Решение № 7182 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 440/2011 г.

Решение № 7182 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 440/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Исперих, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Виолета Тодорова Башур, срещу решение № 60 от 23.11.2010 г. по адм. дело № 122/2010 г. на Административен съд - гр. Разград. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с молба - декларация по чл. 10, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) вх. № СП-02-2430 от 23.08.2010 г. Налян Мудин Ахмед от с. Китанчово, община Исперих, е поискала да й бъде отпусната еднократната помощ при бременност по чл. 5а, ал. 1 от същия закон. Със заповед № СП-02-2430 от 03.09.2010 г. касационният жалбоподател е отказал да отпусне исканата помощ с мотиви: "тъй като сте родили преди определения термин за раждане". Сезиран с жалба от Налян Мудин Ахмед, директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - Разград е потвърдил този отказ с мотиви: "В чл. 5а, ал. 3 е посочено, че помощта се изплаща за период от 45 дни преди определения термин за раждане. В този смисъл крайният срок за подаване на молба - декларация следва да е последния ден от датата на термина на раждане. В чл. 3, т. 1 и чл. 5а от ЗСПД е посочено изрично коя категория лица има право да получи еднократна помощ при бременност - бременните жени, български граждани. В този смисъл, след като е родила жалбоподателката няма право да получи еднократна помощ по чл. 5а от ЗСПД, тъй като не попада в категорията "бременни жени". С посоченото по-горе решение Административен съд - Разград е отменил отказа на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Исперих и непрецизно (с оглед на чл. 173, ал. 2 АПК) е постановил връщане на преписката за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. За да отмени отказа административният съд е приел, че при определен от здравните органи термин 12.09.2010 г., подадената от Налян Мудин Ахмед на 23.08.2010 г. молба - декларация е в установения от закона срок и при все още съществуващо право на семейни помощи при бременност. Обстоятелството, че към тази дата - 23.08.2010 г., на която е подала молбата - декларация, Налян Мудин Ахмед е била вече родила не погасява правото й на семейни помощи за бременност, защото това право би се погасило след 12.09.2010 г., т. е. след датата на термина за раждане. Още повече че от представените по делото болнични листове за 45 дни отпуска поради временна неработоспособност преди раждане и за отпуска за временна неработоспособност поради раждане, било видно, че раждането е настъпило 36 дни преди определения термин. Постановеното от Административен съд - Разград решение е правилно (законосъобразно и обосновано). Касационният жалбоподател (директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Исперих) в подадената от него касационна жалба поддържа изразеното от него вече становище, че на датата 23.08.2010 г., когато е подала молбата - декларация, Налян Мудин Ахмед вече е била родила и не е бременна жена, поради което не попада в кръга на субектите на помощта по чл. 5а ЗСПД. Това становище е неправилно както от правна, така и от житейска гледна точка. От житейска - защото родилата жена несъмнено преди това е била бременна жена. От правна - защото правото на семейни помощи по ЗСПД (независимо от техния вид) възниква по силата на закона когато се осъществят посочените в съответната хипотеза правопораждащи факти. Заповедта по чл. 10, ал. 4 ЗСПД, респ. по чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД), не е конститутивен административен акт, защото тя няма правопораждащ правен ефект. С тази заповед директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице признава или отрича твърдяното с молбата - декларация право на семейна помощ, възникнало по силата на закона, т. е. заповедта има установителен (декларативен) правен ефект. Когато признае твърдяното право, директорът, респ. упълномощеното от него длъжностно лице, издава заповед по чл. 10, ал. 4 ЗСПД, с която разпорежда да бъде изплатена на майката паричната помощ в размер, определен от законодателя със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. От изложеното до тук е видно, че вземането на майката за съответните семейни помощи за деца възниква по силата на закона когато се осъществят фактите, пораждащи съответното право на семейна помощ. Това вземане се погасява по давност при изтичането на съответния срок по чл. 12 ЗСПД, който за еднократната помощ при бременност е три месеца и започва да тече от определения термин за раждане. Правото на родилата майка на еднократната помощ при бременност не се погасява, ако тя е подала молба - декларация (т. е. ако е упражнила това право) в посочения давностен срок. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,