Решение № 9067 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2010 г.

Решение № 9067 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Ралица Николова Данчева от гр. Смолян, против Решение № 264/18.12.2009 г., постановено от Административен съд - Смолян по адм. дело № 93/2009 г., с което е отменена като незаконосъобразна, Заповед № РД-3329/14.10.2008 г. на кмета на община Смолян, с която, на основание чл. 91, ал. 1 АПК и чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, е отменил своя Заповед № РД-3158/29.09.2008 г. В съдебното заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Приложен е по делото отговор - възражение срещу касационната жалба от адв. Стоян Марев, пълномощник на ответницата Красимира Ангелова, с искане решението, като правилно, да се остави в сила, като се присъдят и направените по делото разноски. Кметът на община - Смолян не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално е допустима. Разгледана по съществото й, същата е неоснователна. За да постанови гореизложения правен резултат, първостепенният съд е обосновал наличието на правен интерес на жалбоподателката Красимира Ангелова да оспори акта, с който се отменя предходната заповед на Кмета на Община Смолян, приел е, същият е незаконосъобразен, тъй като не са налице условията на чл. 91, ал. 1 АПК - административният орган не е бил надлежно сезиран за издаването на отменителната заповед, последната не съдържа каквито и да било фактически основания за издаването й, а Заповед № РД - 3158/29.09.2008 г., с посочено основание чл. 195, ал. 4 ЗУТ, подлежи на обжалване директно пред съответния съд по реда на чл. 215 ЗУТ. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Изложените в него изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Процесната заповед е издадена на основание чл. 91, ал. 1 от АПК - разпоредба, предвиждаща, че в седемдневен срок от получаване на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, като уведоми за това заинтересованите страни. Т. е., видно от съдържанието на нормата, което е ясно и безпротиворечиво, правото на отзив може да бъде упражнено от административния орган само и единствено при подадена жалба, каквато в случая не е налице. Преценката на първостепенния съд е правилна и законосъобразена, с основание е отчетен и фактът за нарушение на изискуемата форма, след като в заповедта липсват отразени каквито и да било фактически основания за издаването й. Тази именно отменителна заповед е конкретният предмет на съдебния контрол, поради което и всички останали доводи в касационната жалба не следва да се обсъждат, като неотносими. А дали премахването на извършено преустройство е в компетентността на кмета, дали присъединеният "офис" (помещение за гладене) е обща част на сградата, дали е бил налице правен интерес и пр. са въпроси, които не могат да бъдат съобразявани в това производство, ограничено само досежно законосъобразността на отменителния акт и приложимостта на нормата на чл. 91 АПК, чиито предпоставки не са налице. С оглед тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,