Решение № 15070 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16182/2011 г.

Решение № 15070 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16182/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Петя Димитрова Димитрова от гр. Бургас, подадена чрез процесуалния й представител срещу решение № 126 от 04.11.2011 г., постановено по адм. дело № 307 от 2011 г. по описа на Административния съд - Сливен. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Димитрова е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице с рег. № 7921 от 27.09.2011 г., постановена на основание чл. 63, ал. 1 ЗМВР от полицай в РУП Сливен в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателката основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че жалбодателката е задържана по повод съдържащите се в дознание № 1349/2011 г. данни за извършено престъпление. Правилно в тази насока съдът е приел, че към датата на постановяване на заповедта, към който момент следва да бъде преценена и нейната законосъобразност в Районна прокуратура Сливен е било образувано дознание, в хода на което са съществували данни за извършено престъпление от касатора. Обстоятелството, че в последствие от събраните доказателства тези данни не са се потвърдили по категоричен и безсъмнен начин, не води до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение