Решение № 4684 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2013 г.

Решение № 4684 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Радослав Георгиев, в качеството му на директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, против Решение № 1003 от 04.06.2013 г., постановено по адм. дело № 321/2013 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска неговата отмяна. Ответната страна - Станимир Ангелов Жарков прави възражение за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на посочените в нея основания. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразен, Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26 от 18.04.2012 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. За да постанови този резултат, съдът е прел за установено, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма, поради което е валиден. Същият е мотивиран - посочени са фактическите и правни основания за издаването му, но в хода на административното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че актът е издаден без надлежно изпратена покана за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 166, ал. 2, т. 3 от ДОПК; без оспорващия да е уведомен за започване на административно производство по издаване на АУПДВ на постоянния, настоящия или на търговския му адрес, с което е нарушена нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК; и при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Отделно от това съдът е приел, че сумите за такса за водоползване в случая са недължими поради погасяване на задължението при условията, предвидени в чл. 168, т. 7 от ДОПК, тъй като "Рибарници Баня" ООД е заличено, след ликвидация, считано от 18.03.2011 г., а според цитираната разпоредба публичното вземане се погасява при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. Под "други лица, които отговарят за публичното задължение" следва да се има предвид отговорността на членове на органи на управление или управители, предвидена в чл. 18 - чл. 20 от ДОПК или други хипотези на отговорност на управителни органи по ТЗ, както и други юридически лица - правоприемници в хипотезата на преобразуване, продажба на предприятие и т. н. В случая Станимир Жарков е ликвидатор на заличеното дружество, което е титуляр на издадените разрешителни, съответно длъжник по отношение незаплатените суми за такса за водоползване. По силата на чл. 269, ал. 1 от Търговския закон ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. Следователно ликвидаторът е лицето управител на дружеството в ликвидация и от него би могло да се търси отговорност, ако са налице условията на чл. 19 от ДОПК. В случай, че по отношение на него са налице основанията на чл. 19, отговорността ще следва да се установява с ревизионен акт, според изискването на чл. 21 от ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат със следните допълващи мотиви. С оспорения АУПДВ на Директора на БДЗБР - Благоевград, на основание и при условията на чл. 195б от ЗВ, е установил публично държавно вземане, произтичащо от неизплатени, от "Рибарници Баня" ООД гр. София, суми - такса за водоползване и ползване на воден обект по разрешителни за ползване на воден обект № 42480004, № 42480003 и № 42480002, всичките от 27.07.2007 г., отнасящи се съответно за яз. "Дюкера", яз. "Балкьовица - 2" и яз. "Балкьовица - 1" в землището на с. Баня, общ. Разлог с общ размер на задължението 11 708.68 лева, за периода от 27.07.2007 г. до 31.12.2010 г. Като задължено лице в акта е вписан Станимир Жарков в качеството му на "бивш управител на заличен търговец" (л. 6). От направената справка в Търговския регистър се установява, че "Рибарници Баня" е дружество с ограничена отговорност, ЕИК 175094484, със седалище гр. София, район "Средец", ул. "Уилям Гладстон" № 51 и управител Станимир Ангелов Жарков. Дружеството е заличено от Търговския регистър по реда на чл. 273 от ТЗ на 18.03.2011 г., след като е изпълнено задължението да се обяви срок за ликвидацията - 08.04.2010 г. и е посочен ликвидаторът. Уведомление за започване на производство по издаване на АУПДВ с изх. № 00-02-81 от 15.09.2011 г., придружено от покана за доброволно изпълнение и обобщена справка за дължимите суми по посочените разрешителни в случая е изпратено след заличаване на търговеца от Търговския регистър и на адрес - гр. София, район "Изгрев", ул. "Юрий Гагарин" № 32, вх. Б, ет. 4, ап. 22 (л. 61). Този адрес не кореспондира нито с обявеното в разрешителните седалище на търговското дружество - бул. "Сливница" № 116, нито с посоченото Търговския регистър седалище - ул. "Уилям Гладстон" № 51. След като по делото не са приложени доказателства, от които да се направи безспорен извод, че в изпълнение на задълженията си по чл. 13 от ТЗ "Рибарници Баня" ООД е посочило район "Изгрев", ул. "Юрий Гагарин" № 32, вх. Б, ет. 4, ап. 22 като свой адрес, на който да се изпращат съобщения, то се налага извода, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми търговеца за започване на административно производство по издаване на АУПДВ по реда на чл. 26, ал. 1 или ал. 2, предл. първо от АПК, тъй като е изпратил уведомление на друг, а не на посочения във фирменото досие или разрешителните адрес. По същите съображения не може да се приеме, че му е била изпратена и покана за доброволно изпълнение на задължение, съгласно изискванията на чл. 195б, ал. 2, т. 3 от ЗВ. При това положение не са били налице и условията на чл. 26, ал. 2 от АПК съобщаването за започване на административно производство да се извърши по реда на чл. 61, ал. 3 от с. кодекс чрез поставяне на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган. Ето защо изводите на решаващия съд, че в случая административният орган е нарушил процесуалните правила и не е уведомил търговското дружество, или друго лице, отговарящо за публичното задължение, за започване на административното производство по издаване на АУПДВ и не му е връчил покана за доброволно изпълнение, са правилни и се споделят от настоящия състав. На следващо място правилно съдът е приел, че съгласно чл. 168, т. 7 от ДОПК публичното вземане се погасява: когато е платено; чрез прихващане; по давност; при опрощаване; при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; след разпределение на постъпленията за осребряване на актива на юридическото лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; при заличаване на ЮЛ след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение. В конкретния случай по отношение на "Рибарници Баня" ООД гр. София е налице обстоятелство по смисъла на чл. 168, т. 7 от ДОПК и публичното държавно вземане е погасено, тъй като "други лица", които да отговарят за публичното задължение, произтичащо от разрешителни за ползване на воден обект, административният орган не сочи. В случая съдът неправилно е приел, че под "други лица" следва да се разбират посочените в чл. 18 - 20 от ДОПК, а ликвидаторът носи отговорност при условията на чл. 19 от ДОПК, която следва да се реализира чрез ревизионен акт, според изискването на чл. 21 от ДОПК. Посочените текстове касаят задължения за данък или осигурителни вноски, а в случая се касае за акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК, произтичащо от специален закон - ЗВ със задължено лице заличено от търговския регистър преди административният орган да отпочне процедура по издаване на АУПДВ. При положение, че вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 от ЗВ такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК въз основа на писмени доказателства, включващи и покана към лицето за доброволно изпълнение, а такава не е била връчена по законоустановения ред; при положение, че публичното държавно вземане е погасено поради заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, а друг задължен субект не е посочен, то изводите на съда, че оспорваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, са правилни и законосъобразни. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение