Решение № 12365 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2015 г.

Решение № 12365 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Я. Ц. Д. срещу решение № 1489 от 20.10.2015 г. постановено по адм. дело № 851 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Б.. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, подробни съображения, които според него водят до неправилност на съдебното решение и счита, че не са били налице основания за издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на жалбата на Я. Ц. Д. против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 70240/2013 издадена на 11.09.2013 г. от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Б.. За да постанови този резултат, съдът е установил, че със заповед № 70240/2013 издадена на 11.09.2013 г., на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е отнето свидетелството за управление на МПС на Я. Ц. Д.. Констатирал е, че в мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления (НП), подробно описани в приложената справка и неизпълнение на задълженията по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Посочил е, че заповедта е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, като в обстоятелствената й част се съдържа препращане към нарочна справка за издадените НП, отнетите и възстановените контролни точки на лицето. Приел е, че заповедта е мотивирана с отнемането на контролни точки по пет броя НП, издадени в периода от 29.05.2008 г. до 5.10.2009 г., като в приложената справка са посочени и броя на отнети контролни точки на водача. Изложил е, че с наказателните постановления на водача са отнети общо 42 контролни точки, както следва: по НП № 1610/08 от 29.05.2008 г., влязло в сила на 29.10.2008 г. - 6 к. т., по НП № 2976/08 от 12.08.2008 г., влязло в сила на 29.10.2008 г. - 6 к. т., по НП № 14888/08 от 25.09.2008 г., влязло в сила на 17.03.2009 г. - 6 к. т., по НП № 1064/09 от 4.03.2009 г., влязло в сила на 17.03.2009 г. - 10 к. т. и по НП № 8303/09/5.10.2009 г., влязло в сила на 4.12.2009 г. - 14 к. т. Приел е за неоснователен доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, предвид издаденото му ново СУМПС № 204890123 на 23.10.2008 г. и възражението, че към 11.09.2013 г., на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е следвало да му бъдат възстановени служебно контролните точки до максималния размер. Решението, при наличните по делото доказателства, се явява неправилно като краен резултат. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В., на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагане на принудителната административна мярка "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. В случая, в оспорената в първоинстанционното производство заповед № 70240 от 11.09.2013 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" съм ОД на МВР - Б., като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е посочено, че на водача Я. Ц. Д. са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления по приложената справка и не е изпълнено задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Цитираната в заповедта справка, в която би следвало да се съдържат фактическите основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на конкретните влезли в сила НП, въз основа на всяко от които на водача са отнети съответен брой точки, не се съдържа като доказателство по делото. Съгласно чл. 152, ал. 2 АПК административният орган, издал обжалвания индивидуален административен акт, е длъжен да изпрати на съда освен жалбата и заверено копие от цялата преписка по издаването на акта. В конкретния случай това изискване нe е спазено, тъй като след щателен преглед на административната преписка по издаване на акта се установи, че посочената в заповедта справка не се съдържа по делото. В същото време именно на посочените в справката НП се е позовал административният орган в заповедта си и съдържанието на справката е от съществено значение за изясняване на спора. При липса на данни въз основа на кои точно НП административният орган е приел, че на водача са отнети всички контролни точки, не може да се даде обоснован отговор на въпроса законосъобразно ли е приложена по отношение на него принудителната административна мярка. Съдът следи служебно за цялостното комплектоване на административната преписка, по която е издаден оспореният административен акт и при констатиране, че тя е непълна е длъжен да изиска служебно неприложените доказателства по нея - чл. 152, ал. 4 от АПК. В случая съдът не е изпълнил посоченото задължение и не е указал на административния орган да представи липсващата справка, с което е допуснал нарушение и на чл. 171, ал. 4 от АПК. По този начин, в нарушение и на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9, ал. 3 и 4 от АПК, съдът се е произнесъл при некомплектована в цялост административна преписка по издаване на обжалвания акт. Липсата на данни кои са релевантните за преценка законосъобразността на акта НП, препятства проверката за съществуването на цитираното правно основание за издаване на административния акт, съответно - проверката на правилността на обжалваното съдебно решение. Тя води до необоснованост на направения в решението извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съответно - за законосъобразност на оспорения административен акт. Преодоляването на последиците от процесуалните пропуски на първоинстанционния съд се осъществява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, с отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, решаващият състав, след като изпълни задължението си по чл. 152, ал. 4 от АПК и попълни административната преписка с липсващата справка, следва да се произнесе със съдебен акт по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение