Решение № 6463 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2020 г.

Решение № 6463 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. И., [населено място], Община Добричка, [улица] срещу Решение № 195 от 10.07.2020 г. на Административен съд, гр. Добрич, по административно дело № 20/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н И. срещу Решение № 357000-751 от 28.01.2019 г. на началник отдел "Охранителна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, в частта, с която е отменено издаденото му свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283713948 за категории АМ, В1, В, С1, С, ВЕ, С1 Е, СЕ, Ткт и е разпоредено изземване на същото.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател И. И., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага съдържанието на Решение № 357000-751 и оспорената от него част, като сочи, че е надлежно доказал правоспособността си, както и че има двойно гражданство. Сочи, че никой не му е обяснил необходимостта от вписване в заявлението и на адреса във Федерална република Германия, поради което е вписал само настоящия си адрес в България.

Моли съда да приеме за установени следните факти: 1.) на 13.08.2018 г. е подал заявление за издаване на свидетелство за управление; 2.) на 27.08.2018 г. му е издадено исканото свидетелство; 3.) на 11.01.2019 г. е получена информация от германския компетентен орган за издаване на свидетелството в противоречие с изискването за "обичайно пребиваване"; 4.) на 24.01.2019 г. началник сектор "Пътна полиция" уведомява началника на отдел "Охранителна полиция" за получената информация; 5.) образувана е прокурорска преписка № 237/2019 г., по която е прието за осъществено престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс (НК), но деянието е малозначително, поради което не е образувано досъдебно производство; 6.) издадена е оспорената заповед.

Въз основа на тези доводи моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. касаторът се представлява от адв. Е. В., Адвокатска колегия, гр. Добрич.

2. Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел "Охранителна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. И. И. е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство от 01.10.2008 г., обичайно пребивава във Федерална република Германия и има двойно гражданство – българско и немско.

2. На 13.08.2018 г. г-н И. подава заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, като декларира обичайното си пребиваване в България с адрес [населено място], Община Добричка, [улица].

3. На 27.08.2018 г. на г-н И. е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № 283713948 за категории АМ, В1, В, С1, С, ВЕ, С1 Е, СЕ, Ткт. Свидетелството е получено от г-н И..

4. На 07.01.2019 г. компетентните органи на Федерална република Германия уведомяват Главна дирекция "Национална полиция", че издаденото на 27.08.2019 г. на г-н И. свидетелство за управление на моторно превозно средство е в противоречие с изискването за "обичайно пребиваване", съгласно Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства (Директива 2006/126).

5. На 24.01.2019 г. началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич, уведомява началника на отдел "Охранителна полиция" за установеното относно свидетелството за управление на моторно превозно средство на г-н И..

6. На 28.01.2019 г., с Решение № 357000-751, издадено на основание чл. 19 от Наредба №І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157), чл. 99, т. 2 във вр. с чл. 103, ал. 2 и 4 и чл. 97 АПК, началникът на отдел "Охранителна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Добрич: 1.) отменя издавеното на свидетелство за управление на моторно превозно средство на г-н И. № 283713948 за категории АМ, В1, В, С1, С, ВЕ, С1 Е, СЕ, Ткт; 2.) възобновява производството по издаване на свидетелство за управление по заявлението от 13.08.2018 г.; 3.) връща преписката по заявлението на компетентния орган за произнасяне; 4.) разпорежда изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на г-н И..

7. На 07.02.2019 г. прокурор в Районна прокуратура – гр. Добрич отказва да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК и прекратява прокурорската преписка, тъй като осъщественото от г-н И. деяние, макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК не е престъпление поради чл. 9, ал. 1 НК.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът в оспорената част е и материално законосъобразен. Правилно, с оглед на доказателствата по делото, органът се е позовал на чл. 19 от Наредба №С-145 като предоставената от компетентните германски власти информация е ново обстоятелство от съществено значение за издаване на свидетелството на г-н И.. Съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) свидетелството за управление се издава на лица, които имат обичайно пребиваване в страната. Позовава се на дефиницията на "обичайно пребиваване" по смисъла на член 12 от Директива 2006/126 и приема, че именно този факт органът трябва да съобрази при новото произнасяне, тъй като безспорно трудовите връзки на И. са във Федерална република Германия.

Съдът приема, че не може да изземе компетентността на органа, поради което като приема акта в оспорената част за законосъобразен и отхвърля жалбата.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, но недопустимо.

Безспорно е, че всеки влязъл в сила индивидуален административен акт има обвързваща сила и поради това е еднакво задължителен за всички, до които се отнася. Но тъй като е възможно, независимо от задължителната си (обвързваща) сила, индивидуалният административен акт да е незаконосъобразен законодателя е създал ред и е формулирал предпоставки, при които е допустимо един влязъл в сила индивидуален административен акт да бъде отменен от самия издал го орган или от непосредствено горестоящия му. Предпоставките законодателят е регламентирал в чл. 99 АПК, а производството – в чл. 100 – 106 АПК. Тъй като отмяната на влязъл в сила индивидуален административен акт е сериозно посегателство върху задължителната (обвързваща) сила на акта, а и правата и законните интереси на неговите адресати или на трети лица, предпоставките, при които е допустима отмяната му, се тълкуват само stricto senso.

С оспореното Решение № 357000-751 органът е отменил "издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство" на г-н И., възобновил е административното производство по заявлението от 13.08.2018 г. за издаване на свидетелство, върнал е преписката на органа за ново произнасяне и е допуснал предварително изпълнение на акта си като е разпоредил изземване на издаденото свидетелство. Преди всичко следва да се посочи, че органът обективно не може да отмени "издаването", тъй като действията по издаване са осъществени в миналото и не могат да бъдат отменени, отменени могат да бъдат правните последици, резултатът, от тези действия, т. е. самото свидетелство за управление. Наред с това, отмяната на свидетелството е поради възобновеното административно производство, т. е. органът е приел, че са налице предпоставките на чл. 99, т. 2 АПК и именно поради това е отменил свидетелството. Ако не отмени свидетелството за управление органът не би могъл да възобнови производството по неговото издаване, защото ще е налице абсолютната забрана на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за допустимост на производството.

В акта си органът е посочил изрично, че решението в частта, с която свидетелството е отменено, подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел четвърти "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" от Административнопроцесуалния кодекс.

Така посоченото е неправилно, то е лишено от правна логика. Органът отменя свидетелството и едновременно с това възобновява производството по подаденото заявление за издаване на ново. Това значи, че издаденото свидетелство е отменено, то не съществува в правния мир, но пред компетентния орган е висящо производството, образувано по искането за издаване на свидетелство. Ако се приеме за допустима сочената от органа възможност за оспорване пред съда на разпоредителната част, с която свидетелството е отменено, първо, компетентният орган не може да се произнесе по заявлението, защото съгласно чл. 130, ал. 2 АПК никой друг орган не може да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. И второ, ако съдът отмени индивидуалния административен акт в частта, с която е отменено свидетелството за управление, това значи, че свидетелството е валидно и законосъобразно и влезлият в сила диспозитив за възобновяване на административното производство е лишен от предмет – по заявлението е налично издадено свидетелство.

Именно поради това отменителният диспозитив на един акт, с който се възобновява административното производство, макар и формално да е неблагоприятен за адресата на отменения акт обективно не засяга негови права, свободи или законни интереси, тъй като не е акт, който поставя край на производството по издаване на акт (свидетелство за управление). С него не се отказва издаването на свидетелството. С него само се възстановява висящността на производството по заявлението за издаване на свидетелство. Какъв ще бъде резултатът от производството по издаване на свидетелството е въпрос, който ще бъде решен с акта на компетентния орган, след провеждане на възобновеното административно производство.

Именно актът, постановен след провеждане на възобновеното административно производство, е този, който ще подлежи на оспорване и при неговото оспорване съдът ще провери и законосъобразността на постановения акт по чл. 99, т. 2 АПК, част от който е и актът по отмяна на влезлия в сила акт – свидетелството за управление. Това изрично е регламентирано и в чл. 104 АПК.

Посочването от органа в акта му, че актът подлежи на оспорване не може да породи право на оспорване, когато актът не е такъв, който засяга права и законни интереси на оспорващия. Не волята на органа, а законът е този, който дефинира правото на оспорване.

Видно от изложеното в случая за касатора не е било налице право на оспорване на Решение № 357000-751. Правото на оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно на всеки етап от развитието на делото. Първоинстанционният съд не е установил липсата на абсолютната процесуална предпоставка, а се е произнесъл по съществото на спора. Постановеното решение при липса на право на оспорване е недопустимо и съдът следва да го обезсили.

Първоинстанционният съд е бил сезиран и с жалба срещу допуснатото предварително изпълнение на Решение № 357000-751. Съгласно чл. 60, ал. 5 АПК жалбата срещу допуснатото от органа предварително изпълнение се подава в тридневен срок от съобщаването. Видно от доказателствата по делото Решение № 357000-751 е връчено на касатора на 30.12.2019 г. Жалбата, с която е сезирал съда, е подадена на 08.01.2020 г., което значи след изтичане на срока. Срокът за подаване на жалба е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на жалба.

Първоинстанционният съд не е установил недопустимост на жалбата и в частта за оспорване на допуснатото предварително изпълнение, произнесъл се е по същество, поради което и в тази част решението му е недопустимо.

Видно от изложеното съдът се е произнесъл по недопустимо сезиране, поради което решението му следва да бъде обезсилено, а производството пред Върховния административен съд – прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд