Решение № 3211 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8810/2017 г.

Решение № 3211 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8810/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВА и КО" ООД, гр. С. против решение № 4002/14.06.2017 г. по адм. дело № 11710/2015 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-30-220/13.10.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Направа на ограда - 60 см. плътна част и ажурна метална ограда", находящ се в УПИ-V, кв. 459 по плана на гр. С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че за процесния строеж е било издадено разрешение за строеж № 94/12.07.2006 г. от главния архитект на район "С." - СО, което е отменено със заповед № ДК-10-ЮЗР-126/15.08.2014 г. на началника на РДНСК-ЮЗР. Жалбата на дружеството срещу тази заповед е отхвърлена с влязло в сила решение № 3133/09.05.2016 г. по адм. дело № 1468/2016 г. на Административен съд С.- град. О. постановяване на решението на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на АССГ - 16.02.2017 г. е влязла в сила и заповедта на началника на РДНСК- ЮЗР за отмяна на разрешението за строеж. Извършеното строителство въз основа на отмененото разрешение за строеж се приравнява на такова извършено без разрешение за строеж и е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с потвърдената от съда заповед. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ в действащата й редакция. Оспорената заповед, с която е разпоредено премахването на процесния строеж, е издадена на 13.10.2015 г. и съответствието й с материалния закон се преценява към този момент, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Приетите след него нови нормативни факти могат да бъдат ценени, само ако имат изрично дадено с нормативен акт обратно действие (чл. 142, ал. 2 АПК вр. чл. 14 ЗНА), каквото няма нормата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Спрямо оспорената заповед е приложима разпоредбата на чл. 148, ал. 1, вр. чл. 151 ЗУТ в редакцията преди изменението на т. 11 на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г.), като съдът правилно е отчел и обсъдил приложимата в случая правна норма. Законосъобразно е прието от решаващия съд, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дори и да има противоречиви данни при изписването в констативния акт и в съдебното решение на конкретния УПИ, в който се намира процесната ограда, те не са съществени, тъй като не се отразяват на правнозначимите факти и не променят крайното решение за премахване на незаконния строеж. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на пълномощника на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата в размер на 200,00 лв. (двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,