Решение № 3775 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2012 г.
ВАСI отделение19.03.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 963/06.06.2012 г. по адм. д. № 1333/2011 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № 201001689/14.02.2011 г. на ТД на НАП-Бургас. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 3775 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас моли да бъде отменено решение № 963/06.06.2012 г. по адм. д. № 1333/2011 г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № 201001689/14.02.2011 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Борислав Христов, действащ като ЕТ "Борислав Христов", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 201001689/14.02.2011 г. на ТД на НАП-Бургас в частта, с която са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. данък 7082,75 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Спорът по делото е свързан с две фактически установявания - предоставен ли е заем от майката на ревизираното лице на 27.05.2006 г. в размер 23 500 лв. със срок на връщане 1.02.2010 г. и предадена ли е сумата 48 000 лв. - върнат заем на 15.09.2006 г. от Димитър Поповски на ревизираното лице. За установяване на спорните по делото обстоятелства в жалбата до административния съд е поискано допускане до разпит като свидетели на Свилена Христов - майка на ревизираното лице и Димитър Поповски. Ревизията е обхващала данъчните задължения на Христов за периода 2005 г. - 2008 г. За връщане на сумата 48 000 лв. в преписката е приложена само декларация от Поповски в този смисъл, която не е нотариално заверена и не представлява писмени обяснения на лицето, което я е съставило по чл. 57 ДОПК. За предоставяне на заемът от майката е представен договор и не е изследван въпросът върната ли е сумата на посочения в договора срок. В съдебно заседание на 10.10.2011 г. съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за допускане до разпит на като свидетел на Христова, а по искането за допускане до разпит на Поповски не се е произнесъл, което е равносилно на недопускане на свидетелски показания като се е позовал на чл. 164, ал. 2 ГПК, който изисква съгласие на ответника за допускане до разпит на свидетели, които ще установяват обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. С това определение съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 158, ал. 2 ДОПК, който изключва приложението на чл. 164 ГПК след като в ДОПК е уреден режимът на допустимост на свидетелски показания по чл. 158, ал. 1 при условията на чл. 57, ал. 2 ДОПК. По чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК са допустими свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това. В случая свидетелските показания са допустими по цитирания текст и съдът като е оставил без уважение искането на жалбоподателя за допускането като свидетели на Христова и не е допуснал като свидетел Поповски е допуснал съществено нарушение на процесуалните правило, довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно съществени за спора факти. Допуснато е и съществено процесуално нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК като съдът не е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК и да се допуснат до разпит като свидетели Христова и Поповски. Разноските следва да се определят от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,