Решение № 4110 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7979/2017 г.

Решение № 4110 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7979/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Благоевград срещу решение № 757 от 17.05.2017 г., постановено по административно дело № 143/2017 г. от Административен съд - Благоевград. С него е отменена негова заповед рег. № 244 з-377/20.02.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му. В жалбата са изложени подробни доводи за законосъобразност на заповедта, предмет на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба – Г. Калоянов оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него. Същото е и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти, като е приложил правилно относимите материалноправни норми. Събраните доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност, включително заповедите с рег. № № К-669/23.01.2013 г. и № 889/29.04.2013 г. на директора на ОД на МВР - Благоевград, които са цитирани в касационната жалба, като относими. С втората от тях е определено мястото на изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, присъщи за заеманата от него длъжност "разследващ полицай", като това място е дефинирано като "територията, обслужвана от РУ "Полиция"-гр. Банско". Обосновано, в обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, е прието, че мястото на изпълнение на служебните задължения е съществен елемент на служебното правоотношение, поради което промяната на същото съставлява едностранно изменение на правоотношението. Последното безспорно засяга правната сфера на служителя, при което оспорената пред АС - Благоевград заповед рег. № 244 з-377/20.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР - Благоевград, с която е определено различно място на изпълнение на служебните задължения на Калоянов е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и следва да има съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и доколкото в ЗМВР липсват конкретни изисквания за формата на същата. В конкретния случай оспорената пред първоинстанционния съд заповед не отговаря на посоченото изискване, понеже от съдържанието й се установява, че в нея не са изложени нито фактически основания, нито действителното правно основание за издаването й. Посоченото основание - разпоредбата на чл. 43, ал. 4, във вр. с ал. 3, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно която при изпълнение на правомощията си по ал. 3, т. е. при изпълнение на правомощията си по управление на човешките ресурси директорите на областните дирекции издават заповеди, противно на твърденията в касационната жалба, не представлява материално правно основание за издаване на акта. Освен това от представените по делото доказателства не може да бъде установено и фактическото основание за това. С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че обосновано и правилно административният съд приема, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение