Решение № 7900 от 15.9.2022 г. на ВАС, III о.

В. Владев е подал касационна жалба срещу решение 1630 от 08.12.2021 г. по адм. дело 456/2021 г. по описа на Административния съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" по писмо 94-00-1667/А6 от 12.02.2021 г. за изграждането на кладенец в поземлен имот с идентификатор 53120.106.441 в землището на село Оброчище, местност "Фиш-фиш", община Балчик, област Добрич. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с уведомление 94-00-1667/04.01.2021 г. до директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" В. Владев съобщил на административния орган, че на основание чл. 44, ал. 4 във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за водите, има намерение да изгради тръбен кладенец с проектна дълбочина 20 метра в собствения си поземлен имот с идентификатор 53120.106.441, находящ се в село Оброчище, община Балчик, с начин на трайно ползване "за жилищни нужди", попадащ в урбанизирана територия. Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" поискал информация дали поземлен имот с идентификатор 53120.106.441 попада в границите на населено място или селищно образувание от кмета на община Балчик с писмо с изх. 94-00-1667/А1/29.01.2021 г. С писмо с изх. ЕО-076-001/05.02.2021 г. кметът на община Балчик уведомил директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", че поземлен имот с идентификатор 53120.106.441 във вилна зона "Фиш-фиш", село Оброчище, община Балчик не попада в границите на населено място и/или селищно образувание съгласно § 5, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. С молба 94-00-1667/А2/03.02.2021 г. В. Владев представил скица-извадка от общия устройствен план на община Балчик, на която е отбелязано, че съгласно одобрения със заповед РД-02-15-210/29.11.2019 г. Общ устройствен план на община Балчик поземлен имот с идентификатор 53120.106.441 попада в (ОВ2) "вилна зона", "зона А", по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, в която се допуска изграждането на вилни сгради, магазини и заведения за хранене, открити обекти за спорт, обществени озеленени площи и обекти на техническата инфраструктура. С обжалваното писмо 94-00-1667/А6/12.02.2021 г. директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" уведомил жалбоподателя, че поземленият имот не попада в границите на населено място, поради което той няма право да изгради кладенец за собствени нужди. Изграждането на водовземното съоръжение подлежало на разрешителен режим по реда на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите. С решение 252 от 30.10.2012 г. Общинския съвет - Балчик одобрил подробен устройствен план план за застрояване /ПУП-ПЗ/ на поземлен имот 53120.106.441 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Оброчище, община Балчик, графична част на одобрения ПУП-ПЗ, според която имотът попада в зона "АА" по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, устройствена зона "ОК" - означение, с което съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба 7/22.12.2003 г. се обозначава курорт разновидност на устройствена зона, в която се обособяват територии за рекреационни дейности. С решение 13/18.12.2012 г. на Областната дирекция "Земеделие" Добрич, влязло в сила на 02.01.2013 г., е променено предназначението на поземлен имот 53120.106.441 от земеделска земя в такава, върху която може да се извърши строителство съгласно подробен устройствен план. В мотивите си административният съд отбелязал, че по допустимостта на жалбата се е произнесъл Върховният административен съд с определение 7882/30.06.2021 г. по адм. дело 6412/2021 г. Актът по писмо 94-00-1667/А6 от 12.02.2021 г. бил издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" съобразно възложената му компетентност по чл. 50, ал. 1 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Съгласно чл. 44, ал. 4 ЗВ във връзка с чл. 43, ал. 2 ЗВ за изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води не е необходимо разрешително, но собственикът е длъжен да уведоми за намерението си директора на съответната басейнова дирекция. Разпоредбата на чл. 112, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 2 от Наредба 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води предвижда, че директорите на басейнови дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни води, в които се регистрират и кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите. Задължение на гражданите съгласно чл. 117 от наредбата е да уведомят писмено директора на съответната басейнова дирекция за намерението да изградят кладенец в собствения си имот. Съгласно чл. 118, ал. 2 от наредбата, в случаите, в които след получаване на уведомлението за намерение, директорът на басейновата дирекция установи, че не е спазено изискването по чл. 50, той следва да уведоми писмено гражданина за неспазването на нормативните изисквания, както и за дълбочината, до която е допустимо изграждането на кладенеца. Съдът изтъкнал, че препратката към чл. 50 от наредбата указва наличието на компетентност на директора на басейновата дирекция да провери спазени ли са предпоставките, посочени в тази разпоредба, според които съоръжението трябва да е предназначено за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии. Както е предвидено в чл. 43, ал. 3 ЗВ, само собствениците и ползвателите на недвижими имоти, които са разположени в границите на населените места и селищните образувания или в урбанизираните територии по смисъла на чл. 7 ЗУТ, са титуляри на правото на безвъзмездно водовземане в определен от нормата обем на денонощие за задоволяване на собствени потребности от намиращите се в имота повърхностни и подземни води. Ако