Решение № 13316 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16368/2009 г.

Решение № 13316 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16368/2009 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Маргарита Михайлова Иванова против решение № 139 от 2.11.2009 г. по адм. дело № 255/2009 г. на Сливенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № РД-15-1156 от 6.08.2009 г. на кмета на община Сливен за изземване на описаното общинско жилище. От обстоятелствената част могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на образуваното касационно производство, жалбоподателката е починала. Конституираните, като страни по делото нейни наследници - Димитър Николов Иванов и Михаил Николов Иванов не вземат отношение по жалбата. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за прекратяване производството по делото, поради липса на правен интерес за страните от обжалване. Алтернативно дава заключение за неоснователност на жалбата, поради наличие на материалноправните предпоставки за изземване на жилището. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от ЗОС. Образувано е по жалба от Маргарита Михайлова Иванова против заповед № РД-15-1156 от 6.08.2009 г. на кмета на община Сливен. С нея на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе принудително обитаваното жилище - частна общинска собственост. Възраженията са свързани с влошеното здравословно състояние на обитателката и обстоятелството, че е картотекирана, като крайно нуждаеща се. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с временна заповед № 10 от 31.01.2002 г. съпругът на жалбоподателката - Никола Димитров Иванов заедно с двучленното си семейство - т. е. със съпругата си е настанен в процесното общинско жилище за срок от 2 години. На 8.02.2002 г. Никола Димитров Иванов е починал и в жилището е останала преживялата го съпруга - Маргарита Михайлова Иванова. Наемното й правоотношение е прекратено със заповед № РД-15-968 от 6.07.2009 г., която й е връчена лично на 8.07.2009 г. В 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК същата не е обжалвана и е влязла в сила. От 23.07.2009 г. е отпаднало правното основание за обитаване на жилището и от този момент за административния орган е възникнала правната възможност да изземе апартамента по реда и при условията на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Въз основа на това съдът е приел, че издадената заповед за изземване е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. След като с влязъл в сила административен акт е прекратено наемното правоотношение и то пет години след изтичане на двугодишния срок за настаняване, жалбоподателката е останала да го държи без правно основание. Налице е хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС и като го е иззел, кметът на общината не е допуснал нарушение на закона. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,