Решение № 1355 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7272/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на електронното управление против решение 2652/22.4.2024 г. по адм. дело 265/2024 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед ЧР-334/15.12.2023г. на същия административен орган, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на А. П. П. на длъжност директор на дирекция Административно обслужване в Министерството на електронното управление с ранг II старши, считано от 18.12.2023 г. Касаторът поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен. Сочи че били налице основанията на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, позовава се на съдебна практика. Иска решението да бъде отменено, да бъде отхвърлено оспорването срещу посочената заповед и да бъдат присъдени деловодни разноски. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на ответника. Ответникът А. П. П. оспорва касационната жалба. В писмен отговор излага съображения в подкрепа на атакуваното решение, моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. А. П. е заемал по служебно правоотношение по смисъла на ЗДСл длъжността директор на дирекция Административно обслужване в Министерството на електронното управление. С отменената заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от 18.12.2023 г. Правилно е прието, че независимо, че формално отговаря на изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, оспорената заповед всъщност не съдържа факти, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Изложените в заповедта обстоятелства за създадени от служителя пречки на други служители да изпълняват в срок поставени им задачи, за липса на професионални качества, за несправяне с управленските функции, които не позволявали на ответника в настоящото производство да изпълнява служебните си задължения, могат да бъдат съобразени при атестирането на служителя, но не разкриват факти, сочещи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са изложени и в съпътстващите издаването на заповедта документи. Налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт и при тази колизия оспорената заповед е издадена без мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение. В случая материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не са осъществени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква съгласно константната съдебна практика, да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради нова фактическа обстановка, независеща от волята на двете страни в правоотношението. Изложените в заповедта съображения за създаване на пречки пред други служители и за липса на професионални качества не сочат такива факти, а са предпоставка /ако са налице/ за евентуално дирене на дисциплинарна отговорност и слаба оценка при атестиране. Както бе посочено обстоятелствата на които се позовава органа по назначението не корелират с посоченото в административния акт правно основание. Като е отменил обжалваната пред него заповед, Административен съд София град е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не следва да бъде касирано. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на деловодни разходи за тази инстанция в техния претендиран и доказан размер 1000,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,