Решение № 9847 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2372/2010 г.

Решение № 9847 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2372/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Радка Димитрова Иванова от гр. Русе против решение № 73 от 23.12.2009 г. по адм. дело № 483 по описа за 2009 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 57/10.11.2009 г. на Директора на РУ "СО" - Русе. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация и на административно- процесуалната норма на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Русе, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Русе е решение № 57/10.11.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" (РУ "СО"), гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 521 от 20.10.2009 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, с което Радка Димитрова Иванова от гр. Русе е задължена да възстанови сумата 460.39 лв., от която 366 лв. представлява получена парична помощ за профилактика и рехабилитация за периода 5.08.2008 г. - 15.08.2008 г. и 94.39 лв. - лихви. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане чл. 11, ал. 2, т. 2, б. "б" от Кодекса за социално осигуряване. След като е установил, че осигуряването на жалбоподателката е било прекратено през м. юли 2008 г., съдът законосъобразно е приел, че през периода 5.08.2008 г. - 15.08.2008 г. тя не е изпълнявала кумулативно предвиденото условие да е осигурено лице за всички осигурени социални рискове. За да получи помощта, жалбоподателката е използвала издаденото от РУ "СО" - Русе удостоверение № 1346/23.07.2008 г., което представлява виновно нарушение на поетото от нея задължение с декларация от 29.07.2008 г. да не използва предоставените с удостоверението права след прекратяване на трудовия договор или осигуряването. Неправомерното изплатената от ДОО помощ за профилактика и рехабилитация представлява щета, която подлежи на възстановяване от причинилото я физическо лице по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправната норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата (редакция - ДВ, бр. 17 от 2007 г., в сила към момента на получаване на помощта), право на парични помощи за профилактика и рехабилитация имат лицата: 1. осигурени за всички осигурени социални рискове; 2. осигурени за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица; 3. осигурени за всички осигурени социални рискове без безработица; 4. осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест само при случаи на трудова злополука и професионална болест. Текстът на цитираната подзаконова норма възпроизвежда законовите норми на чл. 11, чл. 12, чл. 13а и чл. 13в от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбата на чл. 13а от КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) създава право на парични помощи за профилактика и рехабилитация в полза на лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, за всички осигурени социални рискове без безработица или за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, при условие, че за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. Двете условия - качеството на осигурено лице по времето на ползване на помощта и дължими (внесени) осигурителни вноски за предхождащите 6 месеца - са кумулативно изискуеми (В същия смисъл Решение № 8233 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2009 г., VI о. и др.). От фактическа страна по делото е установено, че към 5.08.2008 г. жалбоподателката не е подлежала на социално осигуряване на някое от основания по чл. 4 от КСО. Съгласно служебна бележка изх. № 418/22.07.2008 г., издадена от осигурителя НУИ "Проф. В. Стоянов" Русе, жалбо- подателката Иванова е била осигурявана до 31.07.2008 г. Удостоверение № 1346/23.07.2008 г. на РУ "СО" - Русе, издадено на основание чл. 8 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г., удостоверява правото на Радка Димитрова Иванова на парична помощ за профилактика и рехабилитация в качеството й на осигурено лице за всички осигурени социални рискове (т. 4). С декларация, подписана на 29.07.2008 г., жалбоподателката Иванова е декларирала, че при настъпило прекратяване на трудовия договор или осигуряването към датата на постъпване в изпълнителя на дейността по профилактика и рехабилитация няма да ползва правата, предоставени й с удостоверението. Със същата декларация се е задължила да възстанови изплатените парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако след прекратяване на трудовия договор или осигуряването й ползва правата по удостоверението. Тя е нарушила дадената декларация и през времето от 5.08.2008 г. - 15.08.2008 г. е използвала удостоверение № 1346/23.07.2008 г., като е провела рехабилитация за сметка на ДОО в "ПРО" ЕАД клон Бургас, БХ "Жива вода", Сливенски минерални бани. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 110 от КСО. Въпросът във връзка с добросъвестността на получилото помощта лице не е предмет на спор, поради което не съществува пречка причинените на ДОО щети от получилото осигурителното плащане лице да бъдат репарирани по реда на чл. 110 от КСО. Използването на този ред вместо реда по чл. 114 от КСО не е опорочило материалната законосъобразност на оспорените административни актове. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,