Решение № 6306 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2013 г.

Решение № 6306 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Стоян Николов Гоцев от гр. София против решение № 2971 от 07.05.2013 г., постановено по адм. д. № 9766 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град в отхвърлителната му част. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му, решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в пълен размер. Посочва, че съдът е следвало да определи дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съобразно ПМС № 67/14.04.2010 г. в редакцията му към ДВ, бр. 88/08.11.2011 г. Възразява и срещу това, че съдът е извършил прихващане на сумите, представляващи обезщетения по ЗДСл в брутен размер. Ответникът - Агенция "Митници" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е уважил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като е осъдил Агенция "Митници" да заплати обезщетение в размер на 4596.60 лв., сума, равняваща се на 10-месечна заплати за периода от 19.12.2009 г. до 19.10.2010 г., през което ищецът е бил без работа поради незаконно уволнение, като е извършил приспадане на обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Съдът е определил размера на обезщетението, като е взел в предвид следното: със заповед № 10140 от 16.12.2009 г., издадена от директора на Агенция "Митници", служебното правоотношение на ищеца е било прекратено, считано от 18.12.2009 г. Тази заповед е била отменена като незаконосъобразна с решение № 16958 от 21.12.2011 г., постановено от ВАС по адм. д. № 16114/2010 г. Със заповед № 386 от 13.01.2012 г. ищецът е бил възстановен при ответника на длъжност "старши инспектор", код по НКПД 24226047 в Митнически пункт "Отоманци", Митница Югозападна, считано от 30.12.2011 г. С тази заповед му е определено възнаграждение, както следва: основна месечна заплата - 470,00 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време от 21 г. в размер на 21%. От фишове с № 1104 от януари 2010 г. и с № 6104 от март 2010 г. се установява, че на ищеца е изплатено обезщетение съответно в размер на 568,70 лв. по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл и в размер на 1 137,40 лв. по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Съобразно чл. 5, ал. 5, вр. ал. 4 от ПМС № 67/14.04.2010 г. При определяне на основата за изчисление на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът е приложил нормите на чл. 5, ал. 5, вр. ал. 4 от ПМС № 67/14.04.2010 г., съобразно които индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители са до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност, като не могат да бъдат по-ниски от получаваните към момента на прекратяването на правоотношението. Съдът е обсъдил възражението на ищеца, като правилно е посочил, че не се предвижда, че индивидуалната месечна заплата следва да бъде определена задължително в размера на средната основна месечна заплата, а до този размер. Обосновани са изводите, че при определяне размера на основното възнаграждение на ищеца органът по назначаването се е съобразил с посоченото задължително правило, като определената му основна месечна заплата е под размера на средната /572,50 лв./ и е равна на получаваната към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователни са оплакванията за неправилност, досежно размера на сумите, с които се извършва на прихващането на обезщетенията по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с тези по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Неоснователността произтича от обстоятелството, че на служителя на посочените две основания - чл. 104, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 от ЗДСл се определя обезщетение, а не заплата, поради което се извършва прихващане на обезщетение, а не на заплата. Размерът на тези обезщетения, съгласно закона се приравнява на размера на основната заплата. След като изрично законодателно не е предвидено като основа за обезщетенията да се вземе получаната нетна сума от заплатата, след приспадане на данъци и осигуровки, то обезщетението ще бъде изчислено като сбор от елементите, формиращи основната заплата на служителя. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, съдът