Решение № 4655 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 43/2009 г.

Решение № 4655 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 43/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211к от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Пристанище Варна" ЕАД срещу Решение № 677/03.11.08 г. по адм. д. 1010/06 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 15/16.02.06 г., издадено от Началника на Митница - Варна, потвърдено с Решение № Д-44-24-32/07.04.06 г. на заместник директора на Регионална митническа дирекция - Варна. В касационната жалба се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и нарушаване на съществени процесуални правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответниците Началник на Митница Варна и Директор на Регионална митническа дирекция - Варна, редовно призовани за съдебно заседание, не са изпратили представител и не са изразили становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо-А отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното Решение № 677/03.11.08 г. по адм. д. 1010/06 г. по описа на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на "Пристанище Варна" ЕАД против ППСПДВ № 15/16.02.06 г., издадено от Началника на Митница - Варна, потвърдено с Решение № Д-44-24-32/07.04.06 г. на РМД - Варна, с което е задължен да заплати публични държавни вземания в общ размер на 14222 лв., от които мито в размер на 8889 лв. и ДДС в размер на 5 333 лв., заедно със законната лихва, считано от 19.09.05 г. до окончателното заплащане на сумата. Окръжният съд е приел, че законосъобразно митническите органи са приели, че е налице липса общо в размер на 69 846 кг. нерафинирана тръстикова захар, поставена във временен склад под отговорността на търговеца, управляващ временния склад, като само част от нея ( 23 838 кг.) представлява естествени фири и за това количество не възниква митническо задължение. По отношение останалата част от нерафинираната тръстикова захар ( 46 008 кг.) според ВОС е налице отклонението от митнически надзор и на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ във връзка с чл. 114, ал. 1 от ППЗМ възниква митническо задължение. Решаващият съд не е кредитирал заключенията на вещите лица, защото били изготвени въз основа на Наредба № 13А-10403/1959 г. с измененията й в ДВ бр. 41/22.05.07 г. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Варненският окръжен съд неправилно не е кредитирал заключенията на вещите лица по допуснатите по делото химико-технологична и съдебно-метрологична експертизи, които не са оспорени от процесуалните представители на страните. Вещите лица са извършили анализ на всички обстоятелства, въз основа на които е възможно да се дължи констатираната разлика в количеството на стоката, която е била манифестирана с ММ 2005/1247/31122004 и количество, за което дадено митническо направление по чл. 55 от ЗМ. Без основания съдът е приел, че вещите лица са изчислявали и фири в резултат от обработка на стоката, която операция не е разрешена, от което следвал извод, че тези фири не следва да бъдат признавани. Видно от заключенията на вещите лица разликата между приетата на временен склад стока и натоварената след получаване на митническо направление стока е възможно да се дължи на различни фактори, като само на база различните измервателни уреди при претеглянето на стоката при въвеждане и извеждане е нормативно допустима разлика над установената и непризната от митническите органи. Касационната инстанция намира, че съдът е бил длъжен да се съобрази с тази част от заключенията на вещите лица, които обосноват наличие разлика като резултат от различия в измерването. Според заключението, при директната доставка на нерафинирана тръстикова захар в магазиите на "Пристанище Варна"-ЕАД от м) к "Зография" за съхранение насипно са използвани МПС, претегляни на автомобилна везна изток ф. № 2052, тип ВАЕ 60t; ДVPV 3246. За въвеждането в магазиите на 8034620 кг. захар са направени 537 измервания на посочената везна, при които са възможни и допустими отклонения от действителната маса + - 21480 кг., съгласно БДС ЕN 45501 + АС - Метрологични аспекти за везни с неавтоматично действие - стр. 25 т. 3.5.1., таблица 6 и т. 3.5.2. за клас III везни. Съхраненото количество захар е било експедирано индиректно от магазиите на автомобил и ж. п. вагони, като са ползвани за измерване автомобилна везна на изход ф. № 100230374 тип ВАЕХ-1/3МП (90 ф. № 2022/2003 г. и Д. Р. 4088 и ж. п. везна рег. № 978.47/1990 г. "НАГЕМА"- ГДР. Направени са 156 измервания с максимално допустима грешка 31040кг., т. е общо сбор от допустимите грешки е 52520 кг. Спорното количество по ППСПДВ (46008 кг., след приспадане на признатите естествени фири) е в рамките на посочената допустима грешка при измерването, поради което по отношение на него не може да се обоснове наличие на липса по смисъла на чл. 114 от ППЗМ. Касационната инстанция намира, че не е налице липса на стока по време на съхраняването й във временен склад, а разликата в теглото се дължи на използването на различни везни при измерването при въвеждането в склада и при експедирането й от склада, което и е границите на допустимата грешка при измерването. По изложените съображения за управляващия склада "Пристанище Варна"-ЕАД не възниква задължение за заплащане на митни сборове на посоченото правно основание. Като е достигнал до противоположния правен извод ВОС е постановил необосновано решение в противоречие на материалния закон, което следва да бъде отменено. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, след отмяна на решението трябва да бъде постановено друго при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, с което да бъде отменено незаконосъобразното ППСПДВ. С оглед изхода на спора и направеното искане ответниците следва да заплатят разноски в размер на 1411,66 лв., разноски за пред двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо-А отделение