Решение № 4339 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2013 г.

Решение № 4339 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Димитринка Димитрова, в качеството й на процесуален представител на "Прол Инсайд" ООД, чрез управителя Радост Желязкова Янкова, срещу решение № 446 от 26.02.2013 г. по адм. дело № 1375 по описа за 2012 г. на Административния съд - Бургас. С решението е била отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 02-00-1000714/20.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-350/15.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, при ЦУ на НАП (понастоящем с променено наименование - дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас) относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 12 676.00 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Стен 55-Стоян Тенев" и ЕТ "Булмакс-ДМ - Димитрина Маджарова". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас оспорва същата като неоснователна в подадено чрез процесуалния представител юрисконсулт Мария Йотова писмено становище. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е основателна. Настоящото касационно производство е второ по делото. С решение № 8727 от 18.06.2012 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. дело № 2724/2012 г. първоначалното решение по спора е отменено и делото е върнато на административния съд със задължителни указания при новото му разглеждане. Задължителните указания са били за съобразяване на новоприети доказателства, относими за случая, както и изискването за събиране на нови такива, в това число и съдебна експертиза, с оглед правилното решаване на спора. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 02-00-1000714/20.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-350/15.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас, при ЦУ на НАП. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит по доставки на строително-монтажни работи (СМР) за данъчни период м. 09.2009 г., м. 11.2009 г., м. 12.2009 г. и м. 02.2010 г. по фактури, издадени от ЕТ "Стен 55-Стоян Тенев", както и по фактури, издадени от ЕТ "Булмакс-ДМ - Д. Маджарова" за данъчен период м. 03.2010 г., общо в размер от 12 676.00 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата срещу обжалваната част от ревизионния акт, съдът е анализирал приложимите разпоредби относно възстановяване на данъчен кредит и хипотезите на ограничаване на това право, като е приел, че в случая данъкът е бил начислен неправомерно - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. До този извод съдът е стигнал, след като е приел, че по делото не са представени убедителни доказателства, удостоверяващи факта на реално извършени услуги именно от доставчиците ЕТ "Стен 55-Стоян Тенев", гр. Ямбол и ЕТ "Булмакс-ДМ - Димитрина Маджарова", с. Воденичаре, обл. Ямбол. По делото е безспорно обстоятелството, че в обекта са извършвани СМР като фактурираните, а спорът е концентриран около това дали същите са осъществени от издателите на фактурите. Според съда от страна на жалбоподателя не са представени всички изискани от органа по приходите документи, установяващи доставките. Представените от доставчиците договори за СМР с посочен обект, в който ще се реализират, съдържащи видовете извършвана работа, както и протоколи от 02.02.2010 г. и 20.03.2010 г. за установяване завършването и заплащането на натуралните видове СМР, са определени от съда като недостатъчни, за да се приеме, че доставките са реално осъществени. Същите съображения е развил съдът и относно представения в съдебното производство договор за услуга от 10.01.2010 г., сключен между жалбоподателя и Огнян Огнянов, за извършване на инвеститорски контрол на строителния обект, като според него този документ сам по себе си не доказва, че договорените услуги по издадените фактури са действително извършени именно от вписаните в тях доставчици ЕТ "Стен 55 - Стоян Тенев" и ЕТ "Булмакс-ДМ - Димитрина Маджарова". Обсъдил е също така и изготвените заключения по назначените съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и комбинирана съдебна счетоводно-техническа експертиза (СчТЕ), като е приел, че с тях не се установява влагането на материалите по покупните фактури именно на посочения в договорите обект. В мотивите си съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за транспортирането на строителните материали, вложени в обекта, за товаро-разтоварни дейности от страна на жалбоподателя или неговите доставчици - товарителници и други съпътстващи превозваната стока документи. По отношение на кадровата обезпеченост, съдът е споделил изводите на ревизиращите органи, че от представените трудови договори, не може да се приеме, че доставчиците разполагат с достатъчно на брой и квалифицирани работници за извършване на строително-монтажните работи. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Съдът при решаването на спора е игнорирал многобройните доказателства, сочещи към действително осъществени доставки на услуги - строително-монтажни работи от ЕТ "Стен 55 - Стоян Тенев" и ЕТ "Булмакс-ДМ - Димитрина Маджарова". Още в хода на ревизионното производство пред органа по приходите са били представени договори с двамата доставчици за извършване на СМР с приложени към тях количествено-стойностни сметки, съдържащи мярка, количество, единична и обща цена на извършваните услуги. Представени са били също така протоколи, съставени между възложител и изпълнител, за установяване на извършваните строително-монтажни работи, които не са били оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК. От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ при първото разглеждане на делото пред административния съд се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя според изискванията на ЗДДС и ЗСч, както и че е налице плащане по тях по банков път. Относно конкретното изпълнение на процесните СМР между страните не е формиран спор относно това, че те са осъществени в обекта "Център за красота Роял", гр. Варна на възложителя "Прол-Инсайд" ООД, а това, че същите са реализирани от издателите на фактурите. Основният аргумент за липсата на доставки в ревизионното производство е бил свързан с непредставянето на доказателства относно вложените от изпълнителите материали в строителния обект, както и тяхното натоварване и доставяне до строителния обект. Впоследствие, при първото разглеждане на делото пред ВАС, от касатора са били представени фактури, издадени от различни фирми, за продадени на жалбоподателя строителни материали, което отговаря на уговореното в двата договора, а именно строителните материали да бъдат осигурени от възложителя на СМР. Същите тези фактури са били осчетоводени по дебита на сметка 601 (разходи за материали), след което посочената сметка е приключена със сметка 209 8 (разходи строителство). В техническата част от комбинираната експертиза е установено, че материали от вида на тези, отразени във фактурите са били вложени в процесния обект. Това, че в обекта са извършени и други СМР, освен фактурираните, както и обстоятелството, че са вложени и други материали, не са аргумент, подкрепящ тезата за липса на реална доставка. Извършването на повече строителни работи в обекта с повече материали по никакъв начин не противоречи на твърдението на ревизираното дружество, че част от тях, отразена във процесните фактури са били осъществени от двамата доставчици. Изводът за наличие на извършени строителни работи от доставчиците се подкрепя от представения по делото договор за услуга от 01.10.2010 г., по силата на който е извършен строителен контрол от специалист и е съставен протокол за установяване на извършени строително-монтажни работи. Наличието на такъв договор се потвърждава и от съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че договорът за извършената услуга "инвеститорски контрол" е намерил отражение в счетоводството на "Прол-Инсайд" ООД като разход за външна услуга, като същият е разплатен в брой с РКО № 568/10.01.2010 г. По основния спорен момент, свързан с кадровата обезпеченост за осъществяване на доставките от посочените двама доставчици ЕТ "Стен 55 - Стоян Тенев" и ЕТ "Булмакс-ДМ - Димитрина Маджарова", изводите на административния съд също не се споделят от настоящата инстанция. На първо място по делото са били налице данни за назначени работници при двамата доставчици, за които е преценено от органа по приходите и съда, че не са достатъчни като брой, както и не притежават нужната квалификация за осъществяване на СМР. Не става ясно въз основа на какви обективни критерии е преценено какъв трудов ресурс е необходим за осъществяване на работата, за да се приеме, че наличните работници не са в състояние да я изпълнят. На следващо място, при наличие на твърдение от страна на органа по приходите за различен от доставчика субект на изпълнението, изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Задължението за такова познание не следва от броя на наетите от доставчика лица, източника на правоотношението на доставчика и наетите лица и декларирането на правоотношенията му с тях. В този смисъл е т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11, според което Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, каквито данни по делото липсват. Въз основа на всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, счита, че са налице предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени ЕТ "Стен 55 - Стоян Тенев" и ЕТ "Булмакс-ДМ - Димитрина Маджарова", поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което ревизионният акт в обжалваната част бъде отменен. Независимо от изхода на спора, съдът намира, че не следва да присъжда разноски в полза на касатора поради наличие на предпоставките за приложението на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, предвид представянето на доказателства от значение за решаването на спора едва при първото разглеждане на делото пред Върховния административен съд. Съгласно цитираната разпоредба в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. В тази връзка съдебното решение следва да бъде оставено в сила в частта, в която касаторът е осъден да заплати 703.00 лв., съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение