Решение № 12564 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2014 г.

Решение № 12564 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Илия Йорданов Николов и Лиляна Василева Берковска, двамата от гр. София, кв. Драгалевци, против решение № 1127/26.02.14 г., постановено по адм. д. № 10583/12 г. по описа на Административен съд София- град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София, Стефан Трайков Марков, Мария Тодорова Белова, Юлия Маркова Дойчинова, Валентина Маркова бочева, Атанас Георгиев марков, Веселина Димитрова Маркова, Георги Николаев Марков и Никола Илиев Николов не вземат становище. Ответниците "Гама Електроникс" ООД, представляван от адв. Беев и адв. Миланов и "Ван Холдинг" ЕООД, представляван от адв. Пенчев, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Адв. Пенчев претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховият административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество-неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на касаторите Николов и Берковска срещу Заповед № РД-18-38/10.07.12 г. на Изп. директор на АГКК-София за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район "Студентски", Столична община в частта относно поземлени имоти с подробно посочени идентификатори. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта, при спазване на административнопроизводствените правила, в обжалваната й част е издадена в съответствие с материалния закон като границите на имотите са определени съобразно приоритетно посочените в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3/ източници на данни. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Установено по делото е, че след нанасянето през 2007 г. на възстановения по реда на земеделската реституция земеделски имот в действащия, одобрен през 1985 г. кадастър, съсобствениците са сключили нотариално заверен и надлежно вписан договор за доброволна делба, по силата на който всеки от оспорващите е получил в дял, съответно придобил собствеността върху отделен поземлен имот, реална част от възстановения и нанесен в кадастъра такъв. Процедура по изменение на кадастъра с оглед извършената доброволна делба не е инициирана. В същия период от време за територията в процедура по одобряване е бил устройствен план по чл. 16, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в който получените след доброволната делба отделни за всеки от правоимащите поземлени имоти не са намерили отражение. Този план, одобрен с решение / т. 6/ на Столичния общински съвет с дата 19.07.07 г., поправено с решение /т. 9/ от 13.09.07 г., пред вид липсата на надлежно подадена жалба, е влязъл в сила по отношение касационните жалбоподатели. При тези установявания по делото, изводът за законосъобразност на заповедта в обжалваната й част е правилен. По отношение процесната територия административният орган обосновано е приел като източник на данни за границите на поземлените имоти влезлия в сила устройствен план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, представляващ такъв по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба № 3. Поземлените имоти, собственост на касаторите, придобити от тях по силата на договора за доброволна делта не са съществували като самостоятелни обекти на кадастъра и не са съобразени при изработването на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, влязъл в тази част в сила като неоспорен по реда на чл. 215 ЗУТ. За тези имоти, е била налице липса и на други източници за определяне на границите им. Ето защо оспорването срещу процесната заповед законосъобразно е отхвърлено като неоснователно. Касационните жалбоподатели могат да защитят правата, придобити от земеделската реституция и извършената доброволна делба по реда на общото исково производство. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба "Ван холдинг" ЕООД следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, надлежно заявени и доказани в размер на 1200 лв адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 3.04.14 г., приложен на л. 23. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение