Решение № 5755 от 14.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Център по растителна системна биология и биотехнология [ЕИК] срещу Решение 1850 от 15.10.2021 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. 2125/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение 16-12 от 30.06.2020 г. на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж (ОП НОИР) 2014-2020 г. и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж за определяне на финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи по договор за проектиране от 03.04.2019 г., сключен с Арконт ЕООД на стойност 897 521,90 без ДДС или 1 077 026,28 лв. с ДДС. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Твърди, че съдът е формирал неправилен извод за допусната нередност при възлагане на договора за проектиране. Позовава се на предходен договор за проектиране и възникнали въз основа на него авторски права, които му позволяват на възложи процесния договор директно, без да провежда процедура по избор на изпълнител с публична покана. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - Управляващият орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата на Сдружение Център по растителна системна биология и биотехнология срещу Решение 16-12 от 30.06.2020 г. на Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите разходи по договор за проектиране от 03.04.2019 г., сключен с Арконт ЕООД на стойност 897 521,90 без ДДС или 1 077 026, 28 лв. с ДДС. Съдът е установил от фактическа страна, че Сдружение Център по растителна системна биология и биотехнология е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (номер от ИСУН) ВG05М2ОР001-1.003-0001-С01, проект ПлантаСИСТ: Създаване на Център по растителна системна биология и биотехнология за превръщане на фундаменталните научни изследвания в устойчиви биобазирани технологии в България. За изпълнението на проекта сдружението е сключило Договор за проектиране от 03.04.2019 г. с Арконт ЕООД на стойност 1 077 026, 28 лв. с ДДС. Изборът на изпълнител е чрез директно договаряне с Арконт ЕООД за разработване на инвестиционен проект. Административният орган е приел, че приложимият ред за възлагане е този по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и бенефициентът е следвало да проведе избор на изпълнител с публична покана по реда на чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ и Постановление на Министерския съвет 160/2016 г., тъй като липсват предпоставките за прилагането на чл. 50, ал. 5 от същия закон. Възлагайки проектирането директно, бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1 във връзка с чл. 49, ал. 2, т. 2 и чл. 50, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ. Нарушението е квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ във връзка с т. 1, пр. 2 Липса на публикуване на обявление за обществена поръчка или неоснователно директно възлагане от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности). За констатираната нередност в хипотезата на т. 1, пр. 2 е определена финансова корекция в размер на 100 на сто от допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициера за възстановяване по засегнатия договор. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е приел, че актът е законосъобразен поради установеност на вмененото нарушение на националния закон и правилната му квалификация като нередност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно бенефициерът твърди, че законосъобразно е възложил проектирането директно, позовавайки се на авторски права на Арконт ЕООД върху по-рано изготвен идеен инвестиционен проект по граждански договор 3/01.05.2017 г. Защитната му теза не се подкрепя от представените по делото доказателства и е вътрешно противоречива. В процесния договор за инвестиционно проектиране не само няма препращане към изготвения идеен инвестиционен проект по граждански договор 3/01.05.2017 г., но се предвижда изготвяне на нов идеен инвестиционен проект. В приложение 2 към договора за възлагане на обществена поръчка, в т. 2.2 Обхват и фази на проектиране е предвидено, че като част от обема на договорената работа трябва да се изпълнят следните фази: Фаза 1 Предпроектни проучвания, Фаза 2 Обемно-устройствени проучвания, Фаза 3 Инвестиционен проект фаза идеен проект, Фаза 4 Технически проект, Фаза 5 Сметна документация и КСС, Фаза 6 Работен проект. Съгласно Удостоверението за регистрацията на договора за инвестиционно проектиране, издадено от Камарата на архитектите в България (РК с ПД-У 01/05.04.2019 г.), договорът за комплексно проектиране с Арконт ЕООД от 03.04.2019 г. включва всички фази на проектиране, в това число идеен проект, т.е. отново се възлага изработката на идеен проект. Именно инвестиционният проект, изготвен в изпълнение на договора от 03.04.2019 г., след като е бил одобрен по реда на чл. 142 от Закона за устройство на територията, е послужил като основание за издаване на Разрешение за строеж 153 от 19.06.2019 г. Този инвестиционен проект предвид одобряването му по съответния ред се ползва и от закрилата по Закона за авторското право и сродните му права в този смисъл е и чл. 6.1, т. 4 от договора от 03.04.2019 г. В посочения договор изрично е предвидено, че изпълнителят ще извършва и последващия авторски надзор. По изложените съображения административният орган, а след това и съдът са обосновали правилен извод за допуснато нарушение на описаните в административния акт разпоредби, съставляващо нередност по т. 1, пр. 2 Липса на публикуване на обявление за обществена поръчка или неоснователно директно възлагане от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Неоснователно е оплакването от касационната жалба, че финансовата корекция е неправилно определена, доколкото липсват доказателства за нанасянето на вреда на бюджета на Европейския съюз. Трайна е съдебната практика, че съставът на нередност е изпълнен и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет. Административният орган е определил корекцията при правилна квалификация на нередността по т. 1, пр. 2 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности и правилно приложение на пропорционалния метод в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. За нередност в хипотезата по т. 1, пр. 2 е предвиден размер на финансовата корекция от 100 %. Неоснователно е оплакването от касационната жалба за неправилно определена основа на финансовата корекция. Последвалото прекратяване на процесния договор за възлагане на проектиране в частта на авторския надзор е без правно значение за настоящия спор. Първо, частичното прекратяване е извършено на 01.07.2020 г., т.е. след постановяване на акта за финансова корекция. Второ, в разпоредителната част на административния акт изрично е предвидено, че корекцията се определя само върху допустимите разходи по засегнатия договор, финансирани със средства от ЕСИФ, които са поискани от бенефициера за възстановяване. След като в прекратената част все още не е било започнало изпълнението на договора за проектиране и страните са постигнали съгласие, че възложителят няма задължение за заплащане на възнаграждението за авторския надзор, то не се очаква такива разходи да бъдат направени от бенефициера, съответно поискани за възстановяване. По горните съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на Изпълнителна агенция Програма за образование следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение