Решение № 8681 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2012 г.

Решение № 8681 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас срещу решение № 1567 от 15.12.2011 г. по адм. дело № 1543/2011 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, Х състав. Релевирани са оплаквания за частична недопустимост на съдебния акт, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1567 от 15.12.2011 г. по адм. дело № 1543/2011 г. Административен съд гр. Бургас, Х състав, е отменил акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.1 от 20.05.2011 г., издаден от орган по приходите при община Бургас. Съдът е приел, че през периода 1.01.2011 - 31.12.2011 г. община Бургас не е предоставяла на жалбоподателя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на територията на Летище Бургас, поради което на основание чл. 71 от ЗМДТ не следва да събира такса за нея. Направен е окончателният извод, че административният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Оплакването за частична недопустимост на решението е неоснователно. От акт за установяване на публично общинско вземане № 70-Л-55.1 от 20.05.2011 г. става ясно, че установените с този акт задължения за внасяне са в размер общо на 4229,62 лв. и представляват такса за поддържане чистотата на територии за обществено ползване за периода 1.01.2011-31.12.2011 г. Дължимостта на тази сума е предмет на първоначалното дело и съдът се е произнесъл в тези рамки. Ето защо съдебният акт не страда от порока недопустимост. Съдът е обсъдил доказателства в тяхната съвкупност, като е направил верен прочит на същите. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че територията на Летище Бургас не е част от населено място. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и за имотите на територията на Летище Бургас предназначението е за движение и транспорт. То представлява урбанизирана територия. Няма поземлени имоти, които да са с предназначение за обществено обслужване. Границата между Летище Бургас и кв. Сарафово е път от републиканската пътна мрежа Бургас-Варна. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че територията на Летище Бургас е охраняема зона със специален пропусквателен режим и дейностите по почистване, събиране на отпадъци и поддръжка на озеленени площи се осъществяват от дружества, с които "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е в договорни отношения. Договорите са приложени като доказателство по делото. Освен това около обекта на концесия няма територии, които да изискват предоставяне на услугата "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Вещото лице заявява също така, че няма как да са реализирани мероприятия и фактически дейности в района, конкретно на и около територията на Летище Бургас. Същото вещо лице констатира, че в план-сметката, приета от община Бургас за 2011 г. няма предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията на Летище Бургас. В заповед № 3015 от 28.10.2010 г., издадена от кмета на община Бургас на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, не фигурира района на Летище Бургас. В т. 2, б. "В" от нея само е казано "други застроени терени извън границите на районите по т. А и т. Б", без каквато и да е конкретизация. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ. Следователно законодателят свързва заплащането на тази такса с извършване на услугата. В текста на чл. 71 от ЗМДТ изрично е казано, че такса за тази услуга не се събира, когато услугата не се предоставя от общината. Предвид събраните по делото доказателства и приложимите правни норми изводите, направени от първоинстанционния съд, са обосновани и законосъобразни. Изложените от съда мотиви относно липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на Летище Бургас от страна на общината, както и на доказателствата, че територията на летището не е включена в районите, посочени в заповед № 3015 от 28.10.2010 г. на кмета на община Бургас, са правилни и сочат на недължимост на процесната такса. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното искане от ответника по касация и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в негова полза се присъжда сумата 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,