Решение № 6581 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2013 г.

Решение № 6581 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Надежда" срещу решение № 6867 от 12.12.2012 г., постановено по адм. дело № 6930 от 2012 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение поради произнасяне по същество по просрочена жалба, а -евентуално- неправилност на същото като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Атанас Ангелов Великов, редовно призован, се явява лично и с адв. Станков, който оспорва касационната жалба, а по същество моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС- София град в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отменил по жалба на Атанас Великов заповед № РД-09-538 от 11.11.2011 г. на кмета на Столична община- район "Надежда", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 22, ал. 1 и чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО е прекратено наемното правоотношение с Атанас Великов за жилище - общинска собственост, съставляващо апартамент 77, находящ се в гр. София, ж. к. "Свобода", бл. 40, вх. "Г", ет. 2. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, макар издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби. Според съда при издаване на заповедта не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - в същата не са посочени фактическите основания за постановяването й - порок, който не може да бъде саниран в рамките на съдебното производство и който винаги води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като липсва база за валидно провеждане на съдебен контрол за законосъобразност. В заповедта е посочено само правното основание - чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, без да е посочено за колко месеца и в какъв размер реално се дължат консумативи към "Топлофикация" АД, както и за кои години и какви са дължимите, неплатени суми за такса смет за ползваното жилище. Според АССГ конкретизирането на фактическите основания за издаване на заповедта е още по-наложително, тъй като, видно от представената административна преписка по издаването й, Великов не е бил уведомяван предварително от общинската администрация за дължимите от него консумативи, не му е даван срок за плащането им с предупреждението, че при неплащане ще последва прекратяване на наемните му правоотношения, дори самата оспорена заповед не му е съобщена валидно.. Съдът е приел, че обжалваната заповед противоречи и на материалноправните разпоредби на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, доколкото в хода на съдебното производство са представени безспорни доказателства за това, че Великов е заплатил всички дължими суми за такса смет, както и доказателства за висящо съдебно производство пред СРС, образувано от Атанас Великов срещу "Топлофикация" АД с предмет: отрицателен установителен иск за установяване на обстоятелството, че Великов не дължи на "Топлофикация" АД суми за топлоенергия поради погасяване на тази претенция по давност. Тъй като вземането за консумативи към "Топлофикация", предвид образуваното исково производство по гр. д. 51984/2011 г. СПС - 34 състав, не е ликвидно и изискуемо, а Великов към датата на постановяване на съдебното решение вече е изплатил задълженията си за такса смет, АССГ е приел, че заповедта се явява незаконосъобразна и е отменил същата. Решението на АССГ е правилно. Правилно съдът е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна. Решението е постановено съобразно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че жалбата на Великов срещу заповедта на кмета на СО - район "Надежда" не е просрочена, тъй като административният орган не е следвало да съобщи същата по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК. Несъстоятелни в тази връзка се явяват развитите в касационната жалба оплаквания за недопустимост на жалбата срещу административния акт поради просрочието й. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ съображения за допустимост на оспорването като предявено в срок. Правилно съдът е установил, че липсват доказателства да са правени опити обжалваната заповед да се връчи на Великов на известния на администрацията негов адрес, съответно - Великов да не е бил намерен на адреса, за да се прибягва до съобщаване на заповедта чрез обявяването й на таблото на общината по чл. 61, ал. 3 от АПК. Правилно АССГ е приел, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същите обаче следва да се квалифицират не толкова като нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от АПК /доколкото и в мотивите на заповедта, и в справката от отдел "Жилищно настаняване" - район "Надежда", съставляваща елемент от административната преписка, все пак са посочени кои консумативи не са платени, каква е общата им сума и приблизителният период от време, за които се дължат/, а по-скоро като нарушение на разпоредбата на чл. 26 от АПК. Атанас Великов не е бил уведомен за началото на административното производство, поради което не е могъл да се защити още в производството пред административния орган - да представи доказателства за оспорване на вземанията на "Топлофикация" АД, както и още преди постановяване на административния акт да погаси задълженията си за такса смет. Ако беше уведомен своевременно за отпочване на процедура по издаване на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и ако му беше даден срок да погаси установените задължения за консумативи /каквато е обичайната практика в подобни случаи/, то би могло да не се стигне до издаване на заповед за прекратяване на наемните правоотношения поради установяване на липса на ликвидни и изискуеми неплатени задължения за консумативи. Правилно, предвид представените в производството пред АССГ доказателства, съдът е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Тъй като Великов е оспорил по общия исков ред дължимостта на сумите, претендирани от него като консумативи за топлоенергия от страна на "Топлофикация" АД, правилно АССГ е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед тези суми не са ликвидни и изискуеми, поради което неплащането им не съставлява основание за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Великов е заплатил и всички свои задължения за такса смет, поради което към датата на постановяване на съдебното решение същият не дължи установени по размер и основание и изискуеми суми за консумативи. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,