Решение № 14791 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11792/2018 г.

Решение № 14791 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11792/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министъра на отбраната, подадена чрез процесуалния му представител главен експерт-юрист Ц. Въргова, против решение № 9871 от 18.07.2018 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. дело № 966/2018 г., с което е отменена заповед № ЗС-346 от 14.12.2017 г. на Министъра на отбраната, с която е наредено изземването на апартамент частна държавна собственост, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли съдът да отмени решението на тричленен състав на ВАС и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против оспорваната заповед. Подадена е касационна жалба и от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" против решението на Върховния административен съд, трето отделение с искане за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба – А. П., чрез адв. Георгиева взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен състав на ВАС, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС, трето отделение, е отменил по жалба на А. П. Заповед № ЗС-346 от 14.12.2017 г. на Министъра на отбраната, с която е наредено изземването на апартамент-частна държавна собственост, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед и основанието за нейното издаване чл. 80а от Закона за държавната собственост. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, както и че не е налице нарушение на административно-производствени правила при издавеното й, но е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Възпроизведена е разпоредбата на чл. 80а от Закона за държавната собственост. От събраните по делото доказателства е установено, че процесния недвижим имот е частна държавна собственост, който е в управление на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". От тях се установява още, че наемното правоотношение е възникнало на основание сложен фактически състав – Заповед за настаняване № 3610/19.12.1978 г. на Генерален директор на Главна дирекция за изграждане на София и сключване на наемен договор от 23.05.1979 г. Със Заповед за настаняване № 3610/19.12.1978 г. А. П. е настанен временно до уреждане на жилищния му въпрос, на основание чл. 22, б. "б" и чл. 23 от ЗНО ; , като настаняването е във връзка с разчистване на терен за строеж на Конгресно концертен център. След включването на процесния имот в жилищния фонд на МО през 1979 г. е издадена Заповед за настаняване № 124/26.05.1979 г. от началника на квартирно-експлоатационна Гарнизонна жилищна част-София, с която А. П. и семейството му са настанени на основание чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО и чл. 13 от Закона за наемите . До П. е изпратено предизвестие изх. № 12093/14.09.2017 г., с което е уведомен, че наемното му правоотношение ще бъде прекратено, получено на 11.10.2017 г. от съпругата му. Съдът е приел, че от представените доказателство не е установено, че имота се владее без основание, както и че наемният договор не е безсрочен, както е приел административния орган за да бъде прекратен при условията на чл. 238 от ЗЗД. Така постановеното съдебно решение е правилно. Предмет на оспорване пред ВАС, трето отделение е била заповед с правно основание чл. 80а от ЗДС - изземване на недвижим имот, частна държавна собственост, който се държи на отпаднало основание. Съгласно чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот-държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземват въз основа на заповед на министъра на отбраната. От събраните по делото доказателства е установено, че П. е бил настанен под наем в държавното жилище по реда на Закона за наемните отношения ; със Заповед за настаняване № 3610/19.12.1978 г. на Генерален директор на Главна дирекция за изграждане на София и сключване на наемен договор от 23.05.1979 г. В настанителната заповед е посочен срок на действието й - до уреждане на жилищния въпрос, като наемател по реда на чл. 22, б. "б" от ЗНО ; , като настаняването е във връзка с разчистване на терен за строеж на Конгресно концертен център. Договорът за наем е променен през 2007 г., единствено в частта, относно наемната цена и нейният обхват. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от административният орган са доказани следните елементи от фактическия състав по издаване на заповедта за изземване: че се касае за недвижим имот, държавна собственост; - този имот е включен във ведомствения фонд на МО и че имота се държи от адресата на заповедта, но не е доказан последният елемент от фактическия състав, че имота се владее на отпаднало основание. Едно от фактическите основания за издаване на заповедта е, че А. П. никога не имал права на наемател във ведомствен имот, включен в жилищен фонд на МО. От данните по делото безспорно е установено, че А. П. е настанен в процесното жилище заедно със семейството си преди около 40 години и преди жилището да бъде включено в във фонда на МО през 1979 г. по силата на Указа за създаване на жилищен фонд при МНО. Новият приобретател на имота Министерство на отбраната е получил процесния имот с тежест – настанен наемател с жилищна нужда. Издадената настанителна заповед № 124/26.05.1979 г. от началника на квартирно-експлоатационна Гарнизонна жилищна част-София не променя основанието за настаняване на А. П., посочено в първоначалната заповед, а именно до уреждане на жилищния му въпрос, като наемател по реда на чл. 22, б. "б" от ЗНО ;. Другото основание, посочено в заповедта е, че с едномесечно предизвестие П. е уведомен, че сключеният с него договор е прекратен. Договорът за наем от 19.12.1978 г. е сключен при действието на Закона за наемните отношения ; Както правилно е приел тричленният състав процесния договор за наем не е безсрочен, както е приел административния орган за да бъде прекратен при условията на чл. 238 от ЗЗД. Оспорваната заповед е издадена при несъобразяване с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКПЧОС/. А. П. е настанен в процесното жилище през 1978 г. със съпругата си и детето си. Не са налице данни семейството да се е сдобило с друго жилище, задоволяващо потребностите им от дом. Изпълняват задълженията си по договора за наем, като не са представени доказателства за обратното от административния орган. Намесата на министъра на отбраната е непропорционална намеса в правото им на жилище, личен и семеен живот.