Решение № 551 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2012 г.

Решение № 551 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Боян Денев Терзиев против решение № 5575/7.12.2011 г., постановено по адм. дело № 625/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано. Развива подробни съображения за нарушение на разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5, чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за липса на доказателства, установяващи извършените нарушения, прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски. Ответникът изпълнителният директор на Агенцията по вписванията изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноските за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед № ЧР-01-04/4.01.2011 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 - 4, чл. 90, ал. 1, чл. 93 и чл. 94 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение, като е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2000 лв. За да постанови този резултат, съдебният състав прави извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в сроковете по чл. 94 от ЗДСл и при правилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Фактическата обстановка е обоснована след задълбочено и детайлно обсъждане на представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса по искания на страните писмени и гласни доказателства. Правните изводи на съда са законосъобразни, поради което се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Правилно е заключението на административния съд за издаването на оспорената пред него заповед от компетентен дисциплинарно-наказващ орган съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 6, ал. 2, т. 16 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията и в предписаната от закона писмена форма. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на задължителни реквизити в оспорената заповед, опорочаващи формата на акта. Съгласно изричната разпоредба на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително съдържа описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и служебните задължения, които са били нарушени. Изискването за тези реквизити е императивно и е от съществено значение за съдържанието на акта, тъй като те пряко са свързани с ефективната защита на правата на адресата на заповедта, а от друга страна дават възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност, като прецени основателността и тежестта на дисциплинарното нарушение, както и съразмерността на наложеното наказание. В разглеждания случай фактическите обстоятелства, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание на директора на дирекция "Длъжностни лица по регистрация" в Агенцията по вписванията са изведени от дисциплинарно-наказващия орган след проверки на Инспектората на Министерство на правосъдието, за периоди 1.05.2010 г. - 23.09.2010 г. и 1.10. - 26.10.2010 г., както и справка от деловодната система на агенцията за необработените от жалбоподателя документи за периода 1.01. - 5.11.2010 г. Установените констатации за сериозни нарушения в работата на длъжностните лица по регистрация, свързани с увеличаване на времето за произнасяне по постъпилите в търговския регистър заявления за вписване, заличаване и обявяване и по актове на съда, на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител, в нарушение на чл. 14 от Закона за търговския регистър (ЗТР) и § 4, ал. 11 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, са обективирани в докладни записки на проверяващия и ръководителя на Инспектората вх. № 04-01-210 от 25.10.2010 г. и вх. № 04-01-210 от 5.11.2010 г. На база на тези констатации и след проведено дисциплинарно производство изпълнителният директор на Агенцията по вписванията приема, че жалбоподателят в качеството си на директор на дирекция "Длъжностни лица по регистрация" за посочените периоди в нарушение на т. 1, 2, 3, 5, 7 и 9 от раздел V и т. 2 от раздел VII от длъжностната характеристика и раздел VIII от Инструкцията за документооборота, не организира и не контролира дейността на длъжностните лица по регистрация и допуска забавяния на произнасянията им по постъпилите заявления и актове по чл. 14 от ЗТР в нарушение на законоустановените срокове по чл. 19, ал. 2 и ал. 3 във вр. с § 4, ал. 11 от ПЗР на ЗТР, както и не изпълнява възложени от изпълнителния директор задачи, изразяващи се в непроизнасянето по 573 бр. разпределени преписки. При тези данни обосновано и в съответствие с материалния закон е прието от административния съд, че заповедта съдържа реквизитите по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл за конкретизиране на извършените нарушения по време, място и обстоятелства, както и за вида на извършените нарушения на служебните задължения и доказателствата, които ги подкрепят. Двете групи нарушения, описани в оспорената заповед и разгледани от административния съд, изразени чрез бездействието на директора на дирекция "Длъжностни лица по регистрация" в Агенцията по вписванията са в рамките на периодите 1.05.2010 г. - 23.09.2010 г., 1.10. - 26.10.2010 г. за първата група нарушения и на периода 1.01. - 5.11.2010 г., за втората група нарушения, поради което настоящата инстанция намира за спазена и разпоредбата на чл. 94 от ЗДСл, регламентираща сроковете за налагане на наказанията в зависимост от момента на извършването на нарушенията на служебните задължения. Правилно съставът на Административен съд София-град приема, че двумесечният срок по чл. 94 от ЗДСл е спазен, дори ако за дата на откриване на нарушенията се приеме 25.10.2010 г., когато в Агенцията по вписванията е входиран първият от двата доклада, послужили като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, при отчитане на обстоятелството, че за времето на ползване на отпуск поради временна неработоспособност (1.11. - 14.11.2010 г.) този срок не тече съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДСл. Оспорената заповед е издадена и в рамките на едногодишния срок от извършване на двете групи нарушения, доколкото деянията се изразяват в бездействие, продължаващо и към датата на откриване на дисциплинарното производство. Аргументирано е заключението на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед. При постановяването й са изпълнени изискванията по чл. 93 - 96 от ЗДСл. Видно от представените доказателства е проведено дисциплинарно производство, образувано със заповед № 92-00-50/19.11.2010 г. на председателя на дисциплинарния съвет в изпълнение на заповед № РД-01-552/19.11.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Дисциплинарният съвет заседава в състав съгласно заповед № РД-01-476/18.10.2010 г. и заповед № РД-01-554/19.11.2010 г. с участието на резервен чл. поради образуваното дисциплинарно производство срещу неговия редовен чл. - Боян Терзиев (чл. 95, ал. 4 от ЗДСл). Спазена е процедурата пред дисциплинарния съвет, регламентирана в чл. 96 от ЗДСл. В протокола от проведеното заседание № 92-00-50/29.11.2010 г. е отразено изслушването на жалбоподателя. След като са обсъдени събраните в производството писмени доказателства, членовете на дисциплинарния съвет приемат становище, че служителят допуска нарушения на служебните задължения по чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 4 от ЗДСл, поради което са налице основания за търсене на дисциплинарна отговорност. Оспорената заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл: жалбоподателят е изслушан (протокол рег. № 92-00-50/23.12.2010 г.) и депозира писмени обяснения (рег. № 92-00-50/6.12.2010 г.) пред дисциплинарно-наказващия орган. При тези данни обосновано съдът приема, че в случая предвидената в чл. 93 и сл. от ЗДСл процедура е изпълнена. Констатациите и изводите на дисциплинарно-наказващия орган не са опровергани от жалбоподателя в хода на процеса. Като директор на дирекция "Длъжностни лица по регистрация" според длъжностната характеристика, представена по делото, държавният служител организира, координира и контролира дейностите в дирекцията, разпределението на работата, качественото и в срок изпълнение на поставените задачи; отговаря за спазване на трудовата дисциплина и вътрешния ред, оценката на трудовото изпълнение и дисциплинарния контрол в дирекцията; организира административния контрол по воденето и съхраняването на търговския регистър; разработва правила и указания за работата на длъжностните лица по регистрация; следи за правилното прилагане на нормативната уредба, свързана с регистрацията на субектите в търговския регистър и специалните закони, отнасящи се до подлежащите на вписване обстоятелства и обявяване актове; изпълнява и други задачи, възложени му от главния секретар, заместник изпълнителния директор и изпълнителния директор на агенцията. Дисциплинарната отговорност е лична и се налага за извършени от служителя нарушения. В конкретния случай те са установени безспорно. Като ръководител на дирекцията, Терзиев носи пряка отговорност за организацията и следва непосредствено да контролира изпълнението на служебните задължения на длъжностните лица по регистрация. Бездействието и пренебрегването на организационната отговорност по силата на мястото, което заема жалбоподателят в структурата на агенцията, водят до нарушения на служебните задължения така, както са описани в оспорената заповед и обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Обоснована е констатацията на съда за доказаност на първата група нарушения, описани в оспорената заповед. Изложените в административния акт факти се подкрепят от докладите, съставени от Инспектората на Министерство на правосъдието като орган с функции за пълно и точно изясняване на проверяваните случаи и предлагане на мерки за тяхното разрешаване с цел предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията, независима и обективна оценка на дейността на администрацията, подобряване работата й съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за администрацията. Докладът с вх. № вх. № 04-01-210 от 25.10.2010 г. отразява спад в броя на вписванията, извършени от длъжностните лица по