Решение № 4301 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12900/2011 г.

Решение № 4301 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12900/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Диляна Георгиева Илиева от гр. София против решение № 3944/12.08.2011 г. по адм. дело № 6730/2010 г. на Административния съд - София-град, с което са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Националната агенция за приходите - гр. София (НАП), за заплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразния акт на публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Бургас (длъжностно лице от администрацията на ответника) - искане за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ) изх. № ИТ-00-360-1/28.03.2007 г., отменено с влязло в сила решение № 425/12.11.2007 г. по адм. дело № 406/2007 г. на Административния съд - Бургас, в размер съответно на 17 883 и 10 000 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Узунов, който от негово име поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Националната агенция за приходите - гр. София (НАП), се представлява от юрисконсулт Цветков, който от негово име изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи, и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество, е частично основателна. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на страните в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение в частта относно претендираните имуществени вреди съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил изцяло иска за причинени имуществени вреди като неоснователен, съдът е приел, че на ищцата не биха могли да бъдат причинени вреди от отмененото по съдебен ред искане за налагане на ПАМ изх. № ИТ-00-369-1/28.03.2007 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП - Бургас, тъй като то не е правопораждащият факт, който да й ограничава правото да напуска страната, а това е заповед № З-1022/13.04.2007 г. на директора на ОДП - Бургас, която не е обжалвана и е влязла в сила. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства и изслушаните експертизи съдът е достигнал до неправилния извод, че искът, предявен от ищцата против НАП за обезщетяване на причинените й имуществени вреди от действията на нейни длъжностни лица при изпълнение на административна дейност, е неоснователен, тъй като претендираните вреди не са били причинени от отмененото от съда искане за налагане на ПАМ изх. № ИТ-00-360-1/28.03.2007 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП - Бургас. Законът за българските лични документи (със старо наименование Закон за българските документи за самоличност) предвижда ред както за издаване, така и за отнемане на документите за самоличност. Този закон предвижда и прилагането на принудителни административни мерки, между които в чл. 75 и "неразрешаване напускане на страната". Една от хипотезите за прилагане на тази мярка, обявена за противоконституционна от Конституционния съд на Република България, обн., ДВ, бр. 32/2011 г., е предвидена в т. 5 от този член, а именно - по отношение на лица, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, буква "а" и "б" от ДОПК. Член 78а от ЗБЛД регламентира реда, по който се налага тази ПАМ, а именно след като органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпрати този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени, като тя се прилага или отменя след получаването на този акт. От анализа на тези законови текстове следва изводът, че органът, който прилага ПАМ "неразрешаване напускане на страната" - директорът на съответната ОДП, действа при условията на обвързана компетентност, т. е. той няма право на преценка дали да приложи тази мярка или не, след като пред него е постъпило такова искане от компетентен орган. Обратното, т. е преценка по целесъобразност, този орган - директорът на ОДП, може да направи само при условията на чл. 76 от ЗБЛД, където е записано "може да не се разреши напускане на страната на...". В настоящия случай компетентният орган по чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" от ДОПК - публичният изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас, е поискал с искане вх. № ИТ-00-360-1/28.03.2007 г. да бъде наложена ПАМ - забрана за напускане на страната, по отношение на ищцата. Директорът на ОДП - гр. Бургас, действайки при условията на обвързана компетентност, без да има право на преценка, на основание чл. 75, т. 5 от ЗБДС е издал заповед № З-1022/13.04.2007 г., с която е наложил по отношение на ищцата ПАМ - "неразрешаване напускане на страната". Действайки добросъвестно и изпълнявайки разпорежданията на административния орган, ищцата заплатила с преводно нареждане от 25.07.2007 г. по сметка на ТД на НАП - гр. Бургас, сумата 6029 лв., дължима от "Стройнадзор" ООД по ревизионен акт № 1367 от 15.11.2005 г. С искане за отмяна на наложената ПАМ изх. № ИТ-00-360/27.07.2007 г. публичният изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас, поискал от директора на ОДП - гр. Бургас, да отмени наложената на ищцата ПАМ. Със заповед № З-2233/27.07.2007 г. директорът на ОДП - гр. Бургас, отменил своята заповед № З-1022/13.04.2007 г. Междувременно ищцата обжалвала действието на публичния изпълнител и с влязло в сила решение № 425/12.11.2007 г. по адм. дело № 406/2007 г. Административният съд - Бургас, приел, че искането за налагане на ПАМ изх. № ИТ-00-360-1/28.03.2007 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас, е незаконосъобразно и го отменил като такова. За да бъде основателен един иск с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, следва на основание чл. 204, ал. 1 от АПК да е налице отменен по съответния ред административен акт, или на основание чл. 204, ал. 3 от АПК оттеглен незаконосъобразен административен акт, от който да са произлезли претендираните вреди и последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането, като не е необходимо те да са причинени виновно от длъжностното лице. От анализа на установените по-горе обстоятелства, които се доказват по безспорен начин от представените по делото писмени доказателства и експертизи, може да се направи един единствен правилен извод, че искът на ищцата за обезщетяване на причинените й от НАП - гр. София, имуществени вреди, е основателен. Това е така, тъй като претендираните от нея имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отмененото по съдебен ред искане за налагане на ПАМ изх. № ИТ-00-360-1/28.03.2007 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас. Този незаконосъобразен административен акт, отменен от съда по съответния ред, е бил основание за прилагането по отношение на ищцата от директора на ОДП - гр. Бургас, на ПАМ - "неразрешаване напускането на страната". Както се изтъкна и по-горе, този административен орган е действал при условията на обвързана компетентност, поради което действително отговорния за налагането на тази ПАМ е органът, по чиято инициатива на основание чл. 78а от ЗБЛД е била издадена заповедта за ограничаване правото на напускане на страната. Следователно налице е фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като за ищцата безспорно са настъпили вреди от ограничаване на едно от основните й права - правото й да напуска страната и свободно да се придвижва както в рамките на Европейския съюз, така и до други държави по света, и това ограничаване се дължи на незаконосъобразното действие на длъжностно лице от администрацията на ответника - публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас, обявено за такова и отменено по съответния ред от съда. От изложеното дотук следва изводът, че обжалваното решение е незаконосъобразно в частта му относно отговорността на ответника за имуществените вреди, причинени на ищцата от отменен по съответния законов ред административен акт, издаден от административен орган от администрацията на ответника, и като такова следва да се отмени, като се постанови ново по съществото на спора, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ и е основателен за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От установените по-горе обстоятелства се налага изводът, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата причинената й от незаконосъобразното действие на публичния изпълнител вреда - връщане на недължимо платената сума от 6029 лв., платена с преводно нареждане от 25.07.2007 г., заедно със законната годишна лихва, считано от датата на завеждане на иска. Съдът намира, че искът е неоснователен за претендираните 1854 лв. лихви за забава, тъй като няма данни тази сума да е поискана писмено от ответника. Искът е неоснователен за претендираните 10 000 лв. от пропуснати ползи от невъзможността на ищцата да пътува извън граница, тъй като тя не е доказала по безспорен начин, че ако беше пътувала, щеше да реализира по-големи доходи от адвокатската си дейност. От представения анекс към договор за правно обслужване от 01.03.2007 г. е видно от т. 6, че договореното възнаграждение от 20 000 лв. е представлявало възнаграждение както за положения личен труд по сделката, така и бонус за цялостната й работа по дружеството за периода от 1998 г. до продажбата на дружеството. По делото няма данни това дружество да е продадено, а освен това възнаграждението е предвидено за работа в период от почти 10 години. Решението следва да се отмени и в частта за претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Съдът е приел, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди от наложеното й ограничение да напуска страната. Този извод на съда е неправилен. По делото е установено по безспорен начин, че ищцата много често е пътувала извън страната и е имала много клиенти и бизнес партньори в чужбина. От разпита на свидетелката Милена Василева Илиева е било установено по безспорен начин, че след като е научила, че се ограничава пътуването й извън страната, ищцата е била притеснена, изпаднала е в особено състояние, което се отразило на общуването й с клиентите, тя се чувствала унизена, започнала да се крие, не искала да разговаря с приятели, тъй като се опасявала да не си помислят, че е извършила престъпление и затова са й ограничили правото да пътува в чужбина. От тези установени по безспорен начин обстоятелства следва да се направи изводът, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно действие на публичния изпълнител при ТД на НАП - гр. Бургас, които следва да се оценят по справедливост на 1000 лв., като искът до размер на 10 000 лв. следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 440 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,