Решение № 45 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5029/2017 г.
ВКСII гражданско отделение29.05.2018 г.докладчик т Емануела Балевска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. К. М. от [населено място] за отмяна на влялзло в сила Решение Nо 132 от 18.06.2015 г. по гр. д. Nо 381/2013 г. на РС-Самоков, потвърдено с въззивно Решение Nо 169 от 28.03.2016 г. по гр. възз. д. Nо 704/2015 г. на Софийския окръжен съд, с което заявените от Б. К. М. срещу М. Н. Н., С. В. Б. и Н. К. Н. обективно и субективно съединени искове за собственост на основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, са отхвърлени, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотиви
Решение № 45 от 29.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5029/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Б. К. М. от [населено място] е поискал отмяна на влязло в сила Решение Nо 132 от 18.06.2015 г. по гр. д. Nо 381/2013 г. на РС-Самоков, потвърдено с въззивно Решение Nо 169 от 28.03.2016 г. по гр. възз. д. Nо 704/2015 г. на Софийския окръжен съд с довод, че след влизане в сила на посоченото решение е узнал за влязлата в сила Присъда No 8 по НОХД No 24/2017 г. на Самоковския РС, с която подсъдимата М. Н. Н. е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК като съзнателно е използвала неистински частен документ - молба декларация пред Нотариус С. Х. при издаването на НА 2/2013 г. Като счита, че именно този документ е обусловил и изводите на съда по решението, чиято отмяна се иска, молителят поддържа искането си за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С постъпило по делото писмено становище от ответната страна по молбата за отмяна - М. Н. се поддържат доводи, че инкриминираното деяние с посочената присъда не касае законосъобразността на съдебното решение, чиято отмяна се иска поради което искането следва да бъде оставено без уважение. По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира: С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е уредил като отменително основание хипотези за случаите "когато по надлежен съдебен ред се установи неистинността на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпна дейност на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решението по делото". Визираните фактически състави касаят хипотези на формирана решаваща воля на съда по съществото на спора въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно действие на участниците в гражданския процес, а именно при неистинност на свидетелските показания; неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител или чл. от състав на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред- т. е. по силата на влязла в сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК. За да постанови решението, чиято отмяна се иска, и приеме за неоснователни, заявените от Б. К. М. срещу М. Н. Н., С. В. Б. и Н. К. Н. обективно и субективно съединени искове за собственост на основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС както и искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на НА Nо 2/2013 г., решаващият съд е приел, че Б. К. М. няма права на собственост по отношение на процесния недвижим имот, защото от негова страна е налице валиден отказ от наследство след смъртта на майката Е. А. М., поч. 04.06.1986 г., и липса на вещни права по отношение на процесния недвижим имот в патримониума на бащата - К. Н. М. към момента на неговата смърт. След като не е установил Б. М. да е титуляр на вещни права по отношение на процесния имот, решаващият съд няма произнасяне по акцесорно заявеното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на НА Nо 2/2013 г. Влязлата в сила присъда, с която подсъдимата М. Н. Н. е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 НК като съзнателно е използвала неистински частен документ - молба декларация пред Нотариус С. Х. при издаването на НА 2/2013 г., има отношение само по иска, по който съдът не се е произнесъл и не е формирал воля, нито е постановил решение, която да бъде годен предмет на производството по отмяна. Ето защо молбата за отмяна не може да бъде уважена на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК защото установеното по надлежен ред престъпно обстоятелство не касае изводите на съда, върху които е основано решението по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия