Решение № 6441 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2378/2016 г.

Решение № 6441 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2378/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез юрк. Кулинова, срещу Решение № 8196/28.12.2015 г. по адм. д. № 4900/2015 г. по описа на Административен съд С. - град - 12-ти състав, с което е отменено Решение № 2949/27.04.2015 г. на заместник - председателят на ДАБ. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че разглеждането на молбите за закрила на съпруга и съпругата в отделни производства, не се отразява на техните права. Моли да се отмени решението на АССГ и да се потвърди административния акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, чрез писмени бележки на процесуалния си представител, подържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи, че Р. Х. З. не е лично преследвана и нейната бежанска история е вследствие на положението на съпруга й, на когото с влязло в сила съдебно решение е потвърден отказа за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Представя актуална справка за положението в Ливан. Ответникът - Р. Х. З., лично и като законен представител на малолетните си деца С. Б. М., Р. Б. М., Н. Б. М., Р. Б. М. и Х. Б. М., чрез редовно упълномощен процесуален представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Твърди, че в България е намерила своята родина, като учи български език, а децата й учат в български училища. Твърди, че едно от децата й има здравословни проблеми, за което представя епикриза от 24.03.2017 г. от МБАЛ по Неврология и психиатрия "С. Н.". Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие със специалните процесуални изисквания. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна представената справка относно положението в Ливан и това, че според изявленията на Р. Х. З. в рамките на проведеното интервю, тя не е имала никакви етнически проблеми и не е преследвана. Същата е лице без гражданство, палестинска по произход и последното й местообитание е в Бейрут - Ливан. Единствената й причина да напусне държавата си на произход, по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ, е свързана със съпруга й, който имал проблеми с хора от групировката Хизбула. В същото време, за да уважи жалбата и да отмени решението на зам. -председателят на ДАБ, съдът е приел, не е обсъдено положението на лицето, като палестински бежанец, както и че неправилно административният орган се е произнесъл в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството, тъй като освен от жалбоподателите по образуваното пред него производство, било налице и висящо производство по искане за закрила от М. Б. А. - съпруг на Р. З. След като заедно са влезли на територията на страната, те представляват членове на семейство по смисъла на т. 3 от § 1 от ДР на ЗУБ и за административния орган е налице задължение, произтичащо от разпоредбите на чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ, да не нарушава целостта на семейството и правото им на семеен живот. Съдът е изложил мотиви, че зам. -председателят на ДАБ е следвало да разгледа молбата на съпрузите и децата им в едно административно производство по реда на ЗУБ, предвид необходимостта от съвкупна преценка на причините, мотивирали семейството да търси закрила, алтернативно при спиране на едно от производствата на основание чл. 54 от АПК. Решението на съда е валидно и допустимо, но е неправилно. Що се касае до изложените доводи, че административният орган не е съобразил правното положение на жалбоподателката, в качеството й на палестинец - бежанец, който се е ползвал от закрилата на Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Б. И. (UNWRA), преустановена с напускането на държавата му на произход, то същите не се споделят от настоящия състав. С напускането на териториите, върху които UNWRA упражнява дейността си, осуетява единствено възможността за реално ползване на предоставяните от нея услуги, съдействие и подпомагане, но то не е обстоятелство, водещо до прекратяване или преустановяване на закрилата за в бъдеще или до отнемане на признатия от международното право статут на палестинските бежанци, поради което и молбата й за закрила е разгледана съобразно правата предоставени й от Конвенцията за статута на бежанците, като в този смисъл е изменението на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. В същото време, от представените по делото доказателства, безспорно е установено по делото, че по подадената от Р. З. молба за закрила на нея и малолетните й деца С. Б. М., Р. Б. М., Н. Б. М., Р. Б. М. и Х. Б. М., се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на нейния съпруг и баща на децата не основава възприетото от административния съд нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. В чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ са изведени отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. При извършената служебна справка от настоящия състав се установява, че с Решение № 5174 от 20.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4905 от 2015 г. по описа на Административен съд С.-град е отхвърлена жалбата на М. Б. А. против решение № 2948/27.04.2015 г. на зам. -председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. С Решение № 11636/01.11.2016 г. по адм. д. № 11271/2015 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решението на АССГ, като изцяло са възприети за неоснователни доводите изложени в бежанската история на М. Б. А. Разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ, е извън пределите на Р. Б. Освен това, тези норми, дори и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на чл. на семейството, отново изискват и съответна преценка на личния им статус и липса на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ. Несъмнено административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответниците по жалбата в хода на административното производство. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ, то изведените във връзка с това обстоятелство факти, подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуалната му материална незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административнопроизводствените правила. Не е налице и възприетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 54 от АПК, тъй като не е налице пряка обвързаност и невъзможност за провеждане на самостоятелни производства по предоставяне на закрила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 32 и чл. 54 от АПК от административния орган, при произнасянето му по същество по подаденото искане от търсещите закрила. С оглед гореизложеното обжалваното решение, като неправилно, поради необоснованост на правните изводи, нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отхвърли подаването искане за закрила. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от процесуалния представител на заместник-председателя на ДАБ в касационната жалба доводи за това, че в административния акт са обсъдени всички относими факти, изложени в бежанската история на чужденката. Видно е, че чужденката изрично е заявила, че не е била преследвана и не е била подложена на никакви тежки посегателства, като не е имала никакви проблеми, а е напуснала страната само заради проблемите, които е имал съпругът й. В същото време, с влязло в сила съдебно решение, е потвърден отказа за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на съпруга на Р. З., за когото се твърди, че е бил преследван. След като безспорно е установено, че доводите на съпруга на ответницата по касация не може да се приемат, като основателни, това не може да се приеме и по отношение на Р. З., която не излага собствени основания за страх от преследване. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Р. Х. З., лично и като законен представител на малолетните си деца С. Б. М., Р. Б. М., Н. Б. М., Р. Б. М. и Х. Б. М. срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,