Решение № 4800 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16011/2011 г.

Решение № 4800 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16011/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пловдив против решение № 1757/31.10.2011 г., постановено по адм. дело № 316/2011 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 385/14.01.2011 г. на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане № 4903304408/15.10.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване". В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Тенчо Иванов Тенчев от с. Бяла река, област Пловдивска, чрез пълномощника адв. Екатерина Василева, оспорва жалбата, като в писмено възражение излага съображения за правилност на съдебното решение. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 385/14.01.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4903304408/15.10.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № МП-30576/03.05.2010 г., подадено от Тенчо Иванов Тенчев. Съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление съгласно указанията по приложението на материалния закон. За да постанови това решение съдът е приел, че при издаване на оспорения отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, неправилно от административния орган е прието, че трудът, положен от Тенчо Иванов Тенчев през периода от 19.09.1977 г. до 30.06.1985 г. на длъжността "изпитвач на трактори" в МЗ "Сребрин Чуков" гр. Първомай, е от трета категория. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и като се е позовал на данните, съдържащи се в удостоверения с изх. № 23/01.07.2010 г. и № 22/21.06.2010 г., издадени от "Трансмашелектрон" ЕООД - гр. Първомай, служебна бележка изх. № 465А/17.11.2010 г., издадена от "Агротехника" АД гр. Карлово, както и заключението на изслушаната по делото експертиза, е достигнал до извода, че трудът на жалбоподателя през спорния период следва да бъде квалифициран като такъв от втора категория съгласно т. 12а, вр. т. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./. Настоящият касационен състав, намира че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Тенчо Иванов Тенчев е подал заявление с вх. № МП-30576/03.05.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, по което е постановено разпореждане № 4903304408/15.10.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - гр. Пловдив, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО. С разпореждането е прието, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение лицето има осигурителен стаж от втора категория - 10 г., 11 мес. и 19 дни, и от трета категория - 30 г., 2 мес. и 21 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 43 г., 11 мес. и 7 дни. Предвид това е прието, че лицето не отговаря на изискването по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за наличие на най-малко 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд и не може да му бъде отпусната пенсия на това основание. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с категоризираното на труда на Тенчо Иванов Тенчев през периода от 19.0.1977 г. до 30.06.1985 г. на длъжността "изпитвач на трактори" в МЗ "Сребрин Чуков" гр. Първомай, като в съответствие с представените по делото доказателства обосновано е достигнал до извода, че този труд следва да бъде признат за такъв от втора категория при приложение на разпоредбите на т. 67, вр. т. 12а ПКТП (отм.). В т. 12а ПКТП (отм.), намираща се в раздел II на правилника, сред изброените длъжности и съответни предприятия, за които е регламентирано, че трудът е от втора категория, е посочена и длъжността "Изпитвач при производството на трактори и на дизелови двигатели", а в т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) е регламентирано, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В удостоверение изх. № 23/01.07.2010 г., издадено от управителя на "Трансмашелектрон" ЕООД гр. Първомай, е посочено, че Тенчо Иванов Тенчев е работил като изпитвач на трактори от 19.09.1977 г. до 30.06.1985 г. в МЗ "Сребрин Чуков" гр. Първомай, както и че в този период заводът е бил поделение на Комбината за трактори Карлово; посочено е също, че "Трансмашелектрон" ЕООД е правоприемник на МТС, РТС Първомай, РЗ "Сребрин Чуков" и МЗ "Сребрин Чуков" гр. Първомай. В удостоверение изх. № 22/21.06.2010 г., издадено също от управителя на "Трансмашелектрон" ЕООД е посочено, че изброените предприятия, сред които и МЗ "Сребрин Чуков", са били за ремонт като цяло на двигатели и другите системи на дизелови трактори колесни и в по-ранен период - верижни; също така е имало и производство на резервни части, така че стажът на Тенчо Иванов Тенчев е изпитвач на ремонтирани трактори /двигатели дизелови и ремонт на ходовата част на тракторите/ за периода 19.09.1977 г. - 30.06.1985 г. Наред с това в служебна бележка изх. № 465А/17.11.2010 г., издадена от изпълнителния директор на "Агротехника" АД гр. Карлово е посочено, че МЗ "Сребрин Чуков" гр. Първомай за периода 1978 г. - 1988 г. е бил в състава на "Комбинат за трактори" гр. Карлово, който в този период е произвеждал верижни трактори Т 54 В и колесни ТК-80. В заключението на съдебната експертиза, която е изслушана по делото е посочено, че няма разлика в обема и интензивността на трудовите функции за длъжностите "изпитвач при производство на трактори и дизелови двигатели" и длъжността "изпитвач при ремонта на трактори, дизелови двигатели и ходовата им част", по-скоро задълженията и дейностите на втората от посочените длъжности са по-задълбочени, с по-голям обем и по-трудоемки. Вещото лице е посочило също, че нито в предприятието-правоприемник на работодателя, нито в Държавен архив се съхраняват първични организационни документи, като работни карти, длъжностни характеристики, трудови досиета, заповеди за оценка на условията на труда и други. Това обстоятелство не се оспорва от органите на РУСО. Според заключението на вещото лице в разплащателните ведомости на предприятието, които са съхранени е посочена длъжността, няма данни да изплащани допълнителни възнаграждения за вредни или опасни условия на труд, няма други данни за осъществяваните от лицето трудови функции. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е възприел изводите на вещото лице, тъй като заключението е изготвено задълбочено по поставените задачи и въз основа на посочените от съда проверки, дадено е последователно и в логическа последователност, компетентността на вещото лице не е оспорена. Наред с това, от страна на представителя на РУСО - гр. Пловдив в първоинстанционното производство при изслушване на заключението не е направено оспорване на същото, нито е поискано назначаване на тричленна експертиза, поради което оспорването на заключението едва с касационната жалба е недопустимо. Съдът е направил необходимото обсъждане на заключението заедно с останалите доказателства по делото и изводите, до които е достигнал не могат да бъдат определени като необосновани, както поддържа касаторът. Предвид събраните по делото доказателства се налага извода, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че трудът на Тенчо Тенчев през спорния период, положен на длъжността "изпитвач на трактори" следва да бъде квалифициран като труд от втора категория при приложение на т. 12а, вр. т. 67 ПКТП (отм.). От писмените доказателства - удостоверение обр. УП-3, както и посочените по-горе две удостоверения от "Трансмашелектрон" ЕООД и служебна бележка от "Агротехника" АД се установява, че длъжността "изпитвач на трактори", която е изпълнявало лицето през спорния период, е свързана с осъществяване на трудови функции по изпитване при ремонта на трактори /верижни и колесни/ на дизелови двигатели и ходовата им част. Според заключението на вещото лице изпълнението на такива трудови функции е свързано със същата вредност и тежест на труда като работата на длъжността "изпитвач в производството на трактори и дизелови двигатели". Поради това в съответствие с разпоредбата на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) трудът на Тенчо Тенчев през спорния период следва да бъде причислен към втора категория, която е определена за изпитвачи в производството на трактори и дизелови двигатели, съгласно т. 12а ПКТП (отм.). Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно по принцип. По делото обаче не са представени доказателства за направени разноски за производството пред касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение