Решение № 4628 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2013 г.

Решение № 4628 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10688/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Балкан проджекти мениджмънт" АД, представено от адв. Мая Владимирова против решение № 3289/16.05.2013 г., постановено по адм. д. № 7675/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 9600-0219/21.06.2011 г. на началника на Митница Столична. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила. Сочат се пропуски на съда да възприеме допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаване на административния акт, както и опущения в процеса на доказване. Оспорва се и крайният му извод за отсъствие на предпоставките за ползване на претендираните тарифни преференции. Иска се отмяна на съдебното решение /а имплицитно и на административния акт/. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - началникът на Митница Столична, чрез повереника си юрисконсулт Станков, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 09ВG005101Н0099789/09.10.2009 г. от жалбоподателя деклариране пред Митница Аерогара София на внос на стоки от Турция - "линеен алкилбензен" 44 000 кг., с изпращач турската фирма "Виста Петрокимиа" за поставяне под режим "допускане до свободно обръщение за крайно потребление". В клетка 36 "Преференции" на декларацията е вписан код "200" и е приложен сертификат форма "А" с № 18967/5.10.2009 г., издаден от държавен орган от Саудитска Арабия и сертификат за произход № 00217634, издаден от турските власти. В клетка 47 е вписано задължение за мито 2522,27 лв. /при ставка на митото 2.8%/, а в клетката за счетоводни данни ръкописно - "депозит 3783,42 лв. С оспореното решение на началника на Митница Столична на основание чл. 6 от Регламент 2913/92, е определен в клетка 36 "Преференции" на ЕАД код 100, а в клетка 47 "Изчисляване на вземанията" за мито вместо посоченият в декларацията размер от 2 522,27 лв. е определена сумата 5675,11 лв. при ставка 6,3% върху митническа стойност 90 081,21 лв. и за ДДС вместо 18 520,70 лв. е определено вземане в размер на 19 151,26 лв. върху данъчна основа 95 756,32 лв. Основание за разпоредената правна промяна е протеклата кореспонденция между митническата администрация и съответната администрация на Саудитска Арабия при последваща проверка, извършена по реда на чл. 94 от Регламент 2454/93, в резултат на която е отречена автентичността на приложения към ЕАД сертификат форма "А", а съответно и основанието за прилагане на преференции. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Определил е решението като съответно на материалния закон. Обусловил е решаването на спора за съществуването на предпоставките за прилагането на общия режим на преференции от установяването дали действително сертификат форма "А" с № 18967/5.10.2009 г. е издаден от държавен орган от Саудитска Арабия. Изключил е установеността на този факт с кредитирането на писмо изх. № 4417/1095/09 от 26.01.2011 г. на заместник-директора на Агенция Митници, което възпроизвежда отговор на "оторизираните власти" в Саудитска Арабия за това, че в гр. Дамам - Наджеб Ал Мотаир - износителят не е представил този сертификат; със същия номер е издаден друг сертификат в гр. Джубай и е подписан от г-н Ееса Есмаил Ал Буаинаин. Без да съществуват предпоставките за ползване на тарифни преференции и при липсата на спор относно класирането на стоката линеен алкилбензен с тарифен код 3817 00 50 съдът е възприел като правилно прилагането на ставка на митото 6.3% по Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. за изменение приложение I към Регламент (Е.) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа с последиците и за размера на данъчната основа на ДДС. Решение е правилно. Отнесеният пред АССГ спор е относно съществуването на предпоставките за предоставяне на тарифни преференции при вноса в Общността на стоките по ЕАД № 09ВG005101Н0099789/9.10.2009 г. с последиците на съществуването на основанията за определяне на допълнителни публични задължения в тежест на "Балкан Проджект Мениджмънт" АД заради отричането на тези предпоставки от митническата администрация. При действието на чл. 66 от Регламент /ЕО/ 2454/93 на Съвета относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността тарифните преференции са за стоки с произход развиващи се страни. Кръгът на държавите бенефициери, които се ползват от преференциите, е определен в списък, представляващ приложение номер едно към Регламент /ЕО/ № 732/2008 на Съвета, а списъкът на продуктите, за които са приложими режимите на чл. 1, § 2, б. "а" и "б" от Регламента е приложение номер 2 към него. Саудитска Арабия е включена в списъка на държавите бенефициери, а продуктите с код по КН 3817 00 са класирани в приложение номер 2 като чувствителни за целите на чл. 6, § 2 от Регламента, което обуславя намаляване на митото по Общата митническа тарифа с 3.5 процентни пункта. В съответствие с правилото на чл. 78, § 1 от Регламент /ЕО/ 2454/93 conditio iuris за ползването на тарифните преференции при внос на стоки на територията на Общността /сега на Съюза/ е представянето на сертификат за произход формуляр А /по образеца в приложение 15 от Регламента/, издаден или от митническите органи, или от административните органи на страна бенефициер. Сертификатът за произход се издава само за доказване на тарифните преференции по чл. 66 /чл. 78, § 2 от Регламента/ и се представя като добавка към митническата декларация пред митническите органи на държавата на вноса /вж. чл. 87 от Регламента/, като страната бенефициер трябва да спазва или осигури спазването на правилата за попълването и издаването на сертификата за произход формуляр А /чл. 94/. С арг. от чл. 95, § 5 от Регламента, ако автентичността на сертификата не бъде установена при последващата му проверка по реда на чл. 95, § 1 - 4, митническите органи отказват преференциалния режим. Установяването с писмо изх. № 4417/1095/09 от 26.01.2011 г. на заместник-директора на Агенция Митници е достатъчно убедително, за да дисквалифицира автентичността на сертификат за произход форма "А" с № 18967/5.10.2009 г. Възсъздаването с него на съдържанието на отговора на компетентните административни органи на Саудитска Арабия го определя като производно доказателствено средство за правно релевантните факти по отговора. Това "опосредяване" на резултатите от проверката е допустимо в съответствие с разпоредбата на чл. 5, т. 15 /ред. до ДВ, бр. 62 от 2012 г./ от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.), която включва в компетентността на директора на агенцията осъществяването на сътрудничество с други органи по формирането, изпълнението и контрола на дейностите, засягащи митническите въпроси. Изявлението за знание в писмото е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва с материална доказателствена сила. Без приложеният от касатора към ЕАД № 09ВG005101Н0099789/9.10.2009 г. сертификат за произход форма А да е автентичен, правомерно митническите органи са отказали прилагането по отношение на внасяните стоки на преференциален режим. Съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу решението за отказа е правилен. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски по производството в размер на 367 лева на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,