Решение № 7006 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3324/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/, чрез процесуален представител юрк. Х. Маркова, срещу решение № 174 от 12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1228/2025 г. на Административен съд София - област (АССО), с което е отменена негова заповед № 3286з - 4007 от 05.10.2025 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба – Г. С. Ц. не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АССО е заповед № 3286з - 4007 от 05.10.2025г. на директора на ГДНП, издадена на осн. чл.68, ал.6 от ЗМВР и чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейската регистрация /Наредбата/, с която отказано снемане на полицейска регистрация № 5494 от 17.02.2011г. по описа на РУ - Карнобат, ОДМВР - Бургас и полицейска регистрация №14757 от 17.06.2011г. по описа на 04 РУ - СДВР, извършени на Г. С. Ц.. В мотивите на заповедта е посочено че Ц. има извършени две полицейски регистрации с посочени номера за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. ал.1 от НК, като образуваните н.о.х. №218/2011г. по описа на РС - Карнобат и №12171/2011г. по описа на СРС са приключили с постигнато между страните споразумение за прекратяване, което не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително при реабилитация. Установено е също, че по НОХД №311/2016г. на Окръжен съд - София с присъда № 30/07.07.2017г. в сила от 20.06.2019г. Ц. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.248а, ал.3, пр.1, вр. с ал.2, пр.1 вр. с ал.1 от НК, която присъда е потвърдена с решение №138/03.04.2018г. по ВНОХД №21/2018г. на САС, а с решение № 192/20.06.2019г. по НД №624/2018г. на ВКС е изменено въззивно решение №138/03.04.2018г. по ВНОХД №21/2018г. на АС - София като на осн. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК намалява наложените наказания на Ц. на 6- месеца лишаване от свобода и глоба от 1000лв. Реабилитацията на лицето е от 07.05.2025г. на осн. чл.88а, ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.4 и т.5 от НК. Органа е изложил съображения, че Ц. е реабилитиран по посочените НОХД, но реабилитацията не следва да се приеме за индиция, че същият представлява по - малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и намаляване на пътно - транспортния травматизъм. Според органа продължава да е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за С., събрани чрез способа на полицейската регистрация при извършване на тяхната дейност по чл.14, ал.1, пр. 2 -ро от ЗМВР, осъществявяна на осн. чл.6, ал.1, т.2 и 8 от с.з. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания, послужили за издаването й. Съдът е посочил, че макар и формално мотивирана в заповедта липсват ясни мотиви, относно нуждата за продължаване обработването на лични данни на Ц., свързани с качеството на извършител, което се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че данните по делото не сочат Ц. да представлява лице със степен на обществена опасност, оправдаваща съхранението на личните му данни след датата на подаденото заявление за тяхното заличаване. Този извод съдът е направил с оглед характера и тежестта на извършените престъпления по ЗДв.П, извършването им преди повече от десет години и настъпилата реабилитация, както и липсата на данни за извършени други умишлени престъпления от общ характер. В решението си АССО е следвал задължителното тълкуване, дадено в решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС на чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Необосновани са констатациите на АССО, че административният орган е отказал снемане на регистрацията за осъждането по споразумение по нохд №218/2011 на РС - Карнобат и по нохд №12171/2011г. на СРС за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за които Ц. е реабилитиран по право, като органа не е взел предвид, че престъпленията са извършени преди повече от десет години, настъпила е реабилитация и липсват данни за извършени други умишлени престъпления от общ характер. Липсва друго престъпно деяние от датата на извършване на престъплението, за което жалбоподателят е бил осъден до настъпилата реабилитация. Противно на тези изводи на АССО в оспорената заповед са изложени мотиви, както за осъждането по споразумение по нохд №218/2011 на РС - Карнобат и по нохд №12171/2011г. на СРС за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, така и за извършено престъпление по чл.248а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 вр. ал.1 НК за което е осъден с влязла в сила присъда № 30/07.07.2017г. на Окръжен съд - София по НОХД №311/2016г., която присъда е потвърдена с решение №138/03.04.2018г. по ВНОХД №21/2018г. на САС, изменена с решение № 192/20.06.2019г. по НД №624/2018г. на ВКС, с което е изменено въззивно решение №138/03.04.2018г. по ВНОХД №21/2018г. на САС, като на осн. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК намалява наложените наказания на Ц. на 6- месеца лишаване от свобода и глоба от 1000лв. Тези съображения на органа са подкрепени с представената Електронна справка за съдимост на Ц., съгласно, която Ц. е реабилитаран на 07.05.2025г. на осн. чл.88а, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.4 и т.5 НК. Именно последното осъждане на Ц. е послужило на органа да изложи съображения, че продължава да е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за С., събрани чрез способа на полицейската регистрация при извършване на тяхната дейност по чл.14, ал.1, пр.2 -ро от ЗМВР и за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. В заповедта е посочено, че реабилитацията не е между предвидените в чл.68,ал.6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация, като изрично е налице позоваване на решението от 30.01.2024г. по дело С -118/22г. на СЕС на чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680., като настоящата касационна инстанция приема, че извършеният анализ кореспондира на съдържанието на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета, съгласно съображение 27 от нея като за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. Издателят на заповедта е посочил, че в решение от 30.01.2024 г. по дело №С -118/22 г. в съображения 55, 61 и 68 СЕС е мотивирал, че съхранението на биометрични и генетични данни на вече осъдени с влезли в сила присъди лица може да е абсолютно необходимо по смисъла на чл.10 Директива /ЕС/ 2016/680 за проверка дали са замесени в други престъпления, както и че следва да се отчита важността на този вид данни за наказателните разследвания, дори и много години след извършване на деянията, в частност, когато тези престъпления са тежки. Директорът на ГДНП е извършил преценка на конкретното престъпление по чл.343в, ал.2 НК, за което е осъден Ц. и е направил извод, че настъпилата реабилитация на лицето не следва да се приеме за индиция, че същото представлява по - малък риск от гледна точка на целите за противоействие на престъпността, опазване на обществения ред и намаляване на пътно - транспортния травматизъм. Осъждането на Ц. за друго умишлено престъпление от общ характер - по чл.248а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, пр.1 вр. ал.1 от НК, за което е реабилитиран на 07.05.2025г. сочи на извод за трайно незачитане от страна на Ц. на установения правов ред, както и че продължаване обработването на личните данни за извършената му полицейска регистрация ще способства за изпълнението на полицейските органи по чл.6, ал.1, т.1- 3, 6 и 9 ЗМВР. Приел е, че в случая не е изтекъл подходящия срок на съхранение на личните данни по смисъла на съображение 68 от решението на СЕС и към настоящия момент данните от процесната полицейска регистрация се съхраняват в подходящ и разумен срок с оглед целите, за които се обработват - противодействие на престъпността, предотвратяване, разследване и разкриване на конкретни престъпления. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е неправилна преценката на АССО, че издателят на заповедта не е взел предвид приложимото право на ЕС. Директорът на ГДНП е анализирал събраните от него относими към спора данни за личността на Ц., съдържащи се в справка за съдимост, мотивираните предложения на директорите на СДВР и ОДМВР - Бургас и е направил обоснован извод, че в случая е абсолютно необходимо по смисъла на съображение 67 от решение от 30.01.2024 г. по дело № С - 118/2022 г. на СЕС продължаване на обработката на личните данни по полицейската регистрация на Ц. от полицейските орган с оглед целите на обработването им по чл.1, пар.1 от Директива 2016/680. Срокът на съхранението им е все още подходящ по смисъла на чл.5 от Директива 2016/680, предвид тежестта на престъпленията по двете споразумения с характер на осъдителни присъди, както и присъда №30/03.04.2018г. по НОХД №311/2016 на ОС - София и Решение №192820.06.2019г. по НД №624/2018г. на ВКС, с което на осн. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК е намалено наложеното наказание на Ц. 6 месеца лишаване от свобода и глоба от 1000лв. за престъпление по чл.248а, ал.3, пр.1, вр. с ал.2, пр.1 вр. с ал.1 от НК . В случая е проверена необходимостта от последваща обработка на личните данни на Ц. по повод неговото заявление за заличаване на полицейската регистрация и издателят на заповедта е стигнал до обоснован и кореспондиращ с принципите на чл.4 от Директива 2016/680 извод, че продължаване на обработката им е необходима за разкриване, разследване и противодействие на конкретни престъпления. Предвид изложеното решението на АССО като неправилно - необосновано и материално- правно незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта на директора на ГДНП поради липса на основания за отмяната й по чл.146 АПК. С оглед изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на 35.79 евро и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за двете съдебни инстанции в размер на 306, 78 евро, за всяка по чл.153,39 евро, или общо разноски в размер на 342, 57 евро, платими от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение