Решение № 11989 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 688/2020 г.
ВАСVI отделение28.09.2020 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 425 от 29.10.2019 г. на Административен съд гр. Велико Търново по адм. дело № 526/2019 г. ОСЪЖДА Е. ДРУМЕВ от [населено място], [община] [ЕГН] да заплати в полза на дирекция Бюро по труда Свищов разноски в размер на 100/сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11989 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 688/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Друмев с адрес [населено място], [община] чрез процесуален представител адвокат Ж. Димова против решение № 425 от 29.10.2019 г. на Административен съд гр. Велико Търново по адм. дело № 526/2019 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение от 14.06.2019 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" гр. Свищов, потвърдено с решение от 19.07.2019 г. на директора на дирекция Регионална служба по заетостта гр. Ловеч. Поддържа се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. ОТВЕТНИКЪТ, директорът на дирекция "Бюро по труда Свищов" взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на дирекция Бюро по труда Свищов. С него се прекратява регистрацията на Е. Друмев от 12.06.2019 г. поради констатирани фактически обстоятелства и на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ с мотиви, че не е изпълнил препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие. Възражението е за незаконосъобразност на това решение с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че Е. Друмев е подал заявление за регистрация като безработен в дирекция "Бюро по труда Свищов" с вх. № от 27.08.2018 г. В деня на подаване на заявлението му са разяснени правата и задълженията и последиците от неспазването им, включително и прекратяване на регистрацията. В деня на кандидатстване са изготвени Регистрационна карта и План за действие на безработно, търсещо работа лице. В картата се съдържа информация, че регистрираните безработни се задължават да изпълняват препоръките на трудовия посредник, действията и сроковете за изпълнение на съответната препоръка, като в случай на неизпълнение регистрацията се прекратява и може да бъде възстановена при представяне в 7 дневен срок на доказателства за уважителни причини. При посочена дата за явяване на Друмев в дирекцията на 12.06.2019 г. е отбелязано в регистрационната карта, че същият не се явил в дирекцията на срещата с трудовия посредник. Поради това и на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ е издадено оспореното решение за прекратяване на регистрацията на Друмев като безработно лице. При липса на доказателства за уважителни причини за неявяването на срещата съдът е възприел мотивите на административния орган и отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗН3 посочва, че лицата, които са регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и действията и сроковете в плана за действие. Съгласно чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ регистрацията на безработните лица се прекратява в случаите, когато не изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана за действие. В административната преписка и пред съда не се поддържа, че са налице уважителни причини за неявяването на срещата с трудовия посредник и не се представят доказателства за такива причини, поради което изводът за наличие на хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ЗНЗ е обоснован на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. Поддържаното в касационната жалба нарушение на административно производствените правила, което не било констатирано от съда не се установява. Представените доказателства с преписката установяват еднозначно действията на административния орган по указване на правата и задълженията на регистрираното като безработно лице, както и последиците от неспазването на указанията на трудовия посредник. Поради това не е било необходимо ново указание и уведомяване, че се започва производство по прекратяване на регистрацията в което да се указват допълнителни процесуални права в защита на интереса на Друмев. Предвид изложеното съдът правилно е приел спазване на административнопроизводствените правила и съответствие с материалния закон, както и отсъствие на основания по чл. 146 АПК за отмяна на обжалваното решение и отхвърлил жалбата като неоснователна. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за касационната инстанция, съставляващо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение