Решение № 11210 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2020 г.

Решение № 11210 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 7572/04.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6299/2019 по описа на Административен съд – София-град и по една частна жалба от "Електроразпределение Север"АД против определение № 1065/07.02.2020 г., постановено по същото дело. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявените от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП - 247 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 2485/2015 г. по описа на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева; присъжда сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД № 120/2016 г. по описа на Административен съд - Русе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева. С оспорваното решение също така КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 165 лв. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на решението в частта за разноските. Касационната жалба на "Електроразпределение Север"АД е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Иска се отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на исковете в пълен размер. Претендират се и разноски в пълен размер. В частната жалба на дружеството се твърди неправилност на обжалваното определение, иска се отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. Касационната жалба на КЕВР е срущу осъдителната част на съдебното решение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба на КЕВР- "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение в осъдителната му част. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, които претендира по делото. КЕВР оспорва частната жалба на "Електроразпределение Север"АД по съображения в отговор на частна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и на двете касационни жалби, но за неоснователност на касационната жалба на "Електроразпределение Север"АД и за основателност на касационната жалба на КЕВР. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По основателността им приема следното: С обжалваното решение Административният съд – София-град частично е уважил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от председателя на КЕВР, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството по обжалването му пред Районен съд – Русе и за процесуалното му представителство пред Административен съд - Русе, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на отмяна на наказателното постановление до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна, първоинстанционният съд е установил, че председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление срещу дружеството ищец, с което му е била наложена имуществена санкция. НП е отменено с влязло в сила съдебно решение, като при обжалването му са се развили производства пред РС, а след това и пред АС. Установено е, че дружеството е било представлявано в тези производства от адвокат от адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", във връзка с което е заплатило адвокатски възнаграждения в размер на по 1356, 00 лв. за всяка от инстанциите. Установено е плащане на договорените възнаграждения. Въз основа на установеното от фактическа страна, административният съд е преценил исковете като доказани по своето основание. Съображенията на съда са за наличие в конкретния случай на всички кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 1 ЗОДОВ. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд е преценил като неоснователен довода на ищеца, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е посочил съдебна практика на ВАС според която съдът трябва да направи преценка за съответствието между платеното възнаграждение и обема и сложността на свършената по делата работа, за да може размерът на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата да е справедлив. Съдът се е позовал и на решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16. При определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, наличието на служебно начало в производствата по обжалването на НП, поради което е заключил, че явяването на защитник, най-вече в касационната инстанция, било формално. При съобразяването на посочените критерии, административният съд е приел, че размерът на справедливото обезщетение в конкретния случай е по 500 лева за инстанция. Съдът е преценил като основателно искането за присъждане на законна лихва върху размера на сумите за обезщетение, считано от датата на отмяна на НП. Посочил е, че и разноските за исковото производство следва да се присъдят пропорционално на уважената част от исковите претенции. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо, но в отхвърлителната му част е неправилно, тъй като не съответства на материалния закон. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин на наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца. От събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от адвокат пред въззивната и касационна инстанции. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. От друга страна нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред. В Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона (към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП) не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – ответник в касационното производство, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като действие, утежняващо интересите на засегнатото лице. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционият съд е приел, че преценката е на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти. Основателно е посочено също така, че правото на адвокатска защита е безусловно. Не подлежи на съдебен контрол изборът на едно лице по какъв начин да организира защитата си пред съда. По тези съображения, касационната жалба на КЕВР се преценява като неоснователна. Съдът неправилно е приел за основателно искането на ответника за редуциране на размера на претендираното обезщетение. Настоящият съдебен състав е наясно, че по този въпрос има противоречива съдебна практика на ВАС, но категоричното становище на състава е, че при възражение за прекомерност, съдът не може да присъжда по-нисък размер от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вкл. и в случаите, в които заплатеното адвокатско възнаграждение се претендира като обезщетяване на вреда. В конкретния случай уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции са в минималния предвиден размер по Наредбата (чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея в приложимата редакция), с начислен ДДС върху него. Следователно, размерът на направените разходи от ищеца във връзка с процесуалното му представителство по делото, образувано по жалбата му срещу НП, е разумен, поради което справедливият размер на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца, е необходимо да покрие тези разходи. По тези съображения, следва да се уважи касационната жалба на "Електроразпределение Север"АД. Решението на административния съд в отхвърлителната му част следва да се отмени, а вместо това на ищеца се присъди разликата до пълния претендиран размер на исковите претенции, ведно със законната лихва върху тази разлика от момента, от който се претендира. По разноските, направени от ищеца пред първоинстанционния съд. Ищецът недопустимо е разделил претендираното обезщетение в два отделни иска, във връзка с които производствата, образувани по тях, впоследствие правилно са съединени в едно. Осъщественото процесуално представителство е само по едно общо исково производство. По тези съображения и с оглед изхода на касационната му жалба, с настоящото решение на ищеца в първоинстанционното производство следва да се присъди като разноски, направени пред административния съд и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 396 лева. Неоснователно е оплакването, че присъдените разноските на това основание следва да са в размера, в който са направени, а именно 792 лева. Както се посочи и по-горе, в резултат на съединяване на двете дела, ищецът е бил процесуално представляван в един общ процес, а не в два отделни. В този смисъл касационната инстанция преценява обжалванато определение на АССГ като правилно. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на ищеца следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 396 лв., в която сума е включен и начисленият ДДС върху размера на адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Румяна Лилова: Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като считам, че поради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 677, 00 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство (разликата между претендираната сума от 792, 00 лв. и присъдената такава за адвокатско възнаграждение - 115, 00 лв.), а не както приема мнозинството от съдебния състав в размер на още 281, 00 лв. В случая са предявени, разгледани и уважени два иска за обезщетение с цена от по 1356, 00 лв., а не както приема мнозинството – един иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Фактът на разглеждането им в едно съдебно производство (след присъединяване на адм. д. № 6298/2019 г. към адм. д. № 6299/2019 г.) не променя това, както и не води до извод за недължимост на адвокатско възнаграждение при уважаване на исковете от загубилата делото страна и по втория от тях. Предявени са два иска за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, като предпоставките за уважаването на всеки от тях подлежат на отделна преценка въз основа на приетите по делото доказателства. В казуса относно настъпилите вреди това са приобщените два договора за правна защита и съдействие, фактури и доказателства за плащане по банков път на дължимите по тях суми. Доколкото претендираното в производството по обезщетение адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове практически се явява договорено на минимума (с пренебрежимо превишение), следва да се приеме, че то е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което и предвид изхода на спора, КЕВР следва да бъде осъдена да го заплати на дружеството в пълен размер съобразно представените доказателства. В тази насока, основателно, според мен, "Електроразпределение Север" АД се позовава и на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на спора в касационното производство намирам, че на "Електроразпределение Север" АД се следват и разноски за това производство в претендирания размер за адвокатско възнаграждение, поради което КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 792, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им, а не както приема мнозинството от състава - в размер само на 396, 00 лв. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Тъй като, при съобразяване на горното, намирам, че и частната жалба на "Електроразпределение Север" АД е основателна, на дружеството се следват и разноски в размер на 240, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за производството в частта по частната жалба и за държавна такса в размер на 15, 00 лв. съобразно представените доказателства и направеното искане. По така изложените съображения, подписвам решението с особено мнение. Мотивирал особеното мнение: Съдия: /Румяна Лилова/