Решение № 9947 от 8.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Георгиев от гр. София, [жк], [адрес] срещу Решение 7274 от 06.12.2021 г. на Административен съд София-град по административно дело 7426/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Георгиев срещу Отказ 230000-6075 от 26.04.2021 г. на началника на Шесто районно управление (06 РУ) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател Я. Георгиев, счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано - отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Анализира като неправилен и необоснован извода на съда, че не е налице основателна причина да бъде продължен срокът на процесното разрешение. Твърди че издаденият отказ е немотивиран и издаден извън едномесечния срок. Сочи, че издаденото разрешение обуславя продължаване на срока му, т.к отговаря на изискванията на закона и не е настъпила промяна, която да обуславя отказа на административния орган. Посочва, че като изпълнителен директор на Индустриал Пак Къмпани АД, му се налага сам да инкасира получените дневни обороти и да ги пренася до банка обслужваща фирмата. Управител е и на фирма Гео-Метал Трейд ООД, занимаваща се с изкупуване на цветни метали, като посочва, че често му се налага да придружава товарни автомобили, натоварени със стока на голяма стойност, което обуславя наличието на лично оръжие за самоотбрана. Счита за неправилен извода на съда, че административният орган не е нарушил разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, като е дал ясни и точни указания до заявителя само за предоставяне на допълнителни доказателства за необходимостта от издаването на разрешение за носене на гладкоцевно оръжие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира разноски по делото. Касаторът се представлява от адв. И. Данова. Ответникът по касационната жалба началникът на Шесто районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Ц. Виденов. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 26.11.2020 г. Я. Георгиев подава заявление до началника на Шесто районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи за подновяване на срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловни оръжия и късоцевно огнестрелно оръжие. Към заявлението са приложени изискуемите от закона документи. Като основание за исканото продължаване на разрешението в заявлението е посочено самоотбрана . В хода на административното производство на Георгиев е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на дългоцевни огнестрелни оръжия за ловни цели. На 31.03.2021 г. Георгиев е уведомен за започнато производство по издаване на индивидуален административен акт отказ по подаденото заявление, като му е указано, че има право в 7-дневен срок да депозира възражения, обяснения и/или доказателства, с които да се посочи основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие пистолет Хеклер и Кох калибър 9 мм, 24-050452 за самоотбрана . На 07.04.2021 г. Я. Георгиев подава Молба, вх. 142400-1412, в която излага съображения за основателност на искането си, като посочва че притежаването на разрешението му е необходимо, т.к. е управител на фирма, занимаваща се с търговия на скрап и често, предвид нейната дейност, се налага да придружава товарни автомобили на дружеството, натоварени със стока на висока стойност. Посочва също, че е изпълнителен директор на фирма отдаваща спортни съоръжения под наем. Клиентите на фирмата често извършват плащания на каса, поради което той сам извършва инкасо на получените дневни обороти и ги внася в банкови сметки на фирмата. В подадената молба Георгиев допълва, че като ловец, понякога му се налага да използва късото оръжие и за ловни цели. А предвид местоживеенето му в скъп квартал, оръжието ползва и за самоохрана. На 26.04.2021 г. с Отказ 230000-6075, началникът на 06 РУ-СДВР, отказва издаването на исканото разрешение за продължаване на срока на късо огнестрелно оръжие на физическо лице за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, въз основа на която по несъмнени начин да се обоснове необходимостта от същото. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване/ подновяване на разрешението за придобиване, носене и съхранение на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Приема, че от жалбоподателя не са ангажирани доводи и представени доказателства, посредством които по безспорен и несъмнен начин да се обоснове необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие. Приема, че с оглед разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на въпросното разрешително. Поради което счита за неоснователни доводите на Георгиев за нарушение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касаторът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността им, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Фактът, че касаторът работи като управител на фирма занимаваща се с търговия на скрап и често се налага да придружава натоварени със стока на висока цена товарни автомобили, както и че като изпълнителен директор на друга фирма инкасира сам получени дневни суми от клиенти и ги пренася до банка, която обслужва фирмата, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението. По отношение на ловните цели, в молбата до административния орган касаторът сам е заявил, че при лов на вреден дивеч, понякога ползва късото оръжие, което не е наложително , т.е. самият заявител определя тази причина като неоснователна. При подаване на заявление за разрешение, без значение дали е първоначално или се иска неговото продължаване, заявителят е страната, която следва да представи доказателства въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Както правилно е приел първоинстанционният съд и предвид трайната съдебна практика, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. Фактът, че на касатора е издадено предходно разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешението той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от приложените по делото доказателства се установява, че не са налице указаните в чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ непълноти или несъответствия, а недостатъчна обоснованост на искането. В тази връзка неоснователно се явява възражението на касатора за нарушаване на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, доколкото в писмото на административния орган не е конкретизирано в какво се състои нередовността. Както вече се посочи, писмото на началника на 06 РУ-СДВР не съставлява указание по смисъла на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Независимо от това, в цитираното писмо безспорно е посочено какво налага представянето на допълнителни разяснения - констатираната от административния орган недостатъчна обоснованост на искането. Произнасянето на административния орган извън едномесечния срок по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, който е инструктивен, не опорочава процедурата по издаване на административния акт, и не обосновава извод за неговата незаконосъобразност. Неоснователни са и доводите на касатора, че оспореният административен акт е немотивиран. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 и по критериите на чл. 146 АПК проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта от притежаване на лично огнестрелно оръжие. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора и направеното от ответника искане съдът следва да осъди касатора, да заплати на Столична дирекция на Министерство на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размера на което съдът определя на 100,00 лв., на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.