регистрация (с 24,58 % по-малко за периода 05. - 09.2010 г. спрямо същия период на 2009 г.). Съдът извършва детайлен анализ на данните, съдържащи се в приложенията към доклада и изложените от жалбоподателя възражения, като прави обоснован извод, че намалената ефективност и качество в работата на подчинените на жалбоподателя длъжностни лица по регистрацията е следвало да бъде проследена и оценена от него, като израз на неговите организационни и контролни функции. Правилно съдът приема, че непредприемането на достатъчни и адекватни мерки в тази насока, въпреки предложените от Терзиев такива за преодоляване забавата при обработване на заявленията, обосновано е квалифицирано от административни орган като нарушение на задължението за административен контрол съгласно изискванията на т. 3 и т. 5 от длъжностната характеристика. Безспорно е установено по делото забавяне в произнасянията на служителите за проверените периоди (от 13 до 30 дни) в разрез с регламентираните в чл. 19, ал. 2 и ал. 3 във вр. с § 4, ал. 11 от ПЗР на ЗТР срокове, като неосъщественият контрол от страна на жалбоподателя съставлява нарушение на раздел V, т. 7 от длъжностната му характеристика. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за това, че е установена и втората група нарушения, изразяващи се в неприключване на 573 бр. преписки за периода 1.01. - 5.11.2010 г. Твърдението, че справката, удостоверяваща входящия номер на всяка от преписките, разпределянето й на жалбоподателя, срока за изпълнение и липсата на вписване в деловодната система за приключването й, няма дата и номер на издаване, е неоснователно. Същата отразява данните по разпределените на Терзиев преписки към 5.11.2010 г. от деловодната програма на Агенцията по вписванията, подписана е от изготвилото я лице Стела Цветанова, съставлява част от административната преписка и е посочена като фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Цитираната справка не е оспорена по предвидения в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК ред, поради което правилно е обсъдена от съдебния състав като годно писмено доказателство наред с останалите, представени от страните доказателства. По делото няма данни жалбоподателят да е отбелязвал в деловодната система своите резолюции за разпределение върху възложените му от изпълнителния директор преписки (чл. 21 от Инструкция за документооборота в Агенцията по вписванията). Направеното в касационната жалба възражение за липса на доказателства, установяващи извършването на описаните в оспорената заповед нарушения, не се споделя от настоящата инстанция. В тежест на жалбоподателя е да установи положителните факти, които твърди за осъществени в хипотезата на констатирани бездействия в дейността му, което не е сторено от Терзиев в хода на процеса. Признанието от негова страна по време на изслушването му от дисциплинарния съвет за непроизнасяне по 200 бр. административни преписки е достатъчно да обоснове нарушение по раздел V, т. 9 от длъжностната характеристика, съставляващо неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Непредставянето на всички преписки, предмет на справката, в оригинал не може да обоснове извод за липса на извършени от жалбоподателя нарушения. Касационната жалба е неоснователна и относно възражението за неправилно присъждане на направените по делото разноски в размер на 2 000 лв. Обосновано предвид представените доказателства съдът приема, че адвокатското възнаграждение следва да се присъди в пълен размер съгласно представения договор за правна защита и съдействие, тъй като видно от същия договореното възнаграждение е заплатено изцяло. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното възнаграждение, но това става само по искане на насрещната страна. Приключването на устните състезания е крайният момент, до който могат да се правят искания за разноските. В първоинстанционното производство не е направено възражение от жалбоподателя за прекомерност на полученото от адвоката на ответника възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което настоящият състав намира, че не са налице основания за неговото редуциране по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави за първи път искане за намаляване на присъдените разноски с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК след постановяване на обжалваното решение. Ето защо възражението за касатора за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е направено несвоевременно едва с касационната жалба, поради което е неоснователно. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Киров и изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, страните уговарят заплащане на възнаграждение в размер на 2 000 лв. за касационната инстанция, платимо по банков път по посочена в него банкова сметка. По делото не са представени доказателства за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, поради което направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждането му, е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение