Решение № 3640 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2019 г.

Решение № 3640 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9567/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на У. Абдулуахаб, [гражданство], против решение № 4346/25.06.2019 г., постановено по адм. дело № 4689/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касационният жалбоподател, който поддържа касационната жалба, не се явява лично и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), редовно призован, се представлява от юрк. Чолаков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представя справка с вх. № МД-67/03.02.2020 г. за актуална информация в [държава]. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София-град в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците, е отхвърлил жалбата на У. Абдулуахаб, [гражданство] срещу решение № 1984/29.03.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание, чл. 75, ал. 1, вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Абдулуахаб срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца от проведеното задължително интервю относно причините същият да напусне [държава], обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му, както и причините за нежеланието му да се върне в държавата от която е дошъл. Приел е, че посоченият от чужденеца мотив за напускане на [държава] не е по причина на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към определена социална група, поради което не е релевантен за предоставянето на статут на бежанец. Позовавайки се на противоречивата бежанска история на Абдулуахаб, първоинстанционният съд, изхождайки от понятието "преследване" и възможните му форми, както и от съдържанието на даденото от чужденеца интервю, е приел, че спрямо чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в [държава] към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Абдулуахаб и на хуманитарен статут – липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. В тази връзка административният съд, позовавайки се както на решението на СЕС по дело № С-465/07, така и на приложената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ за актуалното състояние в [държава], с вх. № МД-809/07.12.2018 г., е приел, че чужденецът не отговаря на предвидените в чл. 9, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ условия за предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на Абдулуахаб срещу процесното решение на председателя на ДАБ. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на обжалваното решение. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Абдулуахаб факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в [държава]. Правилно административният съд е посочил в мотивите на оспорения съдебен акт, че посоченият от касатора мотив за напускане на [държава] не е свързан с нито един от признаците по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От противоречивата му бежанска му история не се установява спрямо него да са предприети някакви реални действия на преследване нито от страна на държавен орган, нито от организация, на която държавата да не желае или да не може да противодейства. От материалите по делото правилно е установено от съда, че по отношение на Абдулуахаб, не са налице основателни опасения за сигурността и правата му, както и няма никакви данни да е бил обект на посегателства в [държава], в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Преследване и насилие спрямо касатора в [държава] не е имало, не е бил арестуван, съден или осъждан по политически причини. Обоснован е направеният от съда извод, че изложените от лицето причини за нежеланието му да се завърне в [държава], могат да бъдат определени като криминални прояви спрямо него, но не обосновават извод за преследване или тежки посегателства, обуславящи предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Обосновани в този смисъл са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на касационния жалбоподател за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Нито в представените в хода на първоинстанционното производство от ДАБ справки за актуалната ситуация в [държава]с вх. № МД-809/07.12.2018 г. и с вх. № МД-329/31.05.2019 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, нито в справката представена в хода на настоящото касационно дело МД-67/03.02.2020 г. (л. 12 от делото), се установява такова отношение, което да съставлява основателна заплаха за живота или свободата на чужденеца по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Липсват също и доказателства за индивидуален риск за живота и здравето на лицето, както и че същият, ако бъде върнат ще бъде изложен на риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, т. е. по делото не е доказано, че има съществени основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде застрашен от малтретиране или смърт, ако бъде върнат в [държава]. Настоящата касационна инстанция на ВАС, счита, че правилно и обосновано, административният съд е потвърдил отказа и относно предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, предвид служебните данни за положението в [държава]. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд-София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,