Решение № 11629 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6392/2010 г.

ВАСII отделение11.10.2010 г.докладчик т Веселина Тенева

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решение № 216 от 18.03.2010 г. по адм. дело № 93/2010 г. на Административен съд - София област. ОСЪЖДА Община Копривщица да заплати на Андрей Стоянов Мрънков с ЕГН ************, от гр. Копривщица, ул. "Груйо Ценов" № 17, сумата 200,00 лв. /двеста/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11629 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6392/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Копривщица срещу решение № 216 от 18.03.2010 г. по адм. дело № 93/2010 г., по описа на Административен съд - София област, с което е обявена нищожността на заповед № 767/14.12.2009 г. на Кмета на Община Копривщица и административният орган е осъден да заплати на Андрей Стоянов Мрънков направените от него съдебно-деловодни разноски, в размер на сумата 164,00 лв. /сто шестдесет и четири лева/, представляваща адвокатско възнаграждение и държавна такса. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да се произнесе по съществото на спора и постанови друго решение, с което да отхвърли жалбата на Мрънков срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на направените от него по делото съдебно-деловодни разноски, ведно с възнаграждението за един адвокат. Ответникът по касационната жалба Андрей Мрънков чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на развилия се съдебно-административен спор е правилността на заповед № 767/14.12.2009 г. на Кмета на Община Копривщица. С оспорения административен акт на осн. чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е наредено да се премахне навес в УПИ XXVI-1299, кв. 94, по плана на гр. Копривщица, с размери 4.30 м на 7.00 м, граничещ на север с УПИ I-1309, на юг с УПИ XIV-1308 и на запад с порта и двуетажна сграда от допълващо застрояване, съгласно действащия ЗРП на гр. Копривщица. Кметът е определил срок от един месец от съобщаване на заповедта за изпълнение. За да постанови обжалваното решение и обяви за нищожна заповед № 767/14.12.2009 г. на Кмета на Община Копривщица, Административен съд - София област е приел, че оспореният административен акт не съдържа фактически основания, послужили за издаването му както и не е посочен адресат на акта, като данни за това не се съдържат и в съпровождащия заповедта констативен акт № 3 от 16.01.2007 г. В същият обаче се сочи, че се касае за незаконно строителство. Както законосъобразността на акта, така и компетентността на органа който го е издал се преценява спрямо фактическите основания за издаваното му, каквито в случая липсват. Съдът е анализирал съдържащото се заключение в констативен акт № 3 от 16.01.2007 г., издаден от работна група при община Копривщица, като в него са изложени нарушения - липсата на изготвен инвестиционен проект за обекта и липсата на строително разрешение, от което фактически основания съдът е стигнал до извода, че компетентен в случая да издаде заповед за премахването на процесния обект е началника на ДНСК, а не кмета на общината. Засегната е компетентността на органа издал акта, поради което заповедта е обявена за нищожна. Първоинстанционният съд е изложел мотиви относно обстоятелството, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт, като порокът е толкова тежък, че лишава последния от правните му последици и са налице предпоставките за обявяване на акта за нищожен. Изводът на съда не е опроверган пред настоящата инстанция. В касационната жалба са наведени и други касационни оплаквания по оспорването на първоинстанционното решение, но при установената нищожност на административния акт, не следва да бъдат обсъждани. Претенцията на Андрей Мрънков за присъждане на направените от него съдебно-деловодни разноски разноски за две съдебни инстанция се явява частично основателна, тъй като Административен съд - София област е осъдил Община Копривщица да заплати на Мрънков направените разноски в размер на 164, 00 /сто шейсет и четири/ лева. Пред настоящата съдебна инстанция касаторът е представен Договор за правна защита и съдействие със серия А 07971/02.09.2010 г., ведно с пълномощно от същата дата за упълномощаването на адв. Шолев. Страните са се договорили сумата, представляваща адвокатско възнаграждение да е в размер на 200, 00 /двеста/ лева и същата сума е платена в брой на същата дата. Предвид изхода на делото, настоящият съдебен състав счита, че претенцията за присъждане на разноски следва да бъде уважена, но само за настоящата инстанция за сумата в размер на 200,00 /двеста/ лева /л. 9 от настоящото дело/. С оглед изхода на спора разходите за адвокатско възнаграждение направени от Мрънков следва да се възложат в тежест на Община Копривщица. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, счита, че наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение са необосновани и неоснователни и решението на Административен съд - София област като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,

Цитирани разпоредби

2