Решение № 7365 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2014 г.

Решение № 7365 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи / ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г./ във вр. с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Олег Костадинов Точков, жив. в гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Петков, срещу заповед рег. № 8121 К-707/19.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 7, предл. последно, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят, в жалбата, в хода на съдебното заседание и в представени писмени бележки, навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорената заповед като издадена при липса на компетентност, противоречие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че със заявление вх. № я 1406/9.01.2014 г. по описа на СДВР жалбоподателят е заявил желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, считано от 9.02.2014 г. В законоустановения срок органът е издал заповед за освобождаване от служба с № к-681/22.01.2014 г. като заповедта е пристигнала в СДВР на 24.01.2014 г. с вх. № 3850/24.01.2014 г. На 7.03.2014 г. жалбоподателят е депозирал заявление с рег. № я 14974/7.03.2014 г. с което е уведомил директора на СДВР, че поради изтичане на срока по чл. 247 от ЗМВР, считано от 10.03.2014 г. няма да се явява на работа и моли заповедта за освобождаването му да бъде връчена или изпратена с писмо с обратна разписка, както и да бъде определена дата за подписване на акт за сдаване на длъжността като на 26.03.2014 г. с рег. № я 21156 отново е изпратена покана със същото съдържание. На 24.06.2014 г. му е връчена оспорваната в настоящото производство заповед рег. № 8121К-707/19.06.2014 г., издадена поради това, че за времето от 8.03.2014 г. до 11.04.2014 г. служителят не се е явявал на работа без уважителни причини, както и че е използвал служебното си правоотношение за облага на трети лица. В тази връзка се сочи, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят не е имал качеството на служител в МВР. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че не са налице основанията за отмяна по реда на чл. 146 от АПК, както и че не е налице твърдяната нищожност на издадения административен акт. Съдът, след като прецени събраните, релевантни по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С атакуваната в настоящото производство заповед рег. № 8121К-707/19.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 7, предл. последно, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР. Към момента на издаването жалбоподателят - комисар Олег Костадинов Точков, има качеството на началник отдел "Сигнално-охранителна дейност" по допълнителен щат към щата в СДВР, категория Б. В обжалваната заповед се излагат съображения, че през периода 2.07.2012 г. до 9.01.2014 г. в гр. София, комисар Точков е подписвал двустранни протоколи, удостоверяващи броя на реакциите от сили и средства на СДВР по сигнали, подадени от фирма "Стронг-ЕС" ООД, в изпълнение на сключен договор рег. № 5997/18.09.2008 г. между СДВР и фирмата, като в протоколите са отразени 864 реакции по-малко от действителните, което се равнява на сумата от 12 960 лв., предвид договорената цена за реакция, с която сума се е облагодетелствала визираната фирма, а за времето от 8.03.2014 г. до 11.04.2014 г. не се е явявал на работа без уважителни причини. Наказанието е наложено без оценка на събраните и приети писмени обяснения на служителя, тъй като се сочи, че такива не са дадени от него. От доказателствата, които се съдържат в представената по делото административна преписка се установява, че повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили предварителни данни, описани с вх. № 5589/30.01.2014 г. по описа на СДВР относно извършеното тежко нарушение на служебната дисциплина от страна на комисар Точков, свързано с подписването на гореописаните двустранни протоколи. Със заповед № К-681/22.01.2014 г. /неправилно изписана година - 2013 г./ министърът на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, по инициатива на служителя, във вр. с подадено заявление рег. № я 1406/9.01.2014 г., е прекратил правоотношението на служителя поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта не е била връчена на служителя. Със заповед № К-1085/31.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу служителя и е определен състав на дисциплинарноразследващия орган. На основание чл. 229, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарноразследващият орган е изготвил покана с рег. № я 9115/19.02.2014 г. до служителя с която са изискани писмените му обяснения относно провежданото дисциплинарно производство. Изготвен е протокол с рег. № я 10385/25.02.2014 г. относно направени опити за връчване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Със заявление с вх. № я - 14974/7.03.2014 г. комисар Точков е уведомил органа, че предвид издадена заповед № К-681/22.01.2014 за прекратяване на служебното правоотношение и с оглед изтеклите срокове по чл. 247, ал. 2 от ЗМВР служителят, считано от 10.03.2014 г. няма да се явява на работа и моли да му бъде определена дата за подписване на акт за сдаване на длъжността, а заповедта за освобождаване да му бъде изпратена по пощата. Със заповед № к-2297/7.03.2014 г. на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 244, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 юли 2014 г./ е удължен срока за приключване на дисциплинарното производство срещу комисар Точков поради продължителен отпуск за временна неработоспособност на държавния служител и извършване на допълнителни действия по събиране на доказателства. На 10.03.2014 г. до директора на СДВР е адресирана докладна записка относно неявяване на служителя за изпълнение на служебните си задължения. Със заповед с рег. № К-2837/20.03.2014 г., на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР министърът на вътрешните работи временно е отстранил служителя от длъжност. С предложение рег. № я 19378/24.03.2014 г. до министъра на вътрешните работи директорът на СДВР е предложил отмяна на заповед № К-681/22.01.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Олег Точков при условията на чл. 245, ал. 8 от ЗМВР вследствие на което с писмо № я 21900/27.03.2014 г. директорът на СДВР е отказал освобождаването на Точков от държавна служба и прекратяване на служебното правоотношение. Под рег. № я 24375/17.04.2014 г. е изготвена обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство срещу служителя с предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Със становище с рег. № я 26509/29.04.2014 г. дисциплинарно-разследващият орган предлага на министъра на вътрешните работи налагане на дисциплинарно наказание на комисар Точков уволнение. На 19.06.2014 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед. При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и същата е процесуално допустима, а по същество е основателна: При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентния към датата на постановяването орган - министърът на вътрешните работи в рамките на предоставената му компетентност с чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Макар издаването на заповед № К-681/22.01.2014 г. /неправилно изписана година - 2013 г./ министърът на вътрешните работи, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, по инициатива на служителя, да е прекратил правоотношението на служителя поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, следва да се посочи, че съгласно императивното изискване на чл. 249, ал. 2 служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта. Няма данни по делото, а и страните не спорят, че заповед № К-681/22.01.2014 г. не е била връчена на служителя, а административният орган е отказал връчването й предвид приложението на разпоредбата на чл. 245, ал. 8 от ЗМВР. Следователно към датата на издаване на оспорената заповед № 8121К-707/19.06.2014 г. Олег Точков е имал качеството на служител в МВР. Респективно не е налице релевираното от жалбоподателя твърдение за нищожност на административния акт поради некомпетентност на органа-издател. Оспорената заповед е издадена в нарушение на установената форма. Тя следва да отговаря на изискването за форма на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, съгласно която норма дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед със задължително посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В мотивите на оспорената заповед се сочи, че служителят е наказан за това, че е използвал служебното си правоотношение за облага на трети лица - по същество - за подписване на двустранни протоколи, удостоверяващи броя на реакциите от сили и средства на СДВР по сигнали, подадени от фирма "Стронг-ЕС" ООД в изпълнение на сключен договор рег. № 5997/18.09.2008 г. между СДВР и фирмата, като в протоколите са отразени 864 реакции по-малко от действителните, което се равнява на сумата от 12 960 лв., предвид договорената цена за реакция, с която сума се е облагодетелствала визираната фирма. Видно от данните по делото не са били намерени, респ. приложени, досиетата на охраняваните обекти на "Стронг-ЕС". Няма разработена и утвърдена система за блокиране и претърсване на охраняемите обекти, а в нормативната уредба няма правна регламентация на понятието "отпаднал интерес". В обобщената справка също се посочва, че СДВР има утвърден ценоразпис (рег. № 5906/12.07.2011 г.) за охрана на обекти със СОТ от ОСОД - СДВР. В ценоразписа обаче не фигурира цена само за реагиране с АП по сигнал на възложителя. Липсва и нормативен, както и вътрешноведомствен акт, определящ цената "за реагиране на автопатрул", както и липсва определената цена в утвърдения ценоразпис на СДВР за охрана на обекти със СОТ от ОСОД - СДВР, не е ясно как е определена тази цена и дали същата покрива направените разходи. Ето защо в хода на извършената проверка не е могло да се установи конкретен разход за дейността както на един автопатрул, така и общо за всички, което препятства установяването на причинените вреди, но и обстоятелството колко и в какъв размер евентуално приходите надвишават разходите. В тежест на административния орган е да докаже наличието на предпоставките за издаване на оспорената заповед. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са били налице обстоятелствата, при които следва да е извършено нарушението, както и че реално не са събрани доказателства, въз основа на които то е установено, което обстоятелство се явява и предпоставка за материална незаконосъобразност на оспорения акт, предвид липсата на фактически основания за издаването му. Не е било налице нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, предвиждащ ангажиране на дисциплинарна отговорност за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, предвид липсата на нормативен, както и вътрешноведомствен акт, определящ цената "за реагиране на автопатрул", както и на определената цена в утвърдения ценоразпис на СДВР за охрана на обекти със СОТ от ОСОД - СДВР. Видно от данните по делото на служителя не са възлагани задължения по заверяване на протоколи, както и че не той е изготвял протоколите с отразени сигнали, а тази дейност е възлагана на младши оперативен служител. Заповедта е издадена и в нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта следва да бъде издадена съгласно сроковете по чл. 225 от ЗМВР, който указва, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Най-ранният момент към който дисциплинарното нарушение следва да се счита за открито, както и самоличността на извършителя, е изготвянето на обобщената справка от дисциплинарно разследващия орган - 17.04.2014 г. с която министърът на вътрешните работи се е запознал, видно от резолюция без дата. Следователно оспорената заповед, като издадена на 19.06.2014 г., се явява издадена след изтичане на законоустановените срокове, което обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна. В хода на извършената проверка не е могло да се установи конкретен разход за дейността както на един автопатрул, така и общо за всички, което препятства установяването на причинените вреди, но и обстоятелството колко и в какъв размер евентуално приходите надвишават разходите. Следователно оспорената заповед се явява издадена и в нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР тъй като при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващият орган не е могъл да определи тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Заповедта е съответна на целта на закона дотолкова доколкото доказаното неявяване в два последователни работни дни на работното място съставлява самостоятелно дисциплинарно нарушение за което се налага наказание "уволнение", но издаването на заповедта извън преклузивните срокове, в нарушение на административнопроизводствените правила, преклудира възможността за налагането му. Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и са налице основания за нейната отмяна. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, платими от Министерството на вътрешните работи. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение