Решение № 16369 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11898/2019 г.

Решение № 16369 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11898/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс, приложими на основание чл. 216, ал. 6 от Закона за обществените поръчки. Образувано е по касационна жалба на "Индустриал Сервиз Инженеринг" ООД със седалище гр. София, подадена чрез законния представител-управителя Й. Маринов, срещу решение № 942/5.09.2019 г. на КЗК, постановено по преписка № КЗК-569/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Решение № 1989/14.06.2019 г. на кмета на Община Враца за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация по процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на оборудване за създаване на трансгранична точка за подобряване на капацитета на администрацията за преодоляване на кризисни ситуации и бедствия във Враца". В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с основни твърдения, че КЗК грешно преценила началния момент на срока за получаване на оферти в открита процедура и игнорирала допуснатото от възложителя нарушение по чл. 100, ал. 11 от ЗОП при направените промени в обявлението досежно този срок - до 28.06.2019 г., вместо до 1.04.2019 г. /освен промяната в условията за отваряне на офертите- на 1.07.2019 г., вместо на 2.04.2019 г./, тъй като съгласно тази императивна разпоредба, срокът за подаване на оферти трябвало да е съобразен с времето, необходимо на потенциалните участници да се запознаят с условията и изискванията, посочени в документацията за участие в процедурата, включително и с всички изменения на същите, както и с указанията дадени от възложителя и да ги съобразят при изготвяне на офертите. Намира и, че времето от публикуване на обжалваното решение до датата на подаване на офертите следва да е достатъчно за изготвяне на оферта, за да може да се приеме, че са изпълнени императивните разпоредби и принципите на закона, а в случая възложителят "само формално" съобразил с чл. 28, ал. 5 от ППЗОП, което довело до нарушение на принципите на чл. 2, ал. 1 от ЗОП. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение на КЗК и обжалваното решение на възложителя. Претендира присъждане на разноски за производството пред КЗК и по делото. В откритото съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът- Кметът на община -Враца, не изпраща представител и не изразява становища по подадената касационна жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че КЗК е извела обоснован правен извод за спазен чл. 100, ал. 11 от Закона за обществените поръчки, предвид, че процесното решение на възложителя е издадено във връзка с Определение № 8988/13.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 4733/2019 г. което определение е окончателно и още на следващия ден, тъй като за възложителя е възникнало задължение да продължи процедурата за възлагане на процесната обществена поръчка. Счита, че КЗК правилно е приела, че при удължаването на срока е било спазено правилото на чл. 28, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, като общият изтекъл срок за подаване на оферти от участниците е 53 дни, които са повече от първоначално определения срок за откриване на процедурата / 41 дни/. На следващо място преценява, че законосъобразно КЗК е приела, че възложителят не е нарушил основните принципи за възлагане на обществени поръчки, посочени в чл. 2 от ЗОП, предвид установения в закона ред за разглеждане на подадените оферти. Намира, че в обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят отмяната му. Предлага процесното решение на КЗК да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 ЗОП и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред КЗК е по реда на глава двадесет и седма - чл. 196 и следващите от ЗОП. Образувано е по жалба от настоящия касатор, против Решение № 1989/14.06.2019 г. на кмета на Община Враца за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация по процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет, открита с Решение № 444/7.02.2019 г. на възложителя. В нея дружеството-жалбоподател твърдяло незаконосъобразност на оспореното решение на възложителя с идентични на посочените по-горе аргументи, с оглед нарушение на чл. 100, ал. 11 от ЗОП и на чл. 28, ал. 5 от ППЗОП, в частта на направени промени в обявлението досежно срока за получаване на оферти и датата на отварянето им. КЗК преценила жалбата за допустима и я разгледала по същество. Обсъдила наведените от дружеството доводи и приела, че не са осъществени твърдяните с жалбата нарушения на материалноправни норми. От писмените доказателства в приложената административна преписка Комисията за защита на конкуренцията установила, че с Решение № 444/7.02.2019 г. възложителят открил процедура с посочения по-горе предмет, с което одобрил обявлението и документацията за участие в процедурата. С последващо решение № 858/25.02.2019 г. изменил това решение, като вместо срок за получаване на оферти -20.03.2019 г. посочил - да се чете до 1.04.2019 г., като това решение е подадено за публикуване в регистъра на АОП на 25.02.2019 г По отношение на първото спорно обстоятелство установила, че в случая, във връзка с жалба от 7.03.2019 г. на оспорващото дружество срещу тези две решения и развилото се производство по нея, без да е приключило пред ВАС, възложителят издал трето-процесното Решение № 1989/14.06.2019 г. -за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация, като на основание чл. 100, ал. 11 от ЗОП извършил промяна в първоначалната информация, подадена от него- удължен е срокът за получаване на оферти - от 1 април на 28 юни, и датата на отваряне на офертите- 01.07.2019 г., вместо на 02.04.2019 г. /., и че това решение е подадено за публикуване в регистъра на АОП на 14.06.2019 г. По основната група възражения КЗК установила, че в раздел VI "Допълнителна информация" от това решение /за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация/ възложителят посочил, че с определение № 411/28.03.2019 г., постановено по преписка № КЗК/256/2019 г. КЗК оставила без уважение искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" по обществената поръчка, и това определение, като оставено в сила от Върховния административен съд / с Определение № 8988/13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2019 г. /, е влязло в сила на 13.06.2019 г., поради което процесното решение се издава на основание чл. 100, ал. 11 от ЗОП. " С оглед съдържанието на посочените по-горе документи КЗК извела извод, че не е нарушена разпоредбата на чл. 100, т. 11 от ЗОП, като отчела императивния й характер, тъй като общият изтекъл срок за подаване на оферти от участниците е 53 дни, които са повече от първоначално определения срок за откриване на процедурата - 41 дни. Съобразила и нормата на чл. 28, ал. 5 от ППЗОП, че когато възложителят удължава сроковете в процедурата на основание чл. 100, ал. 11 от ЗОП, общата продължителност на всеки от сроковете, изтекли до момента на спирането на процедурата, заедно с новоопределените удължени срокове не може да е по-кратка от първоначалния срок, определен от възложителя. Така обосновала извод за неоснователност на основната група доводи, че възложителят е осъществил незаконосъобразно удължаване на обявените срокове, т. е. че спазвайки разпоредбата на чл. 100, ал. 11 от ЗОП, възложителят е публикувал решение за промяна на първоначално определения срок за подаване на оферти, респ. и датата на отварянето им, като законосъобразно е определил нов, по-дълъг срок. Оттук КЗК достигнала до извод за неоснователност и на възраженията на жалбоподателя. Така извела извод за липса на отменително основание по процесната обществена поръчка. По тези съображения КЗК приела жалбата за изцяло неоснователна и я оставила без уважение. Решението на Комисията за защита на конкуренцията е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушенията, релевирани с настоящата жалба на касатора, предвид следното: Неоснователни са основните доводи в касационната жалба, касаещи твърдения за незаконосъобразна промяна на първоначално определения от възложителя срок за подаване на оферти, предвид обстоятелството, че първоначалният срок за подаване на оферти при откриване на процедурата е до 20.03.2019 г., този срок, съобразно второто решение за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация, издадено на основание - чл. 100, ал. 1 от ЗОП, е удължен до 1.04.2019 г., но поради обжалване/в случая от страна на настоящия касатор с искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата/, процедурата е спряна съобразно чл. 203, ал. 3 от ЗОП от 22.03.2019 г. до 13.06.2019 г., т. е. след като срокът за подаване на оферти вече е изтекъл, и новият срок за подаване на офертите е удължен с 14 дни, при съобразяване с разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗОП. Доказателствата по делото в частта за сроковете, посочени по-горе, обосновават извод за недопуснато нарушение на тази норма. По допълнителното възражение на касатора за грешно преценен начален момент на срока за получаване на оферти следва да се посочи, че съгласно чл. 74, ал. 1 ЗОП, този срок в открита процедура тече от датата на изпращане на обявлението за обществена поръчка за публикуване. От друга страна, вече по следващите доводи на касатора, следва да се посочи и че е спазена и разпоредбата на чл. 100, т. 11 от ЗОП, изискваща възложителят да удължи обявените срокове в процедурата, когато това се налага във връзка с производство по обжалване. Правилно е съобразено от КЗК, че тази разпоредба е императивна и възложителят няма право на преценка дали да удължи или не първоначално предвидените срокове в процедурата, когато това се налага. За възложителя е възникнало такова императивно задължение, а именно да удължи нарушения в резултат на производството по обжалване срок за подаване на оферти за участие в процедурата. В случая, както бе посочено по-горе, спазена е и разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗОП, защото възложителят е удължил сроковете в процедурата на основание чл. 100, ал. 11 от ЗОП и общата продължителност на всеки от сроковете, изтекли до момента на спирането на процедурата, заедно с новоопределените удължени срокове, не е по-кратка от първоначалния срок, определен от възложителя. Така напр. и в решение № 1759 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 14313/2018 г, решение № 8753 от 28.06.2018 г. по адм. д. № 3742/2018 г., и решение № 5159 от 20.04.2018 г. по адм. д. № 3199/2018 г., трите-на ІV отд. на ВАС. По тези съображения ВАС намира, че времето от публикуване на обжалваното решение до датата на подаване на офертите е било достатъчно за изготвяне на оферта, както впрочем е било за двамата подали оферти участници, видно от извадка от Регистъра на подадените оферти, което обстоятелство опровергава и довода на касатора за нарушение на принципите на чл. 2, ал. 1 от ЗОП. По твърдението, че възложителят издал оспорения акт, като "само формално" го съобразил с чл. 28, ал. 5 от ППЗОП, следва да се посочи, че срокът по чл. 203, ал. 3 от ЗОП е императивен и че съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от ЗОП, когато с жалбата е поискана временната мярка "спиране на процедурата", процедурата за възлагане на обществена поръчка спира от уведомяване на възложителя за образуване на производство от КЗК. Противно на твърдяното в настоящата жалба, и по тази група възражения на оспорващото дружество КЗК е извела обоснован извод. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като неоснователни всички възражения на касационния жалбоподател. Намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. В обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата против постановеното решение, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 216, ал. 6 ЗОП, направеното искане от законния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 216, ал. 6 от ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,