Решение № 1734 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14472/2017 г.

Решение № 1734 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14472/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Й. З. Б. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 7761/26.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4769/2015 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила решение № 2657/20.11.2014 г., постановено по адм. д. № 2546/2014 г. по описа на Административен съд-В.. Подателят на искането счита, че са налице основанията по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение. В молбата се твърди, че АС-В. е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при провеждане на призводството по адм д. № 2546/2014 г. Навеждат се доводи за лишаването на Т. Б.-жалбоподател по адм. д. № 2546/2014 г. по описа на АС-В. от правото на присъства и да бъде представлявана от процесуален представител в проведените две съдебни заседания от АС-В.. Към молбата са приложени епикриза, издадена от "Втора многопрофилна болница за активно лечение С." ЕАД, медицински протокол на лекарска консултативна комисия при Военномедицинска академия, Многопрофилна болница за активно лечение-С. и съдебно психиатрична експертиза, изготвена в производство за съдебна делба на недвижим имот, образувано в СРС. М. съда да отмени влязлото в сила решение. Ответната страна - Общинска служба "Земеделие" гр. А. в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Костова, оспорва искането за отмяна като недопустимо, алтернативно неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждание. Ответната страна - З. З. Б. не се явява, не се представлява и не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия, намира, че искането за отмяна на влязлото в сила решение № 7761/26.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4769/2015 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение, с правно основание чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно. С решение № 7761/26.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4769/2015 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение е оставено в сила решение № 2657/20.11.2014 г., постановено по адм. д. № 2546/2014 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата на Т. Х. Б. срещу отказа на началника ОС "Земеделие" гр. А., обективиран в писмо № АУ-42-3336/12.11.2013 г. Посоченото в искането на Й. Б. правно основание е чл. 239, т. 5 АПК. Тази разпоредбата визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В разглеждания случай не е налице нито една от трите хипотези на правната норма. Производството пред Административен съд-В. е започнало по подадена от Т. Х. Б. искова молба срещу Министрество на земеделието и храните, с която се иска прогласяване нищожността на всички административни актове на ОС "Земеделие" гр. А.. С молба, вх. № 13661/20.08.2014 г., в изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане от 12.08.2014 г. Т. Б. е конкретизирала предмета на иска, като е посочила, че иска съдът да обяви за нищожен отказ за издаване на справки, обективиран в писмо № АУ-42-3336/12.11.2013 г. на ОС "Земеделие" гр. А.. С определение от 22.08.2014 г. съдът е конституирал страните по делото и е насрочил разглеждането му в открито съдебно заседание на 01.10.2014 г. За датата на откритото съдебно заседание Т. Х. Б. е призована по реда на чл. 46, ал. 2, предл. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, като призовката е редовно връчена на 02.09.2014 г. на Й. З. Б. /син/. При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК е проведено откритото съдебно заседание на 01.10.2014 г. Съдът е задължил ответната страна да представи доказателства за връчването на обжалваният отказ и е отложил разглеждането на делото за 29.10.2014 г., за която дата редовно призованите страни се считат за редовно уведомени съгласно чл. 137, ал. 7 от АПК. Административен съд-В. се произнесъл с решение № 2657/20.11.2014 г., постановено по адм. д. № 2546/2014 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата на Т. Х. Б. срещу отказа на началника ОС "Земеделие" гр. А., обективиран в писмо № АУ-42-3336/12.11.2013 г. Пред първата съдебна инстанция Т. Х. Б. е редовно призована по реда на чл. 46, ал. 2, предл. 1 от ГПК вр. чл. 144 АПК за датата на откритото с. з на 01.10.2014 г. и по реда на чл. 137, ал. 7 АПК за датата на следващото с. з на 29.10.2014 г. Касационната жалба срещу решението на АС-В. е подадена от Й. З. Б. в качеството му на законен наследник на майка си Т. Х. Б.. В случая Т. Б., е страна по делото пред административния съд, като постановеното решение е неблагоприятно за нея. Поради това искателят като наследник на Т. Б. може да претендира отмяна на постановеното решение. В искането се сочи, че се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 5 АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не е налице нито една от посочените в нормата хипотези. Б. е била редовно призована за проведените по делото две съдебни заседания, като и на двете не се е явила. Това обстоятелство обаче не прави искането основателно. Явяването по делото пред административния съд не е задължително, а по желание на страната - стига последната да е редовно призована, както е в настоящия случай. Не е основание за отмяна на постановеното съдебно решение и заболяването на страната по делото - жалбоподател в производството пред АС-В.. Това е така, тъй като към датата на провеждането на съдебното заседание по делото, за което - както беше посочено по-горе, Б. е била редовно и своевременно призована, на съда не е бил известен фактът за заболяването на жалбоподателката. Тук следва да се има предвид, че по делото липсват данни за наличието на основателна причина за неявяването й, което би дало основание на първоинстанционния съд за отложи разглеждането на делото. Изложените от искателя доводи за наличието на нарушения на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакуваното решение, са основания за касационен контрол при невлязъл в сила съдебен акт, а не основания за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения искането е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено. В тежест на молителя са направените и поискани от ответната страна разноски в производството - за юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия,