Решение № 15144 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2013 г.

Решение № 15144 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емилия Иванова Минева от гр. Стара Загора срещу решение № 10 от 13.02.2013 г. по адм. дело № 402/2012 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че неправилно й е начислен данък за лекия автомобил "Остин Монтего", рег. № СТ 1715 СТ, с рама SAXXESLY8AM134480, за периода 2007-2011 г. вкл., след като служебно е прекратена регистрацията на същия, считано от 01.10.2006 г. Твърди, че изискването на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, съгласно която данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване, (в сила от 01.01.2007 г.) не е приложима в случая, тъй като към този момент разкомплектоването на автомобила й вече е факт, а рег. табели и талон са унищожени. Иска отмяна на решението на административния съд и по съществото отмяна на акт за установяване на задължение по декларация № 11061 от 07.06.2012 г., издаден от орган по приходите към отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, в частта с която е потвърден с Решение № 11061 от 10.09.2012 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при същата община. Постъпила е и частна жалба от началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора срещу определение № 109 от 27.03.2013 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допълване на решение № 10 от 13.02.2013 г. по адм. дело № 402/2012 г. в частта му за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност както на касационната, така и на частната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната и частната жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, намира частната жалба за неоснователна, а касационната жалба за частично основателна по следните съображения: С АУЗД № 11061 от 07.06.2012 г., издаден от орган по приходите към отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, са установени задължения за данък върху превозно средство на касаторката за притежавания от същата лек автомобил за периода 2004-2011 г. в общ размер на 330.64 лв. с лихва за просрочие 159.90 лв. При последвалото оспорване по административен ред с Решение № 11061 от 10.09.2012 г. началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора е отменил акта в частта му за установените задължения за периода 2004-2006 г. като незаконосъобразен и е потвърдил акта в останалата част за периода от 2007 г. до 2011 г. включително. За да отмени частично акта, по-горестоящият административен орган е приел, че за периода до 2006 г. органът по приходите не е съобразил чл. 109 от ДОПК за образуване на производства по установяване на публични вземания и излизането извън давностния петгодишен срок е довело до незаконосъобразност на акта в тази му част. За да потвърди акта в останала му част е приел, че служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил на основание § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС (Наредба № I-45/24.03.2000 г.), не е основание за прекратяване облагането с данък върху превозните средства за периода 2007-2011 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд- Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на Емилия Минева срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 11061 от 07.06.2012 г., издаден от орган по приходите към отдел "Местни данъци и такси", в частта с която е потвърден с Решение № 11061 от 10.09.2012 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора. В мотивите си съдът е приел, че данъкът за периода 2007, 2008 и 2009 г. е дължим, тъй като не са доказани предпоставките на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за освобождаване от него, а именно: 1. връщане на свидетелството за регистрация до края на предходната година и 2. представяне на удостоверение, че превозното средство е предадено за разкомплектоване. Съдът приема, че за периода 2010-2011 г. данъкът също е дължим, тъй като не е прекратена регистрацията на МПС по разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗДМТ (ред. ДВ., бр. 95/2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), защото "служебното прекратяване на табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591", не е равнозначно на прекратяване на регистрацията на ППС. Правният спор по делото е дали се дължи данък за превозно средство при служебно прекратена регистрация на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. и от кой момент. Няма спор, че касаторката Емилия Минева е собственик на лек автомобил, марка "Аустин Монтего", рег. N СТ 1715 СТ, с рама SAXXESLY8AM134480, за който за периода 2004-2011 г. вкл. данък върху превозните средства не е заплащан. Пред съда са оспорени по основание определените с процесния АУЗД задължения за данък върху превозните средства за периода 2007-2011 г. включително. Процесното МПС е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 г. на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., според който считано от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства е касаторката Емилия Минева. Нормата, която е сключила само предварителен договор за продажба на МПС през 2000 г. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ в редакцията му, приложима за съответния период. Както правилно е приел административният съд, за периода 2007, 2008 и 2009 г. приложима е редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г. до изм. с ДВ бр. 95 от 2009 г. в сила 1.01.2010 г.), която гласи, че за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Двете изисквания са кумулативно свързани и касаторката не оспорва, че не са изпълнени. Поради това в тази част решението е правилно и следва да се остави в сила. Неправилни са правните изводи на съда за периода 2010 г. и 2011 г., че следва да се прави разлика между служебно прекратяване на "действието на табелите с регистрационния номер " и прекратяване на регистрацията като основание за отпадане на данъчно задължение по чл. 52 от ЗМДТ. Разпоредбата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 гласи, че служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Направеното тълкуване, че законодателят има предвид действието на регистрационните табели не съответства на смисъла на закона. Прекратяването на регистрацията на превозно средство може да стане по инициатива на собственика или служебно от компетентните органите в случаите изрично предвидени със закон. Служебното прекратяване действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по своята същност представлява принудителна административна мярка и е резултат от неизпълнение задължението на собственика на лекия автомобил за подмяната на регистрационните табели. Едва с изменението на чл. 58 от ЗМДТ с ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ е предвидено, че от 1.01.2010 г. собствениците на ПС се освобождават от плащане на данък в случаите на прекратена регистрация, което означава, че вече няма значение дали това е станало по искане на собственика или служебно от органите на полицията. Тъй като в случая превозното средство не е определено като излязло от употреба, т. е. като отпадък, не е налице хипотеза на чл. 58, ал. 4, изр. 2 от ЗМДТ. Поради това от 1.01.2010 г. и собственикът на ПС със служебно прекратена регистрация не заплаща данък, което не е обвързано с допълнителни условия. В случая прекратяването на тази регистрация е станало служебно на 1.06.2006 г., видно от удостоверението на ОД на МВР -Стара Загора от 17.03.2012 г. - л. 18 от делото. Посочената съдебна практика по адм. д. № 16392/2012, т. на ВАС, VI отд. е цитирана некоректно, тъй като се отнася са правен спор за период от 1.01.2004 г. до 31.12.2008 г., т. е. преди изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. По изложените съображения в тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено, като касационната инстанция отмени в тази част АУЗД № 11061 от 07.06.2012 г., издаден от орган по приходите към отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора. Неоснователна е частната жалба срещу определение № 109 от 27.03.2013 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора за допълване на решение № 10 от 13.02.2013 г. по същото дело в частта му за разноските. Съдът приема, че до приключване на устните състезания пред административния съд процесуалният представител на ответника не е направил изрично искане за присъждане на разноски, представен е само списък с разноските, поради което не следва да се присъждат разноски. Определението е правилно. Разноски се присъждат, ако са поискани. Установява се от съдебния протокол от о. с. з. на 16.01.2013 г., че липсва искане за осъждане на жалбоподателя за разноски. Представеният списък по чл. 80 от ГПК има други правни последици и не може да замести изричното искане на страната в процеса. Неоснователно е оплакването в частната жалба за непълнота в протокола от съдебното заседание, тъй като е предвиден друг ред за защита срещу порочни процесуални действия на съда във връзка с изготвянето на съдебния протокол. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,