Решение № 6076 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 232/21.01.2025 г., постановено по адм. д. 493/2024 г. по описа на Административен съд-Велико Търново (АС-Велико Търново). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставено в сила неговото Уведомително писмо с изх. 02-040-6500/242#4/23.04.2024 г. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът П. Й. П. оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 232/21.01.2025 г., постановено по адм. д. 493/2024 г. по описа на АС-Велико Търново е отменено Уведомително писмо с изх. 02-040-6500/242#4/23.04.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която е намалено финансово подпомагане по ЗДП като е оторизирана сумата от 120,41 лв. от поисканата 614,23 лв., отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП, СПП, СП друго в размер на 4 383,59 лева и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания общо в размер на 4 055,72 лв. (2 711,13 лева по СП, 785,37 лв. по СЕПП и 559,22 лв. по СПП лева), върната е преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на П. П. при съобразяване със задължителни указания по тълкуване на закона, определен е срок за новото произнасяне и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че заявените от П. П. площи, за които му е отказано подпомагане, не попадат в допустимия слой, одобрен с неоспорена от него заповед на министъра на земеделието и храните. Въпреки тази констатация решаващият съд е обосновал извод, че уведомителното писмо е издадено на 23.04.2024 г. при неправилно приложение на материалния закон, защото чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП е отменена от 01.01.2023 г., а не е отразено изрично състоянието на отделните парцели според критериите на Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схемите и мерките за плащане на площ, за да се обоснове приложение на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, а именно, че П. Й. П. е земеделски производител, подал общо заявление за подпомагане за кампания 2021 като е кандидатствал за подпомагане по различни схеми, включително и по СЕПП, СПП и ЗДП с единадесет броя парцели с обща заявена площ 5,05 ха, находящи се в землището на [населено място], общ. Стражица. Оспореното пред АС-Велико Търново е издадено след отмяна по съдебен ред на първото уведомително писмо по това заявление като в изпълнение на задължителните указания на съда са изложени фактически и правни основания като мотиви на акта. Законосъобразно административният съд е приел, че оспореното пред него уведомително писмо не е нищожно като издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържание. Обосновано АС-Велико Търново е приел за установено от фактическа страна и настоящата инстанция е длъжна да се съобрази с тази констатация (чл. 220 от АПК), че площите, за които е намалено/отказано подпомагане не попадат в допустимия слой за подпомагане за кампания 2021 г., одобрен със заповед на министъра на земеделието и храните, която не е оспорена от П. П.. При тази правилно установена и обоснована със събраните по делото доказателства фактическа обстановка АС-Велико Търново е достигнал до незаконосъобразен извод за наличие на основание за отмяна на оспореното пред него уведомително писмо. Решаващият съд не е съобразил, че уведомителното писмо е издадено на 23.04.2024 г., но е по повод подпомагане за кампания 2021 г. и с оглед общите принципи за действие на законите във времето, административният орган е бил длъжен да съобрази породените правни последици от осъществените факти в зависимост от датата на настъпването им. В случая част от заявените за подпомагане за кампания 2021 г. от земеделския производител площи не са включени в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за 2021 г., одобрен от министъра на земеделието и храните, поради което за тях е ограничена възможността въобще да се предостави подпомагане за тази кампания и по отношение на тях, съобразно действащата към 2021 г. нормативна регулация, не се извършват последващи проверки за допустимост от ДФЗ, който е обвързан със стабилния административен акт относно слоя. Направеното от първата инстанция тълкуване на правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК не е съобразено с действителния смисъл на тази разпоредба и характера на оспорения административен акт, отричащ упражнено право на подпомагане, за което си твърди, че възникнало за конкретен предходен период и осъществените в този период факти. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено като незаконосъобразно, но поради подробните мотиви в съдебния акт относно относимите към спора факти и извършените в административното производство действия, е възможно спорът да бъде решен при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК като бъде отхвърлена жалбата против оспорената законосъобразна част от уведомителното писмо. С оглед изхода на спора и направеното искане касационният жалбоподател има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, които съдът определя в общ размер на 200 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение