Решение № 6994 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2018 г.

Решение № 6994 от 10.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Жечева чрез процесуалния й представител срещу Решение № 466 от 23.04.2018 г., постановено по адм. д. № 203/2017 г. от Административен съд София-област /АССО/, с което са отхвърлени исковете, предявени от М. Жечева и М. Митева против община Костенец за сумата от 39 000 лв. имуществени вреди и 6000 лв. неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на общинската администрация, изразяващи се в построяване на водоснабдително отклонение от общата техническа инфраструктура, което преминава през имота на касатора и неподдържане на техническо съоръжение - водопровод в изправност, довело до срутване на мелницата на ищците за период 28.11.2014 г. до завеждане на исковата молба. Касаторът М. Жечева твърди, че решението е неправилно, поради съображения за нарушения на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение № 2727 от 6.03.2017 г. на ВАС, преписал е мотивите от отмененото решение № 781 от 28.10.2015 г., постановено по адм. дело № 173/2015 г. на АССО, не са обсъдени в съвкупност събраните писмени доказателства и свидетелски показания, не са формирани самостоятелни фактически и правни изводи. Поради това се иска отмяната на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна - община Костенец, чрез процесуалния си представител в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Ответницата М. Митева не взема становище. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССО е започнало по жалба на М. Жечева и М. Митева против община Костенец за самосрутила се сграда /бивша мелница/ в гр. Костенец и срещу заповед № РД-04680/28.11.2014 г. на кмета на община Костенец, с която на жалбоподателките е наредено да започнат преместване на срутилата се сграда за своя сметка. С жалбата освен искане за отмяна на заповедта е предявен и иск срещу общината за вреди от събаряне на разрушени масивна двуетажна мелнична сграда – 2 етажа по 60 кв. м. – 24000 лв и за помощна постройка /бивша печатница/ - 1500 лв. С Разпореждане № 250 от 5.03.2015 г., постановено по образуваното адм. дело № 162/2015 г. по описа на същия съд и на осн. чл. 206 АПК искът за обезщетение е бил отделен в друго производство. По адм. дело № 162/2015 г. по описа на АССО е постановено Решение № 844 от 5.11.2015 г., с което заповед № РД-04-680 от 28.11.2014 г. на кмета на община Костенец е била отменена, поради допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила при издаването й, а преписката е върната за ново разглеждане от административния орган. При първото разглеждане на делото по отделеното исковото производство съдът е отхвърлил предявения от М. Жечева и М. Митева иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди общо в размер на 39000 лв, представляващи стойността на разрушената мелнична сграда, находяща се в собствения им недвижим имот и произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на община Костенец, като недоказан. По повод наличието на неподдържан от общината и неизправен, а впоследствие и аварирал водопровод, който според ищците е основен причинител на саморазрушаването на сградата, съдът е приел, че представените от ответната страна писмени доказателства – писма и удостоверения сочат, че няма издадено разрешение за строеж на водопровод, нито на името на общината, нито на друго физическо или юридическо лице, в активите на общината няма заведен и не се води като общинска собственост магистрален водопровод, прокаран през имот с пл. № 1416, УПИ I, кв. 136, част от който е идентичен с имот с пл. № 760, кв. 3 по плана на гр. Костенец. При първото касационно разглеждане, с решение № 2727 от 6.03.2017 г. по адм. дело 759/2016 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е отменено решение № 781 от 28.10.2015 г., постановено по адм. д. № 173/2015 г. от Административен съд София-област и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната инстанция е приела, че исковата молба е била нередовна, както и че направените от съда фактически изводи противоречат на събраните доказателства; съдът не е събрал служебно необходимите за изясняване на твърдяното наличие на сочения от ищците водопровод доказателства. При новото разглеждане на делото АССО е дал нови указания за уточняване на исковата молба. В съдебно заседание от 27.06.2017 г. процесуалният представител на ищците е посочил, че незаконосъобразните действия на община Костенец, от които са възникнали вредите, се изразяват в построяване на водоснабдително отклонение от общата техническа инфраструктура, което преминава през имота на ищците без тяхното знание и съгласие; незаконосъобразното бездействие се изразява в неподдържане на водопровода в изправност, което е довело до срутване на мелницата. Освен искът за имуществени вреди в размер на 39000 лв е предявен иск и за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. Исковият период е уточнен от 28.11.2014 г. до настоящия момент. Съдът е установил от фактическа страна, че на касатора Жечева и на ответницата Митева е възстановено правото на собственост върху национализиран имот с пл. № 760, кв. 3 с площ 2 000 кв. м. по регулационния план на гр. Костенец, ведно с построената в имота мелница, представляваща масивна сграда на два етажа със застроена площ от 60 кв. м. и паянтова сграда на един етаж, застроена на 225 кв. м. Съгласно удостоверение с изх. N 20/23.04.2015 г., издадено от община Костенец, имот с пл. N 760, попадащ в терен, отреден за "Складова зона", в кв. 3 по стария кадастрален и регулационен план на гр. Костенец от 1955 г. е идентичен с част от поземлен имот с пл. N 1416, включващ УПИ ІV "За площадка на промкомбината гара Костенец" в кв. 136 по действащия КРП на града. Няма издадено разрешение за строеж на водопровод, прокаран през имот с пл. N 1416, кв. 136 по плана на гр. Костенец. Право на прокарване на водопровод по чл. 193, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ не е учредявано; няма заведен и не се води като общинска собственост магистрален водопровод, прокаран през имот с пл. N 1416, УПИ І, кв. 136, част от който е идентичен с имот с пл. N 760, кв. 3 по плана на гр. Костенец. Във връзка със състоянието на строежа и причината за срутване на сграда са събрани свидетелски показания и експертно заключение. Въз основа на кредитираното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че преди 2016 г. ВиК мрежата в община Костенец, в частност в кв. 136 по пл. на гр. Костенец се поддържа и експлоатира от "ВиК" ЕООД-София. След 1.04.2016 г. всички публични активи се предават и стават собственост на общините, а дружеството продължава да осъществява тяхната поддръжка. Довеждащ водопровод АЦ Ф200 от НП 500 куб. м., преминава през ПИ № 1416, УПИ I, кв. 136 по плана на гр. Костенец, като е построен и въведен в експлоатация през 1959 г. Бил е собственост на "ВиК" ЕООД-София до април 2016 г., след което става собственост и е заведен в активите на Община Костенец, а "ВиК" ЕООД-София продължава да го експлоатира. Всички констатирани и отстранени аварии по водопроводната мрежа на гр. Костенец се водят на отчет ежемесечно в регистър към "ВиК" ЕООД-София. От началото на 2014 г. няма данни за регистрирана авария на водопровод Ф 200 АЦ в процесния или в съседство на този имот. ВиК дружеството е извършило обследване на същия водопровод с лаборатория за откриване на скрити течове, като такива не са констатирани в изготвения във връзка с извършеното замерване по протокол от 7.04.2017 г. Поради малкия диаметър на тръбата на водопроводното отклонение към имота, разливът на вода не би могъл да е значителен, така че да окаже влияние за срутването на сградата на бившата мелница, още повече, че се наблюдава разрушаване в горната и покривната част на сградата, а основите са сравнително здрави. При така установените факти, при второто разглеждане на делото съдът е счел исковете за неоснователни. Съдът не е установил незаконосъобразни действия и бездействия на общинската администрация, от които да са настъпили претендираните вреди. Счел е за недоказан размерът на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания. За да постанови обжалваното решение, съдът е дал указания за уточняване на исковата молба, изяснил е фактическата обстановка, събрал е и е обсъдил необходимите и относими към спора доказателства подробно, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, формирал е правилни и обосновани фактически изводи и въз основа на тях правилно е приложил материалният закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на административния орган, тъй като не се установява нито един от елементите на този състав. В хода на делото не е доказано причиняването на вреди от незаконни актове, действия или бездействия от страна на служители на община Костенец във връзка със саморазрушаване на процесните сгради. Не са налице вреди, причинени от административна дейност. Основанието на иска почива изцяло върху твърдението, че срутването на мелницата е причинено от лошото стопанисване на вещ, собственост на общината, обаче вещни права на общината върху водопровод, минаващ в или в близост до процесния имот, към момента на срутване на сградата, не са доказани; напротив, установено е, че водопроводът е бил в патримониума на "ВиК" ЕООД гр. София. Освен това задължението за поддръжка на водопровода е било и продължава да бъде на посоченото дружество и това задължение не произтича от административно правоотношение. Не е налице и причинно-следствената връзка между недоказаното действие и претендираните имуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В хода на съдебното производство е установено посредством експертни знания, че срутването на сградата не е в резултат на наводнения от водопровода, а поради нейното лошо конструктивно състояние и овехтяването на строежа. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания, в частта им, касаеща личното мнение на свидетелите за причината за срутване на сградата, при положение че те противоречат на неоспореното експертно заключение по делото. Вещото лице изрично е заявило, че срутването, видно от огледа на място не се дължи на наводнения, а на компрометиране на покривната конструкция и стените. Експертното заключение, включително допълнителните пояснения на експертите, дадени в съдебно заседание в присъствие на страните, не са оспорени. Правилно заключението е кредитирано като компетентно и обосновано и в съответствие с процесуалните правила съдът го е съобразил при формиране на фактическите си изводи. Не е доказан претендирания размер на имуществените вреди, предвид дадената с експертното заключение оценка на имота. Във връзка с иска за неимуществени вреди не са ангажирани никакви доказателства. Поради това, при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответната страна Община Костенец не се присъждат, по аргумент от чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение