Решение № 2912 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14781/2014 г.

Решение № 2912 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14781/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Синева 2001" ООД, гр. София против решение № 1610/09.10.2014 г. по адм. дело № 577/2013 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ДК-02-ЮИР-231/01.11.2012 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Полумасивна постройка - кухня със столова", находящ се в ПИ 48619.64.45 по КК на гр. Царево, местност "Нестинарка", стопанисван от "Синева 2001" ООД. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна "Пенелопа Груп" ЕООД оспорва жалбата. Началникът на РДНСК- Югоизточен район не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на посоченото основание за издаването й. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че разпореденият за премахване строеж представлява едноетажна полумасивна сграда с метална носеща конструкция, стени от тухлена зидария и размери 42,60м./8.20м., изградена върху стоманобетонова площадка. В планово разпределение той е зала за хранене ("столова"), в югозападната част на която е обособена кухня. Изяснено е и точното му разположение в ПИ, придобит от ответното дружество много години след изграждането на къмпинг "Нестинарка", част от който е и процесният строеж. Според действащия ПРЗ предвиждането за ПИ е за "ваканционно селище", като по делото липсват данни за предприемане на действия по реализиране на предвиждането на ПУП, което би било основание за премахване на заварените строежи, ако същите не са включени в режима на застрояване. Неправилно обаче е да се приема, че заварените сгради не съответстват на предвижданията на устройствен план, одобрен след изграждането им и това да е основание за квалифицирането им като незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Незаконосъобразно в оспорената заповед строежът е счетен за незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Касаторът доказва, че същият е извършен въз основа на представеното разрешение за строеж № 57/29.08.1983 г., издадено от началника на управление " Архитектура и благоустройство" при Общински народен съвет-Мичурин, с което е разрешено съобразцно одобрени проекти " възстановяване и модернизация на столова и кухня на къмпинг "Нестинарка" гр. Мичурин". Неправилно първоинстанционният съд приема, че това разрешение не касае процесния строеж и че няма действие. Липсват данни за провеждане на мероприятие по устройствения план, което е въведено като условия за демонтиране на обекта, затова няма основание да се приеме, че е отпаднало действието на разрешението за строеж. От показанията на св. Златка Атанасова, че установява столовата е започнала да работи през м. юни 1986 г. и продължава така, като преди това е имало друг стол, който е изгорял. Неправилно тези показания не са кредитирани от съда, доколкото свидетелката излага свои непосредствени впечатления, придобити от работата й по трудово правоотношение в къмпинга през периода от 1985 г. и досега. Обстоятелството, че на вещото лице не са предоставени от община Царево одобрени проекти за строежа, не следва да се тълкува във вреда на собственика. Без значение за устройствения статут на строежа са споровете за собствеността върху ПИ и обектите в него. В случая постройката е извършена с разрешение за строеж и не е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което не подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, както незаконосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на незаконосъобразната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,