условията по чл. 43, ал. 3 ЗВ не са налице, водовземането и изграждането на водовземните съоръжения се подчиняват на разрешителен режим, както предвижда чл. 44, ал. 1, т. 1 ЗВ. Директорът на басейновата дирекция е поискал информация попада ли в границите на населеното място или в селищно образувание процесният поземлен имот ПИ 53120.106.441 и въз основа на получената информация постановил оспорения отказ. За да се приеме, че имотът е в урбанизирана територия, не се изисква за него да е налице разработен и одобрен подробен устройствен план. Общите устройствени планове и концепциите и схемите за пространствено развитие определят основното предназначение на териториите: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Както предвижда чл. 8 ЗУТ, подробният устройствен план определя единствено конкретното предназначение на поземлените имоти: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. Поземленият имот може да се намира в неурбанизирана територия, но въз основа на разработен и одобрен конкретно за него подробен устройствен план да е предназначен за застрояване със жилищна сграда. От събраните доказателства било установено, че имотът е в неурбанизирана територия, както е посочил и кметът на община Балчик в писмото си до директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". Поради това административният съд приел, че оспореният отказ е законосъобразен и отхвърлил жалбата на В. Владев. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно, макар да споделя някои от изводите на административния съд, направени в решението. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Уведомлението за намерение за изграждане на кладенец се изпраща до директора на басейновата дирекция, който е компетентен да прецени съответствието на искането с нормативните изисквания. Съдът неточно е интерпретирал съдържанието на издадения административен акт на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район". Всъщност административният орган не е постановил отказ за изграждане на кладенец. Кладенецът е водовземно съоръжение, чрез която се осъществява ползването на подземни води, така че обективно спорът е за възможността за безплатно ползване на подземни води, а не за строителството на съоръжението. За изграждането на кладенци е предвиден уведомителен режим, което означава, че директорът на басейновата дирекция издава становище, в което прави преценка налице ли са условията за безплатно ползване на подземни води чрез водовземно съоръжение кладенец. Жалбоподателят Владев оспорва направената в случая преценка, че случаят не попада в обхвата на чл. 44, ал. 4 ЗВ. Административният съд е направил съобразен със закона извод, че правото на индивидуално безплатно водовземане посредством изграждането на кладенец може да бъде упражнено само от собственици на имоти, които попадат в населено място или в селищно образувание. Съдът правилно е преценил, че промяната на предназначението на имота на жалбоподателя и изготвянето на подробен устройствен план за застрояването му не означава, че имотът попада в урбанизирана територия, аргументи за което могат да се извлекат от разпоредбите на чл. 9 и чл. 12 от Закона за устройство на територията. Съобразно предвиждането на чл. 43, ал. 2 ЗВ първоинстанционният съд е следвало да установи попада ли имотът на жалбоподателя в границите на населено място или на селищно образувание. Съгласно чл. 5, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУТ "територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. По определението, дадено в чл. 3, ал. 4 на Закона за административно-териториалното устройства на Република България, селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население. Както населеното място, така и селищното образувание има територия, граници и наименование. Територията на селищното образувание се определя от неговите строителни граници. Селищното образувание е разположено на територията на едно или повече населени места и няма самостоятелно землище (чл. 22, ал. 1 ЗАТУРБ). Селищните образувания са с национално и местно значение. Селищните образувания с местно значение се създават с решение на общинския съвет, а тези с национално значение - с решение на Министерския съвет след съгласуване със съответния общински съвет (чл. 25 ЗАТУРБ). По делото са събрани писмени доказателства, съдържащи противоречиви сведения относно статута на имота на жалбоподателя, както и такива за обстоятелства, които нямат пряко отношение към предмета на доказване. В писмо ЕС-076-001/05.02.2021 г. на кмета на община Балчик се посочва, че имот с идентификатор 53120.106.441, находящ се във вилна зона "Фиш-фиш", село Оброчище, не попада в границите на населено място или на селищно образувание. В писмо 94В-431-13 Н1Ж/11.10.2012 г. е посочено, че няколко имота, между които и този на жалбоподателя, попадат в обхвата на Общия устройствен план на община Балчик. Съдът е следвало служебно да допусне техническа експертиза, която категорично да установи попада ли имотът на жалбоподателя в населено място или селищно образувание съобразно критериите, съдържащи се в Закона за устройство на територията и Закона за административно-териториалното устройства на Република България и какво е основанието за включване на имота в обхвата на Общия устройствен план на община Балчик от 2019 г., при положение, че по дефиниция общият устройствен план включва населените места, селищните образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания (чл. 7, ал. 2 ЗУТ). С оглед допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените решението на административния съд следва да се отмени като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд,