Решение № 1150 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13102/2013 г.

Решение № 1150 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13102/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - министърът на културата е подал касационна жалба против решението от 11.06.2013 г. по адм. дело № 7531/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменен отказа по писмо № 33-НН-0975/10 от 29.06.2012 г. на заместник - министъра на културата за съгласуване на виза за проектиране и идеен инвестиционен архитектурен проект за частично преустройство и реконструкция на покрива на жилищна сграда в УПИ ХХIX - 168, кв. 62а по плана на София, местността "Лозенец - III част". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърли жалбата. Вера Веселинова Петканчин, собственик и управител на етажната собственост в сградата на адрес: София, квартал "Лозенец", ул. "Елин Пелин" № 20, е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с писмо № 9400-415/3.05.2012 г. управителят на етажната собственост в сградата на адрес: София, квартал "Лозенец", ул. "Елин Пелин" № 20, е представил за одобряване в Националния институт за недвижимо културно наследство идеен инвестиционен архитектурен проект за частично преустройство и реконструкция на покрива на жилищна сграда в УПИ ХХIХ-168, кв. 62а по плана на София, местността "Лозенец - III част", заедно с виза за проектиране. След разглеждане на проектната документация Националният институт за недвижимо културно наследство изпратил становище до заместник - министъра на културата. В становището от 22.06.2012 г. било направено предложение да се откаже съгласуване на представения идеен архитектурен проект, тъй като той не е съобразен с указанията по писмо № 33-НН-0975/3.12.2010 г. на Министерството на културата за предвиждане на цялостни скатни покриви на сградата, така както са предвидени в оригиналния първоначален проект. С писмо № 33-НН-0975/10 от 29.06.2012 г. заместник - министърът на културата отказал да съгласува представените виза за проектиране и идеен инвестиционен архитектурен проект за частично преустройство и реконструкция на покрива на жилищна сграда в УПИ ХХIХ-168, кв. 62а по плана на София, местността "Лозенец - III част". Отказът е мотивиран с липсата на актуална виза за проектиране, както и с несъответствието на представения идеен проект с оригиналния първоначален проект на сградата. Посочено е, че предложените надзидани над главния корниз елементи в ъглите на сградата не са съобразени с нейната стилистика, с указанията в писмо № 33-НН-0975/3.12.2010 г. и с визата за проектиране, според която кота корниз и кота било не следва да се променят. Същевременно внесеният за съгласуване проект не предвиждал цялостни скатни покриви без стъпаловидни отстъпи. Имотът, за който се отнася предложения инвестиционен проект, попада в териториалния обхват на груповия исторически и градоустройствен паметник на културата - Историческа зона, "Журналистически квартал, местността "Лозенец - III част". Този статут изисква да се приложи установената в раздел V на Закона за културното наследство териториалноустройствена защита, елемент от която е съгласуването на инвестиционните проекти и исканията за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство. От правна страна съдът приел, че съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за културното наследство министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице е компетентен да съгласува или да откаже да съгласува инвестиционния проект след писмено становище на Националния институт за недвижимо културно наследство. Оспореният по делото отказ е издаден от заместник - министъра на културата в рамките на делегираните му със заповед № РД-09-0575/10.10.2011 г. на министъра на културата правомощия, въз основа на становището на Националния институт за недвижимото културно наследство от 22.06.2012 г. Отказът е мотивиран, както изисква чл. 84, ал. 5 от Закона за културното наследство. При преценката на законосъобразността на административния акт съдът се позовал на чл. 141, ал. 3 от Закона за устройство на територията, според която отказът за съгласуване на идеен инвестиционен проект може да се прави само по законосъобразност. Според изложените от съда мотиви, административният орган не е имал основание да се позове на нередовност в представената виза, при положение, че визата от 30.07.2010 г., макар и с по-ранна заверка, била актуална, тъй като не са били приети изменения на действащия подробен устройствен план. Заключението на назначената по делото техническа експертиза опровергавало констатацията, че в проекта са променени кота корниз и кота било. Проектът бил съобразен с изискването да се предвидят цялостни скатни покриви, без стъпаловидни отстъпи, като се допускат капандури в скатния покрив, отговарящи на изискванията на Наредба № 7 на Министерство на регионалното развитие и благоустройство от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ( ДВ, бр. 3/2004 г.). Поради това административният съд отменил отказа за съгласуване на проектната документация и изпратил преписката на министъра на културата за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. При положение, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, предвидена в Закона за културното наследство, първоинстанционният съд е следвало да направи друг извод по същество. Съдът не е съобразил, че Законът за културното наследство е специален спрямо Закона за устройство на територията, което изисква да бъдат зачетени установените с него правила. При положение, че специалният закон не съдържа изисквания за съгласуването на инвестиционните проекти за единични и групови недвижими културни ценности, налага се заключението, че преценката на компетентния административен орган се формира в условията на оперативна самостоятелност, като се съобразява с режима за опазване на съответния паметник на културата. Съгласно одобреното от министъра на културата приложение № 2 от списъка на единичните и груповите паметници на културата в "Журналистически квартал", местността "Лозенец - III част", за сградите, съставляващи групови паметници на културата с II режим на опазване, ситуирани по улица "Елин Пелин" и улица "Цанко Церковски", се допуска подмяна на основното застрояване с ново строителство с височина до 12 метра, изискват се скатни покриви и се допуска преустройство на сградата с цел повишаване на комфорта на обитаване. В обяснителната записка на внесения идеен проект се посочва, че с проекта се предвижда премахването на незаконните надстроявания и замяната им с нормативно допустими. При преустройството се запазвала котата на билото и корниза на съществуващата сграда, като в подпокривното пространство се създават тавански мезонетен апартамент и три тавански стаи. Именно тези предвиждания обосновават решението на административния орган да откаже съгласуването, тъй като предложеният в проекта покрив не е цялостен и не е идентичен с покрива в първоначалния архитектурен проект на сградата от 1957 г. В случай че сградата е незаконно надстроена с няколко помещения, които не могат да бъдат узаконени, както се твърди в обяснителната записка, не би следвало да се правят предвиждания за създаването на нови обекти в подпокривното пространство вместо покривът да се възстанови във вида съгласно режима на опазване. Същата констатация, която първоинстанционният съд не е взел предвид, е направена и в заключението на назначената по делото техническа експертиза. В точка 2.5 от заключението се отбелязва, че предложеният в проекта покрив на сградата не съвпада изцяло с покрива в първоначалния архитектурен проект на сградата поради изградената към калкана част, изпълнена по проект от 1987 г., което прави сградата пететажна. С преустройството от 1987 г. е променена кота корниз по смисъла на чл. 24 от Закона за устройство на територията и това е прието за даденост в предложения проект. Неточни са и разсъжденията на административния съд, свързани с представената заедно с проекта виза за проектиране. Към момента на внасяне на документацията в Министерството на културата визата не е била презаверена. Обстоятелството, че впоследствие е било потвърдено, че няма изменения в действащия подробен план, извадка от който представлява визата за проектиране, не означава, че документът, представен на административния орган, е бил редовен, след като срокът на заверката му е изтекъл. Неснователно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд нарушение при конституирането на страните по делото. Административният съд не е имал основание да конституира Националния институт за недвижимо културно наследство като заинтересована страна. Институтът участва като помощен орган в съгласувателната процедура по чл. 84 от Закона за културното наследство и няма интерес, върху който издаденият краен административен акт да въздейства. Като е отменил законосъобразно издадения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата на Вера Веселинова Петканчин, собственик и управител на етажната собственост в сградата на адрес: София, квартал "Лозенец", ул. "Елин Пелин" № 20, срещу отказа на заместник - министъра на културата по писмо № 33-НН-0975/10 от 29.06.2012 г. за съгласуване на виза за проектиране и идеен инвестиционен архитектурен проект за частично преустройство и реконструкция на покрива на жилищна сграда в УПИ ХХIX - 168, кв. 62а по плана на София, местността " Лозенец - III част" . С оглед изхода на делото в полза на Министерство на културата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд