Решение № 8915 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2013 г.

Решение № 8915 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните срещу решение № 3452 от 12.03.2013 г. по адм. д. № 10961/2012 г. на Върховен административен съд, Четвърто отделение, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Йордан Иванов Даскалов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена по отношение Йордан Иванов Даскалов заповед № РД 09-1082 от 17.11.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и във връзка с чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1788/2003 на Съвета относно въвеждането на такса в сектора на млякото и млечните продукти във връзка с чл. 71, § 1 и чл. 72, § 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти, са отнети индивидуалните млечни квоти за директни продажби на производителите на краве мляко, които са прекратили дейността си по производство и предлагане директно на крайни потребители на краве мляко и млечни продукти от краве мляко и не са подали годишни декларации за квотния период 1.04.2010 - 31.03.2011 г. след официално уведомление съгласно списък - Приложение I, неразделна част от заповедта. Със същото решение делото като преписка е върнато на Министъра на земеделието и храните за процедиране съобразно задължителните указания, дадени в мотивите - да се заличи лицето от списъка - Приложение I към процесната заповед. При изяснена фактическа обстановка и подробен анализ на събраните доказателства, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че жалбата на Йордан Иванов Даскалов е основателна, тъй като по отношение на този производител заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е представил годишна декларация за директни продажби в срока по чл. 11, § 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004, възпроизведен в чл. 43, ал. 2 от Наредба № 23/13.12.2007 г. Спорният въпрос е дали Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е изпълнила изискването на чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004 да уведоми производителя за задължението му да подаде такава декларация. Административният орган твърди, че Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е изпратила уведомителни писма до всички производители на краве мляко, регистрирани в регистъра по чл. 15 от Наредба № 23/13.12.2007 г., като тези, които не са ги получили, са изключени от списъка - приложение към процесната заповед. Като доказателство по делото е приложено копие от уведомително писмо за забавяне на декларация за директни продажби изх. № 01-230-6500/183 от 21.06.2011 г., издадено от административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София (област), с което уведомяват жалбоподателя, че при направените проверки за установяване на легитимността на годишната му данъчна декларация за директни продажби и трансферни количества през годината, е установено забавяне на подаването на декларацията за реализираните количества за директни продажби за периода 2010/2011, като му е указано да подаде декларация в Областна дирекция - гр. София (област), отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане". В административната преписка, по отношение на която процесуалният представител на ответника в съдебно заседание проведено на 25.02.2013 г. е заявил, че е в цялост, обаче не се намира заверено копие на обратна разписка, известие за доставяне или друг документ, който да удостоверява, че въпросното уведомително писмо, не само е изпратено, но е и получено от жалбоподателя. При това положение правилно е прието, че не е налице редовно уведомяване, от което следва, че административният орган, независимо че не е спазил изискванията на чл. 11, § 4 от Регламент (ЕО) № 595/2004, е включил жалбоподателя в списъка на лицата, на които им се отнема индивидуалната млечна квота, след като са уведомени по реда на чл. 11, § 4. Този пропуск съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за оспорване на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По изложените съображения, като е валидно, допустимо и правилно, решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - Първа колегия