Решение № 2374 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 36/2019 г.

Решение № 2374 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 36/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Милев, подадена чрез адв. И. Панова от САК, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 6653/14.11.2018 г. по адм. дело № 2520/2018 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се несъгласие с изводите на съда, за това, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което води до неоснователност на предявените искови претенции. Твърди, че адм. съд е направил неправилни правни изводи. Моли за отмяна на съдебното решение и за уважаване на исковите претенции. Касационният жалбоподател Е. Милев, в съдебно заседание чрез адв. Ванчева моли да се уважи подадената касационна жалба, като се приемат изложените в нея основания. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт, като неправилен и незаконосъобразен. Ответникът Инспекторат към Висш съдебен съвет не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния закон и неправилно в частта за разноските. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Е. Милев, е предявил иск, против Инспектората към Висшия съдебен съвет (Инспектората), с която се претендира обезщетение за сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща неимуществени вреди вследствие на бездействие на ответника по повод жалба № Ж-17-824/17, считано от 29.08.2017 г., ведно със законната лихва. С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛЕН иска, предявен от Е. Милев, против Инспектората към Висшия съдебен съвет /Инспектората/, с който се претендира сумата от 100000 /сто хиляди/ лева, представляващи неимуществени вреди вследствие на бездействие на ответника по повод жалба № Ж-17-824/17, считано от 29.08.2017 г., ведно със законната лихва като НЕОСНОВАТЕЛНА. В частта за разноските Е. Милев е ОСЪДЕН да заплати на Инспектората на ВСС сумата от 100 лева разноски по делото. За да достигне до този правен резултат АССГ е приел, че на 29.08.2017 г. в Инспектората е постъпил сигнал /жалба/ от Е. Милев, който е бил допълнен със сигнали, съответно от 7.09.2017 г., 11.09.2017 г. - и 21.09.2017 г. По повод на това е образувана преписка № Ж-17-824, по която е разпоредено извършването на проверка. Установил е, че с писма № Ж-17-824 от 31.08.2017 г. и от 20.10.2017 г. до Административния ръководител на Специализиран наказателен съд е изискана информация във връзка с подадените сигнали. Същата и информация е изискана и от Председателя на Апелативен специализиран наказателен съд с Писмо изх. № Ж-17-824/20.10.2017 г. В последствие след получаване на нужните данни, ответникът е изготвил две становища, с които е приел, че жалбите не съдържат основание за образуване на проверка по смисъла на чл. 59 от ЗСВ и предприемане на съответните мерки по закон. Изложил е съображения, че в случая липсват и трите предпоставки от елементите на фактическия състав, с който може да се реализира отговорността по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ. Сметнал е, че заявеното от ищцата бездействие не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на закона, тъй като съставомерна в тази хипотеза е липсата на активно поведение на административен орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на конкретно фактическо, а не на правно действие, каквото в случая е заявеното с исковата молба. Съдът е отбелязал, че не са налице и другите две предпоставки, а именно настъпила вреда и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между бездействието и претендираните вреди, като по делото не са били ангажирани, каквито и да е доказателства, които евентуално да сочат за настъпили за лицето вреди с неимуществен характер. С оглед изложените съображения адм. съд е отхвърлил иска като неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа неправилност на решението, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, като изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В съдебния процес липсват нарушения, които да са ограничили ищецът при упражняване на неговите процесуални права. Мотивите в съдебния акт са формирани на база установените факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Инспектората към ВСС. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Предвид извършения подробен анализ на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Обосновано от адм. съд се приема, че не е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Законодателят е дефинирал понятията "действия" и "бездействия" в чл. 250 и чл. 256 АПК. При изследване на въпроса за наличието на "фактически действия" на администрацията законът предполага извършването на такива фактически действия, които са предписани, като задължение пряко от императивна правна норма. В случая ответникът е сезиран със сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 и чл. 119 от АПК. Разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и чл. 109 от АПК дават право на всеки гражданин и организация, без да имат пряк и личен интерес, да подават сигнали. Това право е лимитирано до сезирането на компетентния административен орган и не съдържа възможност тези лица и организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал. Правилно адм. съд е приел, че от събраните и приети по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че по сигналите, именовани жалби на Е. Милев е образувана преписка, извършено е предварително проучване и по него е взето крайно решение за липса на основание за предприемане на последващи действия. Това безспорно сочи за активни процесуални действия по извършване на проверка, респ. липса на бездействие. Производството за подаване на сигнали като контролно средство, приключва с акт по чл. 123, ал. 1 АПК, който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК изрично предвижда, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на съдебно обжалване по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК. Тези изводи не се променят и се наслагват при анализ на специалния закон. Поради специфичната характеристика на дейността на органа, актовете на ИВСС в изпълнение на правомощията му по чл. 54 от ЗСВ не са от естеството да създадат права или задължения, както и да засегнат законни интереси на трети лица. С оглед на това, актовете на ИВСС, включително становищата на инспекторите по постъпили сигнали по чл. 56, ал. 1, предл. второ ЗСВ, не притежават качеството на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразността им е недопустимо. Мерките, които ИВСС предприема във връзка с подадения сигнал, съответно отказът му да предприеме такива мерки, не подлежат на оспорване по съдебен ред по аргумент от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК. Преценката на ИВСС дали да извърши проверка, да сигнализира съответните органи или да направи предложение за налагане на дисциплинарни наказания в изпълнение на правомощията, дадени му съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона за съдебната власт е изцяло на ИВСС. Със становището по подаден сигнал не могат да се причинят вреди на лицето, отправило сигнала. Предвид извършения анализ на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на хипотезата на чл. 256 от АПК, тъй като не е установено твърдяното незаконно бездействие на административния орган. В случая не е налице бездействие, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт- чл. 256, ал. 1 АПК. Липсата на първата предпоставка от нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Тази липса определя, че съдът няма задължение да се произнася по наличието на останалите предпоставки от отговорността на държавата. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. В частта за разноските съдебното решение е обосновано и постановено в съответствие с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,