Решение № 3628 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2011 г.

Решение № 3628 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Иван Неделчев Георгиев от гр. Смолян, против решение № 5/14.01.2010 г., постановено по а. д. № 729/2010 г. по описа на Административен съд - Смолян (АССм). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АССм е отхвърлил като неоснователна жалбата на Георгиев против заповед № Я-67/26.01.2010 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Смолян (ОДМВР). Приел е, че касаторът действително е извършил вмененото му нарушение на длъжностните задължения - не е докладвал на по-висши служители в системата, за констатирани от него при извършване на проверка на данни, за извършено от друг служител на МВР нарушение. Недоволен от решението, Георгиев го обжалва. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директора на Областна дирекция на МВР гр. Смолян, в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за основателна. Върховният съд като обсъди посочените в касационната жалба пороци на съдебното решение намира, че жалбата е основателна предвид обстоятелството, че решението е постановено в несъответствие с материалния закон по следните съображения: С обжалваната заповед на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на държавния служител категория "Г", инспектор II ст. Иван Неделчев Георгиев - младши разследващ полицай в РПУ - "Полицейско разследване" при ОД на МВР Смолян, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основание предмета на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, поради което тя е отхвърлена като такава. Изложеният от касатора довод за допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, изразило се в необразуването на дисциплинарно производство против него, неконстатирано от страна на АССм, е неоснователен. Действително, нарочна заповед за образуване на дисциплинарно производство от страна на директора на ОДМВР не е издавана. В същото време обаче, съгласно чл. 238а от ППЗМВР, "При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР или по чл. 225 - 229 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението". Вмененото на Георгиев нарушение е от посочената категория - по чл. 226 от ППЗМВР. Това позволява да не се издава заповед за образуване на дисциплинарното производство, а то започва, по силата на законовата норма, с първото действие за установяване на нарушението - в случая с издаването на заповед № Я-1098/24.11.2009 г. на директора на ОДМВР. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон. На касатора е вменено нарушение по смисъла на типовата длъжностна характеристика, обявена със заповед на министъра на вътрешните работи № Iз-711/12.04.2007 г. Приложената на л. 21 от делото длъжностна характеристика обаче се отнася за длъжността "полицейски инспектор VI IV степен (III ст. в СДП)", Георгиев, видно от диспозитива на обжалваната от него заповед е полицейски инспектор II степен. Т. е. органът издател не е установил по делото, че за дисциплинарно наказаният служител като полицейски инспектор II степен, съществува такова задължение, каквото е посочено в представеното доказателство по делото и му е вменено като нарушено със заповедта на директора на ОДМВР. В същото време следва да се припомнят задълженията на страните и в частност - това на директора на ОДМВР, произтичащи от чл. 170, ал. 1 от АПК - "Административният орган и... трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му". Това задължение не е изпълнено, като не е установено кое именно свое служебно задължение не е изпълнил Георгиев с поведението, описано в заповедта. От значение са и изявленията на процесуалния представител на издателя на акта, който преди даване на ход по съществото на делото и в двете му разглеждания от АССм на 22.04.2010 г. (л. 55 от а. д. 74/2010 г.) и на 11.01.2011 г. (л. 7 от а. д. № 729/2010 г.) е заявил, че няма да представя нови доказателства и няма доказателствени искания, като счита делото за изяснено. Т.е. липсват други доказателства, установяващи посочения факт. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваното решение на АССм и вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед на директора на ОДМВР, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение