Решение № 3022 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2013 г.
ВАСV отделение04.03.2014 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1397/28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 74/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3022 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против решение № 1397/28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 74/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Борислав Александров Ненков, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение АССГ отменя по жалба на Борислав Ненков заповед № 5749/25.11.2011 г., издадена от директора на Агенция "Митници" (АМ) като приема, че не са налице основанията за прекратяване на служебно правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл по отношение на длъжността "младши експерт" в звено "София", отдел "Мобилни митнически групи" към Централното митническо управление (ЦМУ). За да стигне до този правен резултат съдът е приел, че не са налице всички елементи на фактическото състояние - "съкращаване на длъжност". В решението е посочено, че със заповед № ЗАМ-620/11.11.2011 г. директорът на АМ е определил структурата на ЦМУ с обща численост на персонала 638 щатни бройки. Със заповедта се закрива отдел "Мобилни митнически групи" с прилежащите му звена и се създава отдел "Национален координационен и контролен център", в който е включен сектор "Специализирани мобилни групи" с 25 щатни бройки. Съдът е направил съпоставка с представеното по делото утвърдено длъжностно разписание на 25.10.2011 г., от което е видно, че в отдел "Мобилни митнически групи" е имало 50 щатни бройки, от които 9 младши експерти. Със заповеди от 04.11.2011 г. са утвърдени и новите структури на Митница Русе, Митница Варна, Митница Лом, Митница Пловдив и Митница Югозападна, като в същите са създадени сектори "Мобилни групи" с общо 55 щатни бройки, каквито до този момент в тях не са съществували, като функционалните характеристики на отдел "Мобилни митнически групи" и сектор "Специализирани мобилни групи", както и сектори "Мобилни групи" в посочените митници са идентични. Решаващият съд приема, че административният орган не доказва предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, поради което отменя процесната заповед. Така постановеното решение е правилно. Правилна е преценката на съда, че за да е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл длъжността трябва не само да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на администрацията (която предпоставка е налице), но и да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, каквото е легалното определение на длъжност в администрацията според чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм. ДВ бр. 49/29.06.2012 г.). В същата Наредба не се съдържа ограничение, че системата от функции, задължения и изисквания следва да е запазена в същото звено на администрацията, както твърди касаторът. Предвид изложеното правилно преценката на съда се е разпростряла и върху другите структури на същата администрация - АМ и правилно е констатирал, че новосъздадените сектори са със същите функционални характеристики като отдела, в който е работил Ненков. Действително със заповед № ЗАМ-620/11.11.2011 г. отдел "Мобилни митнически групи" със съответните звена е закрит. Дейността обаче е запазена като в ЦМУ е създаден сектор "Специализирани мобилни групи", който осъществява дейността на звено "София" от закрития отдел. В подкрепа на този извод са и представените заповеди от 04.11.2011 г., с които са предприети промени в структурите и числеността на Митници Русе, Варна, Лом, Пловдив, Югозападна, като във всяка от тях са създадени сектори "Мобилни групи", които очевидно изпълняват функциите на закритите териториални звена на отдел "Мобилни митнически групи" на ЦМУ. Доводите на касатора за липса на взаимна обвързаност между отделните заповеди, уреждащи новите структури на митниците, са неоснователни. Правилно АССГ е стигнал до извода, че служителите на отдел "Мобилни групи" и сектор "Специализирани мобилни групи" изпълняват задълженията си на територията на цялата страна, поради което не може да се приеме, че е изпълнено основанието за съкращаване на длъжността само поради обстоятелството на преместване на щатни бройки от ЦМУ в отделните митници. От събраните по делото доказателства се установява, че не само не е налице намаление на щатната численост, а същата е увеличена с оглед обстоятелството на създаване на мобилни групи със същите функции. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя оспорената заповед, Административен съд София-град постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на Агенция "Митници" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора такова не следва да се присъжда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 208 АПК
- чл. 2 НПЕКДА
- чл. 106, ал. 1, т. 2