Решение № 1509 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2016 г.

Решение № 1509 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12713/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Л. Г. Г., следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, срещу решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 5.1 от протокол № 16 от заседанието на тази колегия, проведено на 12.10.2016 г., с което, е потвърдено наложеното й със заповед № 558/13.07.2016 г. на и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт "забележка" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, състоящо се в нарушение на изискванията на чл. 4.4 и чл. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). По съображения за незаконосъобразност, относими към отменителните основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона), жалбоподателката моли обжалваното решение и заповедта, която то е потвърдило, да бъдат отменени, като възвежда и претенция за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Аргументи в подкрепа на исканията се излагат и от повереника й адв. Тренев в съдебно заседание и в писмена защита. Ответникът - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Лишева оспорва жалбата като неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Заинтересованата страна - административният ръководител на Специализираната прокуратура, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, съдът съобрази следното: Л. Г. Г. работи като следовател в Следствения отдел (СО) на Специализираната прокуратура (СП) от 2.12.2013 г., като до момента същата не е поощрявана и наказвана. С. Г. е била отстранена от разследването по досъдебно производство № 42/2014 г. по описа на СО при СП, пр. пр. № 272/2014 г. по описа на СП с постановление на наблюдаващия прокурор К. Т. от 26.11.2015 г., което е потвърдено с постановление на АСП от 2.12.2015 г. Аргументите за отстраняването в прокурорския акт са, че разследващата не е изпълнила дадените писмени указания на наблюдаващия прокурор в посочения от него срок. На 9.12.2015 г. и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура е сигнализирал Комисията за професионална етика при същата прокуратура за проверка на конкретно поведение на следовател Гюрова за нарушаване на Кодекса на етично поведение на българските магистрати. Сезираната комисия на основание т. 10, ал. 1 от Правилата за формирането, организацията и дейността на комисиите по професионална етика е изпратила преписката по компетентност на Комисията по професионална етика на Апелативна специализирана прокуратура. Тази комисия е извършила проверка по материалите, изпратени с писма изх. № адм. 630/15.01.2016 г. и изх. № адм. 630/19.01.2016 г. на председателя на Комисията по професионална етика на Специализираната прокуратура, както и по тези, събрани на основание т. 12 и т. 17 от Правилата. Крайният извод на втората комисия е, че е налице нарушение на нормите за етично поведение на българските магистрати от страна на следовател Гюрова, а именно на чл. 4.4 от КЕПБМ - "Колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. ", и чл. 5.8 - "Магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми. ". При тези данни със заповед № 136/22.02.2016 г. на и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура е образувано дисциплинарно производство за проверка на евентуалното извършване на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт спрямо следователя Л. Г. Г.. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство съобразно чл. 313, ал. 1 от ЗСВ са изискани писмени обяснения от следовател Л. Г. в седмодневен срок от получаването й, като такива дисциплинарно привлеченото лице е подало в срока, в които е оспорило извършването на вмененото му нарушение и е направило доказателствени искания. С разпореждане от 11.03.2016 г. и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура е приел като неразделна част от дисциплинарното производство писмените материали, депозирани от следовател Гюрова по дисциплинарната преписка, оставил без разглеждане съдържащите се в същите материали обяснения, писмени бележки и възражения, и оставил без уважение изразените в 13 пункта искания за събиране на допълнителни доказателства, сред които и това за разпит на свидетел за конкретно посочени обстоятелства. Със заповед № 558/13.07.2015, издадена от и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура, на следовател Л. Г. Г. на основание чл. 140, чл. 310-327 от Закона за съдебната власт е наложено процесното дисциплинарно наказание "забележка". В мотивите на наказващата заповед е посочено, че въпреки влезлият в сила прокурорски акт, след отстраняването й от разследването по досъдебното производство следовател Гюрова е поддържала връзка със свидетелката по делото Р. К. Х.. Тя е консултирала същата, коментирала е отстраняването си, изказала е съмнение за взет подкуп от прокурор и е съдействала на Христова да изготви жалба в този смисъл до Главния прокурор на Р. Б., да бъде посрещната пред Съдебната палата от човек от ВКП, да бъде въведена в сградата и да подаде жалбата. Впоследствие е провела разговор със свидетелката, в който я е запитала дали е доволна от това, което е направила за нея. Според органа, наложил дисциплинарното наказание, приетото за установено по-горе се подкрепяло от дадените в досъдебното производство свидетелски показания на Р. Х. и Д. С., копия от чиито разпити са приобщени в дисциплинарната преписка, към която са приложени и копия от описаните постановления на СП и АСП и жалбата на свидетелката Р. Х., подадена до канцеларията на Главния прокурор. На основание чл. 314, ал. 2 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция) препис от цитираната заповед ведно с материалите по преписката са изпратени на ВСС. С решение по протокол № 13/4.10.2016 г. Комисията "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет е внесла мотивирано предложение до посочената колегия на ВСС да потвърди наложеното с обсъжданата заповед дисциплинарно наказание "забележка". На заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 12.10.2016 г., наложеното дисциплинарно наказание е потвърдено. Видно от приложеното извлечение от пълния стенографски протокол № 16 от тази дата, няма данни за проведени разисквания по случая, както и за мнозинството, с което ПК на ВСС е приела този резултат, и по какъв начин е проведено гласуването - тайно или явно. При така установените фактически обстоятелства от правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения: За разлика от повечето състави на дисциплинарни нарушения по ЗСВ, които имат за предмет конкретни фрагменти от служебната деятелност на съдии, прокурори и следователи, дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция) - "нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати", визира едно твърде специфично качествено измерение на професионалното битие на магистратите. Предметните рамки на това нарушение, чиято регламентация се съдържа в посочената норма, включват поведенческите стандарти, утвърдени с КЕПБМ. Въпреки присъствието обаче на емблематичното съществително "кодекс" в рамките на това номинативно заглавно словосъчетание, визираната квазиномологична конструкция не е правно-нормативен акт в тесния смисъл на Закона за нормативните актове, а по-скоро унифициран еталон за съсловна етика. Цитираната норма от ЗСВ генерира принципно различна легална хипотеза, придавайки дисциплинарна релевантност на иначе пожелателно звучащите повели на КЕПБМ. Така официализираният посредством този вътрешноведомствен акт модел на допустимо и желано поведение на съдиите, прокурорите и следователите се трансформира в нормативно установена рамка, чието евентуално "прекрачване" създава фактически и правни предпоставки за реализация на дисциплинарна отговорност по отношение на съответния магистрат. Независимо от дисциплинарната си релевантност, КЕПБМ съхранява качествените характеристики на относително абстрактна поведенческа парадигма, доминирана от изрично посочени поведенчески принципи като независимост, безпристрастност, справедливост и прозрачност, вежливост и толерантност, почтеност и благоприличие, компетентност и квалифицираност, конфиденциалност. В рамките на раздел втори от КЕПБМ са уредени диференцирани поведенчески стандарти, наречени "правила за етично поведение, произтичащи от основните принципи", но тяхната степен на конкретност е далеч от обичайната представа за подробен регламент с детайлно формулирани предписания спрямо съответните адресати. Касае се за правила с рамков характер, чиито конкретни фактически проекции се характеризират с голямо разнообразие. Независимо от лимитираните пространствени и темпорални параметри на конкретната ситуация, всяка проява (публична или не) на съдия, прокурор или следовател, обективно накърняваща очертаните посредством горните принципи модели на етично поведение, би могла да се преценява като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция). Тази качествена неопределеност на коментираното дисциплинарно нарушение предполага внимателна преценка на съставомерността на всяко претендирано отклонение от гореспоменатите поведенчески стандарти и нерядко създава предпоставки за колизия с повелителни разпоредби на закона. В случая обаче осъществяването на визираното нарушение на посочените норми от КЕПБМ от страна на следовател Гюрова не е доказано по предвидения от закона начин, което опорочава извода на административния ръководител, възприет от кадровия орган, за виновно поведение на привлечения следовател. В хода на дисциплинарното производство практически е осуетено осъществяването от дисциплинарно привлеченото лице на гарантираното му от закона право на защита, което само по себе си представлява съществено по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. При наличие на спор по фактите относно консумирането от следовател Гюрова на вмененото й деяние, недопустимо са отхвърлени от дисциплинарнонаказващия орган повечето й доказателствени искания, в това число и за събиране на относими гласни доказателства. Убедителните и безпротиворечиви показания на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели П. Н. К. и П. К. Я., които са в съзвучие с аргументираната от жалбоподателката защитна теза и изложеното от нея в съдебно заседание поставят под сериозно съмнение достоверността на изложеното от Р. К. Х. и Д. С. С., разпитани в качеството им на свидетели по ДП-42/2014 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 372/2014 г. по описа на СП, протоколите от чийто разпит са приобщени към административната преписка. Вън от това, както личи от саморъчно направените ръкописни отбелязвания от следовател Гюрова на връчените й копия от заповеди, на нея в хода на дисциплинарното производство не са й били предоставени материалите по случая, което на свой ред е рефлектирало негативно върху реализирането на правото й на защита. Не на последно място, в процесното заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, наложеното на магистрата дисциплинарно наказание е било потвърдено без никакви разисквания и без данни с какво мнозинство е гласувано потвърждаването му, което също представлява особено съществено процедурно нарушение, защото, ако и обсъжданото решение на ПК на ВСС да е взето от компетентния колективен орган, то не е ясно дали това е станало със законово определеното мнозинство. Изложеното по-горе обосновава незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, въпреки, че то е най-лекото, предвидено в чл. 308, ал. 1 от Закона за съдебната власт. При установеното наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствени правила) процесното решение на ПК на ВСС ведно с потвърдената с него наказваща заповед на административния ръководител трябва да се отменят. Основателността на главното искане на жалбоподателката детерминира уважаването и на акцесорната му жалбоподателова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, които, видно от представените по делото доказателства в тази насока, са в общ размер от 490 лв. (10 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение), и съобразно изхода на спора следва да бъдат възложени в тежест на кадровия орган на съдебната власт. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,