежността на правото на собственост на заявителя на земеделската земя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването. По делото е било установено, че процесният земеделски имот е придобит от наследодателя на ищците с договор по нот. акт № 97/37 г. на ВН, включен е в ТКЗС през 1958г и към момента на кооперирането му е имал статут на земеделска земя. При тези данни е незаконосъобразно разбирането на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради наличие пречките по чл. 10, ал. 7 in finе ЗСПЗЗ. След като е установено, че имотът е принадлежал на наследодателя на ищците, бил е земеделски към момента на кооперирането в ТКЗС, не е заявен пред ОС "Земеделие" по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване и искът по чл. 11, ал. 2 е предявен в установения в закона преклузивен срок, то незаконосъобразно е прието от въззивния съд, че искът не може да бъде уважен поради това, че имотът има местонахождение в рамките на урбанизирана територия и е налице извършено застрояване. Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение. То следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, да се постанови друго, с което да се признае правото на ищците на възстановяване на собствеността върху процесните имоти, така както са индивидуализирани в представените писмени документи по чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.