Решение № 12220 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15844/2014 г.

Решение № 12220 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15844/2014 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Георги Петков Георгиев против решение № 201/20.11.2014 г., постановено по адм. дело № 410/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Зап. 134 от 3.09.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Стара Загора, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, произтичаща от нарушение на съдопроизводствения процес относим към тълкуването и прилагането на доказателствата и доказателствените факти - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ Стара Загора не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприема изцяло фактическата обстановка, приета за установена от страна на АС-Стара Загора. С оспореното решение първоинстанционният съд установява, че нарушаването на задълженията спрямо гражданите и неспазването на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация са посочени в чл. 89, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗДСл като дисциплинарни нарушения. Дисциплинарното наказание "забележка" в случая е наложено за извършено от наказаното лице виновно нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 4 и 5 от КСО, а именно за това, че с поведението си от 1.08.2014 г. в приемната на сектор "ПОБГВ" в ТП на НОИ Стара Загора - стая № 8 виновно е нарушил свои служебни задължения по повод обслужването на г-жа Мария Стоянова Желязкова, изразяващи се в повишаване на тон и проява на неуважително и непрофесионално с оглед възприетите етични норми, отношение към нея. Нарушението е подробно, точно, конкретно описано. Обосновано АС - Стара Загора приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на правомощията му, които са му делегирани със Заповед № 692/31.07.2012 г. на Управителя на НОИ, издадена на основание чл. 37, ал. 5, т. 10 б. "а" от КСО. Заповедта е постановена и в установената писмена форма. Посочени са конкретните фактически и правни основания и е подписана от издателя. Административният акт съдържа минимално необходимите реквизити по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. С това формалните изисквания на закона са спазени, правото на защита на служителя не е нарушено, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Спазени са сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с депозирането на жалбата на Желязкова от 4.08.2014 г., в която са били налице данни за всички обстоятелства относно извършеното нарушение и неговия автор и налагането на наказанието на 3.09.2014 г. е в срока по ал. 1. Неоснователни са доводите на касатора за недоказаност на нарушението. Нарушението е безспорно установено. При постановяване на обжалваното решение са обсъдени всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях са приети за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Настоящият състав споделя и направената обоснована преценка по отношение правилното приложение на разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, която задължава административният орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител. Първоинстанционният съд правилно е анализирал и приел, че дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението си като е обсъдил писмените обяснения на държавния служител от 12.08.2014 г., събрал е и е коментирал доказателствата в тяхната съвкупност, в съответствие с чл. 91, ал. 1 от ЗДСл е преценил тежестта на констатираното нарушение и настъпилите последици /изразяващи се в накърняване доброто име и авторитета на институцията/, отчел е виновното извършване на деянието, обстоятелствата по извършването му и цялостното служебно поведение на държавния служител, за което е изложил подробни съображения в мотивите си за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на горното поведението на касатора правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл във вр. чл. 89, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Ирелевантни са доводите в касационната жалба, че в писмо изх. № 94Г-2403-1#13/21.08.2014 г., изходящо от Инспектората на НОИ се разпорежда, а не препоръчва на директора на ТП на НОИ Стара Загора да наложи дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 36 от Кодекса за поведение на служителите в НОИ, сигнали, свързани с нарушение на разпоредбите на този Кодекс, респ. на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, подлежат на докладване и разглеждане от Инспектората на НОИ. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 169 от АПК. Проверката на оперативна самостоятелност за издаване на акта е относима при актове, издадени в такъв аспект, а в настоящия казус възможността за административния орган е при наличие на конкретни факти да вземе предвиденото в закона решение - налагане на дисциплинарно наказание. В съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл във вр. чл. 89, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗДСл за санкциониране на жалбоподателя са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение, неизпълнението на задълженията спрямо гражданите по чл. 20 и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Съгласно чл. 20 от ЗДСл, държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на техните права и законни интереси. Държавният служител е длъжен да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които обслужва. Правилно съдът е посочил, че цитираните текстове, заедно с изложените в заповедта и цитираните в нея документи и факти индивидуализират недвусмислено и в достатъчна степен извършеното нарушение. С оглед на гореизложеното се налага извод, обуславящ съответствието на заповедта с инкорпорираните в нея материалноправни норми. От първоинстанционният съд правилно е разпределена и доказателствената тежест между страните, обсъдени са доводите им и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверена е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК, с което е изпълнено и задължението по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,