Решение № 660 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9661/2010 г.

Решение № 660 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9661/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - гр. Бургас, срещу решение № 663/9.06.2010 г., постановено по адм. дело № 1782/2009 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против решение № 2085/15.10.2009 г. на началника на МБ "НХК" - гр. Бургас, с което на основание чл. 35 ЗМ е определена нова митническа стойност по ЕАД № 1005/4-596/18102006 в размер на 45 847 017 лева и въз основа на нея са определени като дължими за вземане под отчет разликите до пълния размер на дължимите митни сборове и други държавни вземания, а именно допълнително ДДС в размер на 2890 лв. ведно с лихви, считано от датата на възникване на задължението - 18.10.2006 г. до окончателното плащане. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при осъществяване на конкретната доставка на нефт е налице изгубване на част от стоката, подлежаща на остойностяване преди да бъде поставена под режим "внос" по смисъла на чл. 69, ал. 1, изр. 2 ППЗМ във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗМ. Касаторът излага доводи, че въпреки установената от съда разлика между натовареното и разтоварено количество, необосновано и в нарушение на материалноправните разпоредби съдът е стигнал до извода за неприложимост на чл. 69, ал. 1 ППЗМ, което е неправилно. Относно задължението за лихва касаторът е изложил оплаквания, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като макар и задължението за лихва да е акцесорно по отношение на задължението за заплащане на ДДС, то задължението за лихва има известна самостоятелност спрямо главното. В този смисъл са изложени доводи, че при липса на валидно възникнало главно задължение не се поражда отговорност за забавеното му изпълнение под формата на задължение за лихва. Позовава се на разпоредбата на чл. 203, ал. 3 ЗМ, съответстващ на чл. 214, ал. 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митническия кодекс (МК) относно компенсаторната лихва, която се начислява само при режим на отложено плащане. Относно оплакването за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касатора изтъква, че съдът не е извършил проверка за законосъобразност на административния акт относно задължението за лихва. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юриск. Монева. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на митническия акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на МБ "НХК" гр. Бургас не взема становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. София, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че определената от митническия орган нова митническа стойност е такава по чл. 35 ЗМ, но неправилно е отхвърлена жалбата по отношение на лихвата за забава. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че с ЕАД № 1005/4-596/18102006 е оформен режим внос на 73 703 690 кг суров нефт, като доставчик е "Литаско" - Швейцария на стойност 29 714 063,20 щатски долара. Установено е от съда, че декларираната в ЕАД стойност в клетка 22 е в размер на 29 704 696 щатски долара, намалена пропорционално на измерените количества. Отразено е от съда, че сумата по фактура № 90051227/6521 от 25.10.2006 г., издадена от "Литаско" - Швейцария е в размер на 29 714 063,20 щатски долара, която се равнява на 45 847 017 лв. и върху тази стойност митническите органи са начислили ДДС в размер на 9 169 403 лв. Тъй като в ЕАД е декларирана по-малка стойност, то платеното ДДС е в размер на 9 166 513 лв. или разликата е 2890 лв., която митническият орган е начислил като ДДС. От правна страна съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена, коригирана съгласно чл. 38 ЗМ. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел за установено, че реално платената цена е тази, посочена във фактурата, издадена от "Литаско" - Швейцария - 29 714 063,20 щатски долара, която се равнява на 45 847 017 лв. Според съда няма данни по делото в счетоводството на жалбоподателя да се съдържат кредитни известия, чрез които впоследствие да е коригирана фактурираната от доставчика стойност, а напротив - установено е, че фактурираната стойност е заплатена. Относно възражението на жалбоподателя, че суровият нефт в течно състояние е летлив и затова е установена разлика между натовареното и разтовареното количество нефт на терминал "Росенец", като разликите до 0,5 % се смятат за нормални при международната търговия на такива продукти, а съгласно нормите на ЗДДС тази разлика е в рамките на нормативно признатите фири, признават се за разходи и не се считат за облагаеми с косвени данъци. Това възражение не е възприето от съда, тъй като според него спорът между страните не е на плоскостта на фирите, тъй като видно от клаузите на договора за продажба № 40010159/1.02.2006 г. с доставчика "Литаско" никакви несъответствия между количеството, посочено в коносамента и количеството, посочено в сертификата за количество, освен в случаите на измама или грешка, ще бъдат окончателни и обвързващи двете страни. Оттук е направен извод от съда, че платената от дружеството сума е тази, която е фактурирана и съответно договорена, поради което задължението е изпълнено, така, както е договорено. Направен е извод от съда, че неправилно жалбоподателят в ЕАД в клетка 22 е посочил друга стойност, а не тази, която фигурира във фактурата и законосъобразно митническият орган е определил нова митническа стойност по чл. 35, ал. 1 ЗМ. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В процесния случай и митническите органи и съдът са се позовали на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗМ. Тази разпоредба се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В такъв случай при прилагане на общия случай по чл. 35, ал. 1 ЗМ стойността се определя за едно и също количество и се изследва само въпроса за реално платената или подлежащата на плащане цена, заедно с корекциите по чл. 38 ЗМ. В процесния случай обаче не сме изправени пред общия случай на чл. 35 ЗМ, тъй като е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката в Швейцария от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България. Следователно, установено е по делото, че натовареното в Швейцария количество суров нефт е в размер на 75 863 600 бруто кг суров нефт, като издадената фактура от 25.10.2006 г. е за същото количество метрични тона и това е количеството по коносамент, а при разтоварването в България на суровия нефт видно от декларираното в ЕАД и отразеното в генералния акт е 75 703 690 кг бруто тегло суров нефт. При така установените и неоспорени факти по делото, установено е по категоричен начин количеството на внесения на територията на България суров нефт. В този смисъл следва да се приеме, че начисляването на ДДС, което е направено в случая от митническите органи трябва да бъде върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Затова и е регламентирано в чл. 69 ППЗМ, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че касаторът е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. С оглед вида на процесната стока и летливия й характер е възможно да се приеме, че част от натовареното количество е изгубено, макар че такива доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза не са ангажирани по делото. Основателни са и доводите на касатора, че плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на суровия нефт следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. Обстоятелството, че уговорената цена в договор е заплатена, не променя извода, че се облага само внесеното, а не уговореното количество стока. С оглед изложеното ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение е неправилно постановено, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено ново по съществото на спора, с което се отмени решение № 2085/15.10.2009 г. на началника на МБ "НХК" гр. Бургас. Лихвата като акцесорно задължение е недължима, като се има предвид, че с оглед изложените по-горе мотиви главницата е недължима. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да се присъди на касатора в размер на 313,40 лв., както и разноски в размер на 75 лв. или общо сумата от 388,40 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,